/Поглед.инфо/ След шест успешни парламентарни аборта, пръкна се поредното недоносче – 51-то Народно събрание. Шансовете му да оцелее обаче клонят към нула. Дори да успее да състави „правителство“, то ще се сгромоляса след месеци в драки за кокала. Иначе казано, отсега да се готвим за евентуален осми парламентарен аборт.
От ЦИК ни обясняват какво не можели да направят. Хилядите факти за купени гласове, дори за заплахи, ако не гласуват за „правилната“ партия или коалиция; записите на видеонаблюденията, от които се вижда как в много райони – най-вече със смесено население, се гласува основно за две политически формации; не можели да бъдат санкционирани. Според почитаемия председател Камелия Нейкова, манипулациите пораждали само въпроси и прехвърля топката към законодателя: правомощията на ЦИК не били законово разписани! А говорителят на ЦК Росица Матева се хвали, че участието било вдигнато на 38%.
Да верваме ли? Не знаем какво вдигане почитаемата г-жа Матева има предвид. Вероятно факта, че в избирателните списъци са вдигнали фиктивните имена на 1 380 041! Или с над 200 хиляди в сравнение с предишната серия от изборни аборти.
От години пишем, че ЦИК е политически оцветена неконституционна креатура, създадена от т.нар. парламентарно представени партии за легитимиране изборните манипулации. От което следва, че ЦИК въобще не е и не може да бъде независима институция, за каквато измамно се представя. За да бъде независима, съставът ѝ следва да бъде избиран на всеобщи, тайни и алтернативни избори, а кандидатите за членове на ЦИК да бъдат несвързани с партиите обществено признати личности с изключителен професионализъм и безукорен интегритет.
Но…, да караме подред.
ЦИК отново заблуди обществеността с посочения в нейните списъци брой на избирателите – 6 601 262, според Статистическата информация на ЦИК във връзка с изборите за народни представители на 27 октомври 2024 г., изготвена от ГД ГРАО (https://www.cik.bg/bg/ns27.10.2024/voters/statistics).
Според данни на Националния статистически институт (НСИ), също изготвени от ГД ГРАО, населението на България към 31.12.2023 г. обаче е 6 445 481. Тези данни отразяват всички български граждани вписани в ЕСГРАОН, включително двата или повече милиона, установили се временно или трайно в други държави.
Оказва се, че според ЦИК броят на избирателите е по-голям от цялото население на Република България по данни на НСИ, включително българите зад граница. Но от данните на НСИ следва да извадим 1 224 260 непълнолетни от 0 до 19 години, които нямат право на глас. Получаваме 5 221 221 български граждани с право да гласуват. В тази бройка са и лишените от право на глас поради влезли в сила присъди, но считаме, че броят им е незначителен и не влияе на общия изборен резултат.
Сега нека извадим правоимащите 5 221 221 по данните на НСИ български гласоподаватели от Статистическата информация на ЦИК за броя на избирателите – 6 601 262. Какво получаваме?
Получаваме 1 380 041 фиктивни имена в избирателните списъци на ЦИК! Те са повече от една четвърт от всички правоимащи български гласоподаватели по данни на НСИ. Тази манипулация прави изборите за 51-во Народно събрание очевидно нелегитимни. Така че само на това основание, изборите за 51-во Народно събрание следва да бъдат прогласени за противоконституционни, за недействителни и нищожни.
Всеки, който отрича този факт, е съучастник в мерзката манипулация, крепител е на статуквото, което убива, което доведе страната ни до разпад, прокуди два или повече милиона да търсят оцеляване в „тази тежка чужбина“, а други 2 166 692 български граждани – или 27% (по данни на Евростат и прогнозата на ООН за 2022 г.), прати в отвъдното
Законността на изборите за 51-во Народно събрание може да се оспори на основание чл. 66 от Конституцията на Република България (КРБ) пред Конституционния съд (КС). За това обаче е нужно да бъде сезиран от една пета, тоест от 48 народните представители. Ако 48 народни представители не съберат общата си воля да сезират КС, президентът, ВКС, ВАС или главният прокурор – по аргумент от чл. 150, ал. 1 на КРБ, са в правомощията си да сезират КС да се произнесе по законността на изборите за 51-во НС.
