/Поглед.инфо/ Утре започва посещението на Владимир Путин в Китай - и в сегашната световна ситуация това събитие далеч не е просто двустранни отношения. Това е 18-тото пътуване на президента в Китай, последният път, когато беше на работно посещение миналата есен – и броят на срещите със Си Цзинпин наближава петдесет. Личните отношения между двамата лидери са изключително важни – взаимното уважение, откровеност и доверие са основата, върху която се гради не само комуникацията им, но и отношенията между двете велики сили. И все пак основата на руско-китайския съюз е общността на споделените интереси и стратегически цели, тоест двете страни се виждат не само като надеждни партньори, но и като другари в реформирането на световния ред.
Това не означава, че Русия и Китай вървят един към друг под едно знаме – както се опитахме да направим през 50-те години, когато идеологическото единство на комунистическите партии подчиняваше геополитическите интереси. Между другото, то подчини изключително неуспешно - съветско-китайският съюз, който имаше огромен потенциал, се срина под тежестта на идеологически спорове. Това, което ни събира сега, не е общата идеология, а общите интереси. Основните са съпротивата срещу западния натиск и изграждането на нов, постзападен световен ред.
Съществува обаче и идейно сродство, макар и все още да не е правилно формулирано. И двете цивилизационни държави са обединени от отхвърлянето на атлантическия проект за глобализация, тоест изграждането на единно човечество под ръководството на англосаксонския елит. Русия и Китай не просто искат своя справедлив дял в „единното човечество“ – те по принцип не приемат модела на бъдещата структура на човечеството, предложен от Запада. Единно човечество, където няма да има разнообразие от цивилизации, народи, религии, ценности, семейства, мъже и жени - но където ще управлява каста от генетично подобрени човешки индивиди, което по аналогия с идеологията на трансхуманизма може да бъде наречени „трансхуманоиди“, тоест представители на „върховете“ на развитието на човешкия вид“.
Подобно бъдеще не устройва нито Китай, нито Русия. Аргументите, че всичко това е изключително далечна и неясна перспектива, а не въпрос на текуща политика, не се приемат - линията, че Западът потиска с всички сили, вече се вижда с просто око и ако сега не се противопоставите курса, който налагат, тогава утре просто ще бъде твърде късно.
Тоест Русия и Китай са противници на цялата идеология на съвременната англосаксонска глобализация – на всички нива. На ниво икономика (и не само международна), геополитика, идеология, религия (а трансхуманизмът е квазирелигията на бъдещето). Руснаците и китайците имат фундаментални, непреодолими различия с атлантиците, които не се разрешават нито с края на войната в Украйна, нито с разрешаването на тайванския въпрос. Разбира се, не само руснаците и китайците не приемат пътя, наложен от Запада – против него е и абсолютното мнозинство от човечеството, почти всички световни цивилизации. Но всички останали са разединени, разделени или нямат сили да се съпротивляват, а Русия и Китай могат да застанат на пътя на „победоносния марш” на англосаксонската глобализация. И те вече се изправиха - Русия е на пълни обороти, а Китай е още наполовина, все протака (не от малодушие, а в резултат на предопределена от историята тактика), но постепенно се изправя.
С противопоставянето си на атлантическия курс и защитаването на своите интереси Русия и Китай оказват огромно влияние върху останалия незападен свят – демонстрирайки възможността за успешна съпротива срещу диктата на силата, убедила всички в своето всемогъщество и безалтернативност. Следователно от победата на Русия в конфронтацията със Запада зависи не само бъдещето на Китай (който отлично разбира какъв е залогът за него), но и бъдещето на целия свят. Русия не може да си позволи да загуби, да отстъпи, но и Китай не може да си позволи Русия да загуби. Залозите са твърде високи – и фокусът тук не е върху Украйна или Тайван, а върху бъдещето на човечеството като такова.
Когато миналата година, по време на посещението си в Москва, Си Цзинпин каза, че в света се случват промени, които се случват веднъж на сто години, той всъщност имаше именно това предвид. И като каза, че е необходимо да ги „насърчаваме заедно“, той потвърди избора, направен от Китай и Русия: да се бият заедно и да следват пътя към победата.
Превод: В. Сергеев
