/Поглед.инфо/ Защо в Русия да се интересуваме от изборите в Индонезия, които ще се проведат днес? Особено предвид това, че там уж всичко е ясно. Пита се единствено дали кандидатът на настоящите власти ще успее да спечели на първи тур (както сочат последните проучвания) или ще се налага да се чака втори през юни. Тоест в тази доста спокойна и предсказуема страна всичко си тече нормално.

Но няма и никъде няма да има нищо нормално тази година, през която трябва да се проведат избори в 76 (според едни изчисления) или 87 (по други) страни. Тоест в трета или почти половината свят. Навсякъде се случват неочаквани неща, свеждащи се до простата формула: светът преживява невиждани сътресения. Работата не е само, че Западът с всички сили всява крамоли и хаос навсякъде, където може. За жалост крамолите и хаосът се случват и сами, а вълните им отиват надалеч.

Най-свежият пример е Пакистан, където след скорошните избори започна именно хаос. Изборите всъщност ги спечели седящия в затвора и наистина популярен бивш премиер Имран Хан. Свалилите го по-рано военни отказаха да признаят този факт и се опитаха да назначат свое правителство. И сега законодателите на западната мисъл – редакционна статия във „Вашингтон Пост“ – мрачно прогнозират: на авторитарните този път не им се получи, всяка репресия си има границите.

Остава да добавим, че Пакистан е 240 милиона души, важна част от мюсюлманския свят, партньор на Китай и Русия, но отдавнашен противник на Индия и няма да забравяме за ядреното му оръжие. Има твърде много въпросителни какво ще се случва там в бъдеще. Особено предвид това, че е непонятно „чии“ са военните в Пакистан – по стари спомени са прозападни или отдавна не. А кръговете по водата може да засегнат не само Индия, но и Афганистан, Иран и много други.

И ето я Индонезия. Най-голямата държава в Югоизточна Азия – регион с общо население от близо 700 милиона души. Добър приятел и партньор на Китай, където на улицата симпатизират на Русия (както и по целия регион). И думите на Владимир Путин в интервюто с Тъкър Карлсън „Трябва да изхождаме от това, че Индонезия ще влезе, тя вече влиза в клуба на водещите икономики на света – колкото и да се харесва или не на някои“. Да, членка е на Г-20, а освен това най-населената мюсюлманска държава на света.

Най-важното е, че двата мандата на оттеглящия се сега президент Джоко Видодо бяха успешни и той е доста популярен. Фаворитът на изборите е неговият наследник, бившия министър на отбраната 72-годишният министър на отбраната ген. Прабово Субианто, подкрепен от сина на Видодо – Гибран, кандидат за поста вицепрезидент. За популярността на тази двойка вече е говорено, тя превишава 50% във всички допитвания.

Но ако сте човек от Запада и много ви се иска да напакостите и разклатите поредната важна страна, то може да се направи много. Достатъчно е да се види как изборите са отразени от агенция „Ройтерс“, при това във финансово слабата регионална преса новините и до днес идват именно от такива агенции. „Ройтерс“ цитира допитване, проведено сред местните зелени от столичния университет. Според него се оказва, че 81% от изобщо всички индонезийци искат да обявят в страната извънредно климатично положение, а 60% смятат, че правителството бездейства насред острата ситуация.

Трудно ни се вярва, но тук има и намек: трета от младите избиратели (от 203 млн. гласуващи) са недоволни от властта. Властта се занимава с погрешни неща – цялата кампания на Прабово се гради върху отчета на икономическите успехи и обещанията да се продължи в този дух. Докато икономиката напротив, трябва да се убие в името на климата, да се направи с Индонезия същото, което направиха с Германия нейните Зелени.

За да стане напълно ясно на какво разчитат „международните медии“, отрано беше обявено, че студентите в столичните университети в дните преди изборите ще организират демонстрации. И за всеки случай има нещо разчетено вече не за студентите, а за относително възрастните, но не много грамотни (и злобни) хора от старото американско котило – „борбата срещу корупцията“. Макар самият президент Видодо да не е уличен в нещо подобно, той уж „се меси в изборите“, тоест подкрепил е своя екип. И резултат на това регионалните политолози с тревога отбелязват, че забележителното наследство на Джоко Видодо е заплашено. Следователно цяла Югоизточна Азия.

Тук може да се забележи, че западните нарушители на спокойствието явно смятат новите инструменти за хаос като „климатичния дневен ред“ за по-ефективни за своите цели от предишната, чисто политическа тематика. Затова и в Русия същата тази гадост най-вероятно ще се използва вече на нейните избори. И не само тя.

Като цяло картината е следната: по-рано технологиите на цветните революции бяха планирани така, че да използват изборите за мигновено сваляне на режимите и пълно сриване на държавите. Сега изглежда вече не разчитат на такъв бърз успех, но планират за бъдещето, максимално да разклатят обществата и режимите, а след това да продължат според ситуацията.

Превод: В. Сергеев