/Поглед.инфо/ САЩ могат да се възползват от своите геополитически придобивки в Източна Европа, за да придвижат своя ракетно-ядрен арсенал пред самите порти на Москва.

След обявеното от Доналд Тръмп излизане на САЩ от ДРСМО, в Европа, както е известно, възникна, меко казано, вълнение не на шега по този повод. Нали ако наричаме нещата с техните си имена, американският президент фактически е дал на своите европейски съюзници ролята на заложници в новото ракетно-ядрено противостоене с Русия, а заедно с това и ролята на първите жертви на атомния Армагедон. Участта е толкова незавидна, а предложението е толкова безцеремонно, че в Германия и Франция мигновено и крайно негативно реагираха на тази задокеанска стратегия за погребална инициатива.

Президентът на Русия Владимир Путин на свой ред не остави у европейците съмнение каква незавидна участ им е присъдил Вашингтон. Според него европейските страни, които се съгласят с това „трябва да разберат, че те поставят своята собствена територия под заплахата за възможен ответен удар”

„Не разбирам, нужно ли е Европа да се доведе до такова състояние на висока степен на опасност. Не виждам никакви основания по въпроса”, допълни президентът.

Предвид налагащата се в стара Европа психологическа обстановка, която се характеризира със сериозни опасения за нейното бъдещи, подкрепена с наличния исторически опит от 80-те години по въпроса, когато Европа вече се намира в аналогична „предсмъртна” ситуация, може с увереност да се прогнозира, че новото разполагане на американски ядрени ракети на предишните европейски позиции ще се случва с много голям шум. И със сигурност в обстановка на масови и радикални народни протести и рязко влошаване на евроатлантическите отношения.

Неслучайно специалният пратеник на Доналд Тръмп Джон Болтън, докато бе в Москва бе принуден леко да забави оборотите и да обяви, че САЩ засега не са взели решение за завръщането на ракетите си в Европа:

-Планират ли САЩ след излизането от договора да произвеждат и разполагат в Европа ракети, способни да достигнат бързо до Москва? Ще правите ли същото и в Азия?

- Ние още не сме вземали решения по въпроса. Но мога да кажа, че това е още една аномалия от договора. Технологическа аномалия. Сега крилатите ракети с морско базиране имат обхват на полета, който попада под Договора за ракетите със среден и малък обсег. Но ако са разположени на американски кораби в Балтийско море, то те не нарушават договора. А ако се разположат на брега на Полша, то това става нарушение…

Въпреки това негативната реакция на Германия и Франция е очевидна и тя само ще се засилва. В този смисъл най-интересното в този цитат на Болтън дори не е съобщението на още неприетото решение за ракетите, а огласените географски координати на възможното им бъдещо разполагане – в Полша.

Напълно е възможно САЩ да имат намерение да отчетат крайно отрицателната реакция на своите основни евросъюзници. И този път да се постараят да се разминат без тях. Още повече, че за това, за разлика от геополитическата ситуация през 80-те години, Вашингтон вече има допълнителни географски възможности. Под негов контрол в момента се намира цяла Източна Европа, територия, която в онези отдавнашни времена бе абсолютно недостъпна за разполагане на американски ракети.

Доста любопитно е, че президентът на Полша Дуда вече бе разпитан оперативно от журналистите по повод възможността за подобно развитие на събитията. На това полският лидер доволно мъгляво отговори, че този въпрос още не е обсъждан. Но, предвид повече от зависимото положение на Полша от САЩ, може да не се съмняваме, че в случай на съответното американско желание, този въпрос не само, че ще бъде обсъден във Варшава, но и утвърден. Поляците в геополитическия смисъл на думата няма къде да се дянат. Те вече доброволно решиха да превърнат страната си в основния геополитически плацдарм на САЩ в Източна Европа, поканиха американски войски на своя територия. И сега ще бъде много нелогично от тяхна страна, ако изведнъж се запрат по въпроса за разполагането на ракетите.

