/Поглед.инфо/ Карантината заради коронавируса вече не е пречка – многостранните срещи на високо равнище се завръщат в дипломатическата практика. Първо Западът се върна към срещите лице в лице (тези ЕС и НАТО се провеждат отдавна), а сега дойде ред на Изтока.
Лидерите на азиатските страни не са се срещали повече от три години, но след седмица Самарканд ще бъде домакин на срещата на високо равнище на ШОС, която за първи път ще събере всички лидери на тази организация. До последния момент нямаше пълна яснота за пристигането на китайския президент Си Цзинпин - по някаква причина някои наблюдатели смятаха, че той няма да напусне Пекин до конгреса на комунистическата партия, насрочен за средата на октомври. Но вчера беше обявено, че китайският лидер ще посети Казахстан следващата седмица, така че пътуването му до Узбекистан може да се счита за предрешено.
Срещата между Си и Путин ще бъде втората тази година, но първата от началото на нашата специална операция в Украйна. А индийският премиер Моди и пакистанският премиер Шахбаз Шариф ще се срещнат за първи път в Самарканд – за две съседни страни, които имат повече от обтегнати отношения, ШОС се превръща във важна платформа за диалог. А самата ШОС бързо надраства първоначалния си формат - руско-китайския съюз за сигурност в Централна Азия (с участието на централноазиатските републики). Сега тя се състои от четири ядрени сили, тоест почти всички незападни притежатели на ядрени оръжия (с изключение на КНДР).
В Узбекистан осмицата на ШОС ще се превърне в деветка - процедурата за влизане на Иран ще бъде завършена. Но организацията няма да остане дълго с такава численост - тя вече обяви намерението си да започне процедурата за прехвърляне на Беларус от наблюдател към пълноправен членове на ШОС. И нещата няма да спрат дотук - още няколко страни, включително доста влиятелни, искат да се присъединят към ШОС.
През последните години организацията имаше четирима наблюдатели (като кандидати за членство), но сега Иран вече е член на организацията, Беларус започва процедура по преход, така че остават Афганистан и Монголия. Ако по-рано присъствието на американски войски в страната беше основната пречка за включването на Афганистан, сега този проблем не съществува - така че приемането му в членството на ШОС несъмнено ще се случи, макар и не веднага и не сега, а след стабилизирането на ситуацията и изграждането на пълноценна система за управление и мирен живот (естествено, с помощта на страните от ШОС). Монголия може да стане пълноправен участник всеки момент - никоя от страните членки няма възражения, но преди самата тя се колебаеше, предпочитайки да остане наблюдател. Нарастването на глобалното напрежение обаче ще се отрази и на позицията на Улан Батор - да не говорим, че опашката от желаещи да се присъединят към ШОС също може да накара монголското ръководство да стане по-активно.
И преди е имало желаещи да се присъединят към ШОС, но тази година те преминаха от думи към дела. И не става въпрос само за страните, които бяха сред „партньорите за диалог“ (друг формат на взаимодействие) – те са девет: Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка, Турция, Катар, Египет, Саудитска Арабия. Освен това последните три държави получиха този статут преди година, а още сега искат да го повишат. Тоест да станат наблюдатели, за да могат по-късно да се включат пълноценно в организацията. Сирия и Мианмар също искат да се присъединя, а Обединените арабски емирства дори поискаха незабавно да ги приемат за членове на ШОС. Въпреки че това е невъзможно, само по себе си говори за рязко повишен интерес към организацията. Тоест към китайско-руския съюз – ако наричаме нещата с истинските им имена.
Причините за това са ясни: въпреки че процесът на консолидация на незападния свят последователно набира скорост през последното десетилетие, от началото на 2020 г. всичко се ускори. Първо коронавирусът и причинените от него блокади доведоха до криза на глобализацията, след това специалната ни операция в Украйна принуди Запада да постави въпроса директно: който не е с нас в политиката на блокада на Русия, е за Путин. И след това провокацията на тайванския въпрос удари перспективите за нормализиране на отношенията между Запада и Китай. Целият свят е принуден да реши с кого да застане. В тези условия най-добрият модел за много влиятелни страни от ислямския свят е демонстрирането на собствена независимост, която се представя като равна отдалеченост от двата полюса, тоест Русия-Китай и САЩ-ЕС. Но как могат да демонстрират собствената си независимост такива военни съюзници на САЩ като Турция и Саудитска Арабия? Чрез присъединяване към ШОС. Да, това не е военен блок, но принадлежността към организацията ясно показва нежелание за участие в каквито и да било западни антируски и антикитайски комбинации.
Ето защо Реджеп Тайип Ердоган ще долети до Самарканд, а вероятно и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. В този случай "деветката" ШОС ще се превърне, макар и неофициално, в "клуб на 11-те", тоест в платформата, където се срещат Русия, Китай, Индия и четирите най-важни страни от ислямския свят (Саудитска Арабия е най-богата и влиятелна”, Иран - "най-древният и страстен", Турция - "най-развита и амбициозна", Пакистан - "единствената ядрена"). Но сред наблюдателите на ШОС присъстват още Египет – „главната страна на арабския свят“ – и Катар, „информационен и пропаганден гигант“.
Да, тези ислямски страни нямат най-простите отношения помежду си (особено саудитско-иранските), но по-рано Западът активно използва техните противоречия в своята глобална игра. А Русия и Китай не са заинтересовани да настройват мюсюлманите едни срещу други, а да ги въвлекат в изграждането на нов, постзападен световен ред. И ако трите велики сили - Русия, Китай и Индия - успеят да изградят стратегически отношения с ислямския свят в работата си по новия световен ред, то това ще бъде равносилно на окончателна присъда на проекта за англосаксонско глобално господство.
Сега атлантиците вече не залагат на скарани Русия и Китай, а на изправяне на Индия и Китай едни срещу други. И те са практически сигурни, че ще успеят да задържат в собствената си орбита (и дори да го използват в играта си срещу Пекин и Москва) ислямския свят. Следователно „ислямизацията“ на ШОС ще бъде голямо предизвикателство пред англосаксонския проект и знак за неговия пълен крах.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com