/Поглед.инфо/ Преживях много лишения, но следвах мечтата си докрай
Новата книга на Паулу Коелю "Изневяра" ("Обсидиан") е вече и на българския пазар. Най-четеният писател в света даде любопитно интервю за германското списание "Фокус", в което разказва за най-трудните моменти от биографията си. Авторът на "Алхимикът" преживял сериозен сблъсък с родителите си, когато обявил желанието си да се занимава с литература. Агресивните му политически текстове пък му докарали сериозни проблеми с властите, заради което го напуснала жена му. Коелю получил духовно просветление след среща с лидер на католически орден и именно оттогава насетне му потръгнало. Ето какво твърди още обичаният по целия свят майстор на словото.
- Вероятно още като младеж сте си изградили ясен план как да станете най-важният автор на света. При 170 млн. продадени книги сте най-малкото сред най-успешните. За това ли мечтаехте?
- Така е, винаги съм искал да стана писател. Но не заради парите и славата, а за да споделя с колкото се може повече хора идеите, които смятам за значими. Това улесни успеха ми. Книгите са един от пътищата за споделяне на идеи. Инвестирам и много време в социалните мрежи и в блогове, за да имам пряк контакт с читателите ми. Житейската ми мечта не е някакво състояние, а продължително пътуване.
- Дигиталната революция промени ли начина, по който разказвате истории?
- Абсолютно. Заради конкуренцията на много различни медии вече за кратко може да се закове вниманието на публиката. Всеки автор трябва да се примири с това и да се концентрира върху същественото, да комуникира много директно, без обаче да е повърхностен.
- Пускате свои текстове в дигитален формат безплатно. Защо подарявате труда си?
- По този начин може да стигне до повече хора. Ако целта ми беше да правя пари, щях да стана инженер като баща ми. Забелязвам и че колкото повече е-книги продам, толкова повече нараства интересът и към печатните. Човек трябва да се доверява на работата си - когато тя е добра, хората ще са склонни да плащат за нея.
- Понеже споменахте баща си - той е бил твърдо против това да станете писател.
- Беше бесен. Родителите ми дори ме пратиха в психиатрия, където ме обработваха с електрошокове, за да ми дойде умът.
- Въпреки това вие сте се придържали към плана си?
- Да, този конфликт беше ужасен. Родителите ми се плашеха за бъдещето ми, но аз не исках да изоставям мечтата си. Не исках да се занимавам с нещо, което не означава нищо за мен. Щях да стана жив мъртвец. Поех риска да следвам сърцето си и това беше изпитание, което ме направи силен.
- Това са били дивите ви години?
- Да, бях хипи и опитах много неща - дрога, момичета.
- Тогава сте писали текстове за политически песни. Какво мислите за днешното антикапиталистическо протестно движение в Бразилия, което се обяви против Световното първенство по футбол например?
- Подкрепям го безгранично. Бразилия преживя икономическо чудо, но малцина спечелиха от него.
- През 70-те години, по време на военната диктатура, сте били арестуван от тайната полиция.
- Това беше много травматично изживяване. Губиш контрол над себе си, чувстваш се напълно безсилен. Но времето е най-добрият лечител, то лекува и този вид рани.
- Какво ви направиха тогава?
- Затвориха ме и ме измъчваха. В един момент ме освободиха без всякакви обяснения.
- Физически ли ви измъчваха?
- Физически и психически. Вкараха ме гол в ледено студено помещение без светлина. Не знаех ден ли е или нощ. Изгубих представа за времето. Може да са ме държали там само седмица, но на мен ми се стори година.
- Как намерихте сили да работите след това?
- Не знам, приятелите ми помогнаха, за което съм им много благодарен. Мнозина се отвърнаха от мен, смятаха ме за опасен, понеже още бях под полицейско наблюдение. С работа успях да си върна живота. Никога, никога човек не бива да се предава.
- Тогавашната ви съпруга също се е отдалечила от вас.
- Тя беше арестувана заедно с мен. И много се уплаши, което го разбирам напълно. Когато ни освободиха, се видяхме само веднъж. Тя поиска развод по моя вина. Права беше, аз пишех неприемливи текстове тогава, не тя.
- Чувствахте ли се виновен?
- Години наред.
- В началото на 80-те години отново има повратна точка в живота ви, в Германия.
- Да, тогава посетих концлагера в Дахау и внезапно получих видение. Яви ми се мъж, който ми предсказа, че ще се срещнем отново. Така и стана: Три месеца по-късно го срещнах в Амстердам - същия мъж, само че реален. Той започна да ми задава въпроси.
- Бил е водачът на един католически орден, с когото оттогава сте тясно свързан.
- Да, близки сме, но не като учител и ученик, а като приятели. Споделяме знания и възгледи. Това е много важно за мен и като човек на духа, и като писател.
(превод: Лира.бг)