Да, ама нужните 48 депутати едва ли биха имали интерес да искат оспорване законността на изборите. Кокалът, който се явява в сънищата им, замъглява клетвата, която са положили по чл. 76, ал.1 от КРБ „да спазват Конституцията и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.“
ВКС, ВАС или главният прокурор едва ли ще се решат да сезират КС. Те са политически зависими, доколкото съставите им се посочват от ВСС – също дирижиран отвън политически оцветен орган, избиран от представителите на политическите партии в парламента, от крепителите на статуквото.
В Конституцията няма забрана Конституционният съд да се самосезира. Когато са налице фрапиращи нарушения на законно установения ред в държавата (не само последните изборни машинации); когато законодатели и магистрати нагло и безпардонно създават противоконституционни актове, дерогират неотменимите права на гражданите, вкл. правото на живот; когато т.нар. институции водят държавността към разпад; когато по-голямата част от населението насилствено е поставено при такива условия на живот, които да водят към неговото физическо елиминиране; когато над 27% български граждани вече са „редуцирани“ (по препоръката на г-жа Ан Макгърк, представител на МВФ за България); кой друг ако не КС е длъжен незабавно да се намеси, да се произнесе с решение, да прогласи върховенството на правото, да се опита поне да спре убийствения разпад на държавността, геноцида на българската нация,. И ако спроти произнесеното решение, 51-то НС все пак се свика, длъжност на КС е да огласи, че актовете на това НС са противоконституционни и гражданите не са длъжни да ги съблюдават.
Тук е мястото да посочим досегашното нарушаване на Конституцията от самия КС, след като 33 години отказва да съобразява неотменимото пряко право на гражданите да сезират с жалби КС на основание чл. 45 КРБ. Писали сме и пак ще повторим: по силата на чл. 45 от КРБ „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи!“ Изразът е изчерпателен, визира всички държавни органи, вкл. КС, след като в глава Осма на КРБ изрично е посочен като държавен орган. Но има една особеност: чл. 45 е част от глава Втора на КРБ, разпоредбите на която са НЕОТМЕНИМИ. От което следва, че във вътрешната йерархия на КРБ чл. 45 стои над чл. 150, има надмощно действие пред разпоредбата на чл. 150, която касае само и единствено институциите, които имат право да сезират КС. Не и гражданите, чиито права са НЕОТМЕНИМИ!
Нека напомним на почитаемите конституционни съдии, че системата от правни норми се изгражда на основата на Конституция. Тя е основата и върхът на йерархията на законите. Затова следва да съобразяват тази йерархия. Но ако продължават да отказват да съблюдават върховното задължение, заповядано им с чл. 45 на КРБ от Върховния законодател – Седмото Велико народно събрание, отпада смисълът за самото съществуване на КС като институция.
Казаното дотук несъмнено навежда на извода за наличието на дълбока криза във всички институции на властта, включително за наличието на конституционна криза. В допълнение към все по-задълбочаващата се икономическа криза. В тази сложна, извънредна ситуация, считаме, че Президентът, който е и Главнокомандващ, трябва да има силен глас по всички политически въпроси. Да излезе от обяснителния режим и да започне да действа.
След шест изборни аборта, продължаващи манипулации на ЦИК, тотална деградация на т.нар. институции, физическо „редуциране“ на нацията, България несъмнено е в хипотеза за „друго извънредно положение“ по смисъла на чл. 100, ал.5, респективно – чл. 84, т.12 от КРБ. Това положение считаме, че вменява в длъжност почитаемият Президент на Република България да свика „Национална кръгла маса“ с максимално представителство на всички „малки“, патриотично милеещи партии, участвали в избори през годините на прехода; и на обществени, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина.
Впрочем, няма „малки“ и „големи“ партии! Има големи пари, с които „големите“ партии, представени от по един файтон малки персони, но с големи щения за кокала, купуват медийно време, което по аргумент от неотменимите чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал.1 на КРБ следва да бъде безплатно и неограничено за всички – най-вече по националните медии БНТ и БНР, издържани от парите на българските данъкоплатци, за да могат „малките“ партии да лансират големите си програми за възраждане на Отечеството така, че гражданите информирано и свободно да упражняват вота си.
Смяната на системата, за която почитаемият Президент ратува от началото на първия си мандат, трябва да започне именно със свикване на „Национална кръгла маса“ с една единствена дневна точка: СПИРАНЕ РАЗПАДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ.
В днешният, състоял се вече многополюсен свят, това е императив за оцеляване на Отечеството.
в. „Нова зора“, бр.41/2024
