/Поглед.инфо/ Въпреки противоположните си позиции спрямо кризите в региона, двете страни имат и общи цели, които ги събират

Иран и Турция са едни от най-старите противници в района на Близкия Изток. Съперничеството между някогашните империи – Персийската и Османската, утихна през последните десетилетия, но с избухването на Арабската пролет двете страни отново попаднаха в различни враждуващи лагери и подновиха жестокото си съревнование за влияние в региона.

Беше ясно, че договорите от Ерзурум от 1823 г. и от 1847 г. все още оказват влияние върху днешна Турция и днешен Иран. Поради тази причина, въпреки напрежението, пролятата кръв и прокси сблъсъка, Анкара и Техеран винаги търсеха възможности за постигане на компромиси. Политическите отношения между двете държави останаха относително топли. Сега, когато войните в Ирак и Сирия, поне от иранска гледна точка, се приближават до своя край, общата заплаха в района на Иракски Кюрдистан подтиква двете страни да обединяват своите усилия, за да предотвратят ефекта на доминото, който може да навреди на националната им сигурност, а именно кюрдската мечта за създаването на независима държава.

На 15 август генерал Мохамад Багери, началник на иранския генерален щаб, направи официално посещение в Турция – нещо, което не се случва често, за да срещне със своя колега генерал Хулуси Акар и с висшестоящи длъжностни лица, включително и с президента Реджеп Тайип Ердоган. Според Багери посещението е било „необходимо, за да бъдат обменени мнения и да бъде засилено сътрудничеството по различни военни и регионални въпроси, както и по въпроси, свързани със сигурността на двете страни, опазване на границите и борбата срещу тероризма”.

Иран и Турция отбелязаха значението на посещението, като разговаряха няколко пъти с медиите, както по време на посещението, така и след това, като загатнаха на какви теми са били разговорите – относно референдума в Иракски Кюрдистан, ситуацията в сирийската провинция Идлиб и намерението и на двете страни да се борят с тероризма, без да пропускат това, че на 21 август Ердоган заяви, че неговата страна и Иран обсъждат съвместна военна кампания в Северен Ирак срещу Кюрдската работническа партия (PKK) и Партията за свободен живот в Кюрдистан (PJAK).

Думите на Ердоган впоследствие бяха отхвърлени от Ислямския революционен гвардейски корпус на Иран. Преди да отрече неговите думи, говорителят на иранското външно министерство Бахрам Касеми заяви пред репортери: „Посещението беше от изключително важно значение, тъй като през последните 40 години не сме имали посещение на такова ниво... Разговорите бяха от решаващо значение. Генерал Багери имаше продуктивна среща с турския президент”.

Според добре информиран източник в Техеран, срещите в Турция са „много важни за решаването на проблеми, които имат тежки последици за националната сигурност на двете страни. Референдумът за Иракски Кюрдистан е въпрос, който засяга Техеран, същото важи и за Турция, следователно всички възможности, буквално всички възможности, са поставени на масата на преговорите”. Източникът добавя, че: „И двете страни ще предприемат необходимите стъпки, за да гарантират това, че Иракски Кюрдистан няма да се отцепи от Ирак, каквито и средства да бъдат необходими за това”. Съобщението е достигнало до официални представители в Ербил.

По отношение на въпроса за съвместната военна акция, предложена от Ердоган, източникът заявява пред Al-Monitor: „Това е инициатива на турския президент. PKK е заплаха както за националната сигурност на Турция, така и за тази на Иран, докато PJAK, с която вече се борим, е тази, която представлява заплаха за иранската национална сигурност. Ердоган искаше и двете страни да предприемат кампания срещу двете групировки, като в замяна той е готов да бъде по-полезен в Сирия, а изразът на добра воля да бъде демонстриран в Идлиб. Иран обаче не смята PKK за враг”.

Иран смята, че прекратяването на войната в Сирия изисква подкрепа от страна на Турция, имайки предвид добрите връзки на Анкара с групировки, които Техеран нарича „терористични”. Или Турция трябва да оттегли подкрепата си за тях, или евентуално да ги убеди да свалят оръжията, което до голяма степен ще доведе до трайно политическо решение в Сирия. Допълнителното споразумение за Идлиб, което турският Daily Sabah нарече съвместен механизъм, беше договорено в рамките на преговорите в Техеран на 8 и 9 август. Срещата беше закрита за медиите, по желание на Анкара.

От планирания референдум в Кюрдистан произтичат заплахи както за Иран, така и за Турция. Референдумът, а по-късно и възможното обявяване на независимост, изправят Техеран пред три заплахи. Първо, кюрдска държава в Ирак би задействала ефекта на доминото в региона, засилващ мечтите на турските, на сирийските, а и вероятно на иранските кюрди. Горчивите спомени от времето на Ислямската революция през 1979 г., когато кюрдски бойци от Иран направиха опит да се отцепят, не могат да бъдат забравени. Последвалият бунт все още не може да бъде потушен в райони на страната в близост до северозападните граници.

Втората заплаха е, че обвяването на независим Кюрдистан ще означава разделение на Ирак. Вероятно тази тенденция ще засегне и иранските сунити, които могат призоват за подобен референдум, което да доведе до обособяването на три малки нации в съседната държава с всички последствия, които биха могли да произтекат от такава ситуация. Иракските шиити не са защитени от евентуални вътрешни конфликти, като се има предвид новото разделение между тях със засилващите се опити на Саудитска Арабия да привлече някои фракции в своя лагер. Друг въпрос, който би предизвикал тревоги, ако Ирак бъде разделен, е този за Сирия – границите отново ще станат неясни и няма гаранция, че правителството ще бъде готово да сътрудничи с иранците и техните съюзници.

Третата и последна заплаха от гледна точка на Техеран е, че независим Кюрдистан, като се имат предвид добрите връзки на кюрдския автономен регион с Израел, ще предостави на Израел възможността да шпионира Иран, да се намесва в делата му и да организира заговори против него. Това може да изложи на риск ислямската република, ислямската революция, а с това и националната сигурност и стабилност на Иран.

Като се вземат предвид посочените заплахи, както и причините за тревога от страна на Турция, двете страни изглежда са на едно и също мнение и са изправени пред едни и същи предизвикателства, като изключим въпроса за Сирия. Екзистенциалната заплаха, която кюрдите представляват за Анкара и заплахата спрямо националната сигурност на Иран, прави неизбежно това двете страни да обединят силите си и да си сътрудничат, въпреки различията си, за да се предпазят от непосредствената заплаха, която може да доведе до тежки последици.

Al-Monitor

Превод: Димитър Иванов