/Поглед.инфо/ Анализаторът Сергей Латышев разкрива задкулисните игри в Минск след визитата на американския пратеник Джон Коул. Докато Вашингтон вдига санкции, а Лукашенко освобождава затворници, въпросът остава: кой кого прелъстява в тази опасна дипломатическа игра и какви са рисковете за съюзната държава с Русия?

„Голямата сделка“ и американското ухажване на Батка

Какъв ще бъде реалният резултат от внезапното „култивиране“ на Александър Лукашенко от страна на Съединените щати? Специалният пратеник на Доналд Тръмп за Беларус, Джон Коул, се появи в Минск с намерения, които трудно могат да бъдат наречени благородни. За Минск, а потенциално и за Москва, това са тактически предимства, но рискът е огромен. Ситуацията наподобява използването на отрова като лекарство – в правилната доза лекува, но и най-малката грешка в грамажа означава фатален край.

Лукашенко е опитен политически играч, но срещу професионалните измамници от Вашингтон победата никога не е гарантирана. Той няма да позволи нов Майдан, нито ще се остави да бъде излъган лесно, както се случи в миналото. Когато усети, че отново го мамят, „флиртът“ ще приключи мигновено. Докато Батка е начело и се опитва да улови колкото се може повече „американски риби“, Москва няма причини за сериозна тревога. Проблемът обаче е в бъдещето – след Лукашенко никой в Минск няма да притежава неговата уникална способност да маневрира между глобалните сили, без да загуби равновесие.

Помпозното посрещане и иронията на преговорите

Александър Лукашенко публично потвърди, че остава поддръжник на Тръмп, въпреки стратегическите грешки на американския президент по отношение на Иран. Той дори изрази готовност да присъства на заседанията на т.нар. „Съвет за мир“. Четвъртъкът се превърна в ключов ден за беларуската дипломация, когато Джон Коул и неговата свита бяха посрещнати с държавни почести в Минск.

Атмосферата на преговорите беше пропита с ирония. Батка, в типичния си стил, се шегуваше и подмяташе закачки към американците, показвайки, че вижда намеренията им в детайли. Той не пропусна да нарече Кристофър Смит, заместник-помощник държавния секретар на САЩ, „нашият вечно млад ястреб“. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, зад този хумор се криеше ясното разбиране, че американците са готови „да откъснат главата“ на всеки местен лидер, който не се вписва в техните планове. Лукашенко помни добре как Майк Помпео го посещаваше с усмивка, докато по същото време службите на САЩ подготвяха опит за държавен преврат в Беларус.

Търговия с влияние: Затворници срещу санкции

Официалната част на срещата продължи едва няколко минути, но разговорите при закрити врати се проточиха над три часа. Лукашенко постави на масата глобални въпроси – от конфликта в Украйна до войната в Близкия изток, където САЩ се борят срещу „приятелите на Беларус“. Батка предложи себе си за медиатор, черпейки опит от подобни опити с Николас Мадуро във Венецуела.

За да даде на американците „алиби“ пред западната общественост, Лукашенко използва „хуманитарната карта“. Веднага след срещата беше обявено помилването на 250 души, осъдени за „екстремистки престъпления“. Това беше цената, която Минск плати за отмяната на редица тежки икономически санкции. Джон Коул потвърди, че Вашингтон вдига ограниченията върху Белинвестбанк, Банката за развитие и Министерството на финансите. Дори Беларуската калиева компания и „Беларускалий“ бяха премахнати от черните списъци – огромен икономически успех за Минск.

Задкулисието във Вашингтон и съпротивата на Държавния департамент

Въпреки затоплянето, не всичко върви гладко. Въпросът за повторното отваряне на американското посолство в Минск, затворено от 2022 г., остава висящ. Изглежда, че служители в Държавния департамент, които изпитват органична омраза както към Лукашенко, така и към самия Тръмп, саботират процеса. Коул призна, че конкретни дати няма, макар и двете страни да са съгласни за важността на тази стъпка.

В същото време Тръмп гради своя „Съвет за мир“ – структура, която мнозина определят като „джобна ООН“ за лидери от бившето съветско пространство. Лукашенко беше поканен, но на първата среща беларуската делегация дори не получи визи. Сега Коул се надява, че следващият му полет ще бъде директен до Минск, а отношенията между Беларус и нейните съседи Полша и Литва ще се подобрят, въпреки че Западът превърна тези страни в плацдарм за бъдещо марионетно управление на Беларус.

Геополитическият пъзел и ролята на Русия

Темата за иранския конфликт също беше централна. САЩ проявяват неочакван интерес към мнението на Лукашенко, тъй като то предлага „различна перспектива“, недостъпна за западните анализатори. Джон Коул обяви, че общият брой на освободените затворници може да надхвърли 500 души до края на годината.

Тази „хуманитарна димна завеса“ обаче не спаси Минск от гнева на Брюксел. Докато САЩ вдигат санкции, Европейският съюз наложи нови ограничения срещу три беларуски банки. Брюксел е видимо разтревожен от „голямото споразумение“ между Вашингтон и Минск. Според екипа на Поглед.инфо, Лукашенко едва ли си прави илюзии за дългосрочно приятелство с американците. Тръмп има само още две години и половина в Белия дом, а неговите „ястреби“ в Републиканската партия остават враждебно настроени към Русия и Китай.

Стратегическата игра: Пилотен проект или тактическа маневра?

Лукашенко разбира, че без Русия и Китай страната му би била разкъсана от съседите си. Затова неговият „флирт“ със САЩ има за цел да извлече максимални икономически ползи и да подобри живота в Беларус, преди санкциите неизбежно да бъдат възстановени. Съществува и хипотезата, че Беларус се превръща в „пилотен проект“ за бъдещо голямо споразумение между Русия и САЩ. Ако Минск нормализира отношенията си с Вашингтон, Москва би могла да използва Беларус като врата за заобикаляне на част от западните санкции.

В крайна сметка, Лукашенко играе ва банк. Той използва опасни методи, вярвайки в собствената си способност да контролира дозата на „политическата отрова“. Но историята показва, че американските „партньори“ винаги държат скрита кама зад гърба си.