/Поглед.инфо/ На 7 ноември 2024 година се навършват 107 години от началото на Великата Октомврийска социалистическа революция, наречена още Болшевишката революция. Революцията, която си постави за цел да осъществи вековечната мечта на трудовите хора за справедливост, равенство, братство и свобода. Но още в самото начало революцията трябваше да се бори за своето оцеляване. Срещу нея се надигнаха всички мрачни сили на света – те предизикаха Гражданска война и интервенцията на 14 държави. Победата на Съветска Росия даде началото на създаването на Съюза на съветските социалистически републики, обединил мнозинството от народите на бившата Руска империя под червеното знаме със сърпа и чука.
Усилията на тези народи да осъществят гореспоменатата вековечна мечта започна да дава плодове – стартира ускорена индустриализация. Съветската държава се превърна в строителна площадка. Но мирният труд бе внезапно прекъснат рано сутринта на 22 юни 1941 г. Още веднъж на Революцията се наложи да тръгна на смъртен бой в своя защита. И тази най-страшна война в историята на човешката цивилизция тя спечели. Силата на тази победа даде живот на нови социалистически страни и на изток, и на запад от СССР.
Но се случи така, че колкото повече предизвикателства Революцията преодоляваше по своя път, толкова повече се множаха трудностите пред нея. И тогава се случи немислимото. Великият Октомври предаден отвътре, а по точно „отгоре“ не успя да избегне проклятието на множеството революционни преломи – своята контрареволюция.
Но днес, когато живеем във време, белязано от тази контрареволюция се питаме, нима всичко е било напразно – саможертвата на падналите в името на Революцията, гигантските усилия, мъката от загубите, умората от трудностите, но и радостта от победите и достиженията? Не, не и не! Пламъкът на Октомври пламти и се разгаря все по-мощно в Китай, Куба, Виетнам и КНДР.
Въгленчетата на Революцията не са се превърнали в пепел и в самата Русия. Те поддържат борбата на руския народ срещу новия поход на силите на злото срещу Руския свят. Затова нека враговете на Революцията на справедливостта, солидарността и социалното равенство да не бързат да се радват. Тя не е мъртва и ще дойде денят, когато като птицата феникс ще възкръсне, ще се отърси от черната пепел на контрареволюцията и ще разпери отново криле...!
А ние ще отбележим 107-та годишнина от 7 ноември 1917 година с прекрасните стихове на Христо Смирненски, посветени на Великата Октомврийска социалистическа революция, Революцията на правдата, свободата и светлината!
ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ
Христо Смирненски
В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна —
кратка схватка и наново ескадроните летят…
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий — развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете —
възцарете вечна обич, вечна правда на света.
1922 г.
На 7 ноември 2024 година се навършват 107 години от началото на Великата Октомврийска социалистическа революция, наречена още Болшевишката революция. Революцията, която си постави за цел да осъществи вековечната мечта на трудовите хора за справедливост, равенство, братство и свобода. Но още в самото начало революцията трябваше да се бори за своето оцеляване. Срещу нея се надигнаха всички мрачни сили на света – те предизикаха Гражданска война и интервенцията на 14 държави. Победата на Съветска Росия даде началото на създаването на Съюза на съветските социалистически републики, обединил мнозинството от народите на бившата Руска империя под червеното знаме със сърпа и чука.
Усилията на тези народи да осъществят гореспоменатата вековечна мечта започна да дава плодове – стартира ускорена индустриализация. Съветската държава се превърна в строителна площадка. Но мирният труд бе внезапно прекъснат рано сутринта на 22 юни 1941 г. Още веднъж на Революцията се наложи да тръгна на смъртен бой в своя защита. И тази най-страшна война в историята на човешката цивилизция тя спечели. Силата на тази победа даде живот на нови социалистически страни и на изток, и на запад от СССР.
Но се случи така, че колкото повече предизвикателства Революцията преодоляваше по своя път, толкова повече се множаха трудностите пред нея. И тогава се случи немислимото. Великият Октомври предаден отвътре, а по точно „отгоре“ не успя да избегне проклятието на множеството революционни преломи – своята контрареволюция.
Но днес, когато живеем във време, белязано от тази контрареволюция се питаме, нима всичко е било напразно – саможертвата на падналите в името на Революцията, гигантските усилия, мъката от загубите, умората от трудностите, но и радостта от победите и достиженията? Не, не и не! Пламъкът на Октомври пламти и се разгаря все по-мощно в Китай, Куба, Виетнам и КНДР.
Въгленчетата на Революцията не са се превърнали в пепел и в самата Русия. Те поддържат борбата на руския народ срещу новия поход на силите на злото срещу Руския свят. Затова нека враговете на Революцията на справедливостта, солидарността и социалното равенство да не бързат да се радват. Тя не е мъртва и ще дойде денят, когато като птицата феникс ще възкръсне, ще се отърси от черната пепел на контрареволюцията и ще разпери отново криле...!
А ние ще отбележим 107-та годишнина от 7 ноември 1917 година с прекрасните стихове на Христо Смирненски, посветени на Великата Октомврийска социалистическа революция, Революцията на правдата, свободата и светлината!
ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ
Христо Смирненски
В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна —
кратка схватка и наново ескадроните летят…
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий — развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете —
възцарете вечна обич, вечна правда на света.
1922 г.