Ще започнат поредната пропагандна истерия как им е весело и хубаво да живеят по американския „ядрен чадър”. Макар в дълбините на полската душа навярно ще се разбере, че страната гарантирано ще стане първата жертва на всяко американско-руско недоразумение.

Но това не се отнася единствено до Полша. Нека цитираме словоохотливия Болтън, който, изглежда вече е започнал да представя основните „върхове” на своя хитър план:

„Никой, освен нас не е свързан с този договор. Макар и технически това да не е вярно: юристите ще кажат, че бившите страни от СССР (изключваме трите Балтийски републики, които САЩ никога не са признавали за част от Съветския съюз), са също свързани с договорите, когато Съюзът се разпада. Останалите 11 страни нямат балистични ракети. Тоест едва две страни по света са свързани с Договора за ракетите със среден или къс обхват...”

По този начин, съветникът на президента на САЩ по въпросите за националната сигурност абсолютно ясно и без каквито и да е заобиколки дава да се разбере, че в случайна денонсиране на ДРСМО това решение на САЩ автоматично ще освободи от съответните задължения и тези постсъветски страни, които, според него, в момента са обвързани с него.При това Прибалтийските републики са веднага освободени от Болтън от нуждата да съблюдават ДРСМО Освен тях на Европа ѝ остава още една интересна на Щатите страна в това отношение. И тази страна е Украйна.

Киевският режим, без съмнение, ще тропа от радост, когато разбере, че Америка я смята за свободна по отношение на ДРСМО.

На първо място това значи, че американските ракети с малък и среден обхват може да бъдат безпрепятствено разположени на украинска територия А на второ място самият киевски режим, контролиращ останалите от Съветския съюз немалък приличен военно-промишлен потенциал, може да пристъпи към производството и разполагането на собствени аналогични ракети. Макар и на познатия днепоропетровки „Южмаш”.

Така Америка може от една страна частично да уреди своите недоразумения с европейските грантове, преди всичко с Германия и Франция, освобождавайки ги от ракетната повинност. А от друга може да получи допълнителни военно-стратегически преимущества, разполагайки собствените си „Пършинги” буквално на разстояния на „пистолетен изстрел” от Москва и другите жизненоважни центрове на европейска Русия.

Дори при разполагането на тези ракети на територията на Германия през 80-те, тяхното време на полет до Москва е броени минути. При тяхното разполагане, например при Киев или Харков това фактически ще значи изстрел от упор, който няма да остави на руската страна никакво време за осмисляне и вземане на решение. Да не говорим, че такъв внезапен мълниеносен удар ще бъде обезглавяващ, тоест ще цели унищожаването на ръководството на страната и невъзможността за приемане на своевременни ответни мерки.

Русия има в този случай различни технически методи тип прословутата „мъртва ръка” – програмата за осигуряване на автоматичен ответен удар при всяко нападение. Но всичко това, меко казано, не е много утешително. Изтеглянето на американското оръжие за първия ядрен удар непосредствено към подмосковските предгрдия е толкова неудобно за Русия, че при всеки случай не може да се разглежда по различен начин освен като абсолютно неприемлив. Тоест, това ще се разглежда като акт на война. Такъв, какъвто изисква адекватна и изчерпателна реакция от руска страна, достигаща до превантивен военен удар по опасните за страната обекти.

Така може да се констатира, че освен вече споменатата нова американска логика за ракетно противодействие с Русия, чийто алгоритъм е максималното приближаване на ракетните позиции на САЩ на изток, не е нищо друго освен пряка провокация за война от страна на Вашингтон. На Русия не се оставя никакъв друг избор, освен да защити своята сигурност и самото право на съществуване с методи и способи, които да съответстват на наложилата се ситуация.

А що се отнася до подчинена на САЩ Украйна, чийто марионетен режим е готов да изпълни всяка, дори и най-самоубийствената за тази страна заповед на задокеанските господари, то едва ли е разумно да дочакаме момента, когато тази заповед наистина бъде изпълнена и бойните глави на американските „Пършинги” се извисят в небето над Харков. Украинският въпрос трябва да бъде решен дълго преди това.

Превод: В.Сергеев