/Поглед.инфо/ Отношенията между Русия и Турция са далеч от възстановяване. Москва се е „съсредоточила“ да обърне санкциите срещу турската икономика, информира световната общественост за „скелетите в гардероба“ президентът Ердоган, и се готви за поредните проблеми от страна на Анкара в Сирия и извън пределите й (няма съмнения, че такива ще има).

Анкара от своя страна с характерния стил на турското ръководство да смесва реалното и желаното с минимум щети от последствията на собствените си действия търси нови доставчици на енергоресурси и съюзници за планираните от нея бъдещи сблъсъци с Русия, съхранявайки агресивните си планове по отношение на Сирия и Ирак. Да разгледаме състоянието на нещата и перспективите на „турския фронт“, опирайки се на материалите на експертите М. В. Казанин, И. И. Стародубцев и Ю. Б. Шчегловин.

Китай гледа подозрително

Това, че нашите анализатори следят внимателно политиката на Турция в Сирия, е известно. Но е малко известно, че действията и на Русия, и на Турция не по-малко внимателно се следят и от китайските експерти. При това тяхната гледна точка е показателно добронамерена и към Москва, и към Анкара. Пекин поддържа равноотдалечена политика по отношение на повечето страни в света. Отношението с Русия за Китай не е по-малко значимо, отколкото връзките със Саудитска Арабия, Катар и Турция, в сирийските събития обаче Пекин явно подкрепя Москва.

„Забраната за преминаването на руски кораби през Босфора и Дарданелите се разглежда от американските експерти като невероятен вариант.“

По информация на военното разузнаване на Китай страните от НАТО от 2011 г. използват турското пристанище Искандерун в провинция Татай за трансфер на въоръжение и военна техника от складовете на бившите военновъздушни сили в Либия за Сирия. Във военните бази в района на този град британски и френски военни инструктори обучаваха бойци на антиправителствени сирийски групировки. ЦРУ и Силите за специални операции на САЩ им предоставяха системи за връзка и разузнаване.

Съвместните тренировки на сирийските антиправителствени структури и въоръжените сили на Турция обезпечават високо ниво на комуникация между полевите командири и турските военни. Анкара организира тренировъчен център в района на Адан на 130 км от границата със Сирия. В Истанбул е мястото за разпределение на въоръжение, системи за връзка и военно имущество за бойците от „Ислямска държава“.

Висша форма на „активна отбрана“ на интересите на Анкара в сирийския конфликт стана унищожаването на руския бомбардировач от турски изтребител. Очевидно е, че турските спецслужби в координация с партньорите от НАТО са планирали да вземат в плен руския летец, но поддържаните от Анкара ислямисти не могли да изпълнят наземната част от операцията.

Турските власти поддържат ИД, целейки да унищожат Сирия и да печелят от търговията с контрабанден петрол. По мнение на китайски специалисти ИД добива само от петролните полета „Ал Танк“ и „Ал Омар“ (във владение на ИД са около 10 нефтени полета) от 20 до 40 хиляди барела на ден. При цена 10 долара на барел терористите печелят от 200 до 400 хиляди долара. Турските бизнесмени получават от маржа два-три пъти повече, тъй като средната цена в света на петрола е 39 долара на барел. По данни на китайски медии заплатата на редови боец на „Ислямска държава“ е 400 долара. За издръжката на 30 хиляди бойци е необходима непрекъсната работа на две петролни полета в продължение на една седмица. При най-ниските обеми на доставка на сирийски петрол турската страна печели стотици милиони долари годишно.

Китайските спецслужби правят доста нелицеприятни изводи относно Турция за резултатите от обработката на фото и видеоматериалите след атаката на руския военен самолет. В интервю един от ръководителите на турската групировка „Сивите вълци“ признава за своята ключова роля в убийството на руския военен летец. Активисти на тази организация са взели участие в погрома на китайски ресторанти и магазини и демонстрациите през 2015 г., съпровождащи нападението над китайски туристи и запалването на китайското знаме пред сградата на китайското посолство. По информация на спецслужбите на Тайланд членовете именно на тази групировка организирали терористичния акт в Банкок, целта на който са отново китайски туристи.

По мнението на китайски анализатори ролята на официална Анкара във формирането на „Ислямска държава“ личи в изказването на бившия министър на външните работи Ахмет Давутоглу (днес премиер), направено през 2014 г. във връзка със задържането в Тайланд на 400 китайски уйгури, които той нарича незаконни. Известно е, че посолството на Турция в тази страна разрешаваше на желаещите да заминат да воюват срещу „неверниците“ в Сирия с паспорти и билети до Истанбул. За да се пресекат възможностите за попълнения за ИД, спецслужбите на Китай и Тайланд провеждат редица мероприятия. За първите 10 месеца на 2015 г. сътрудници на МОБ на Китай арестуват 109 съотечественици, връщащи се от Сирия, и 20 граждани на Турция, вербуващи нови членове сред китайските мюсюлмани. Иззети са 653 бланки за паспорт на граждани на Турция и 200 заявления за получаване на визи в посолството на Турция в Банкок.

Известният китайски военен анализатор контраадмирал Чжан Чжичжун казва, че основание за сдържаната позиция на НАТО са станали възможностите на руската авиация на далечни разстояния. Той отбелязва, че ракетните удари на Въздушно-космическите сили (ВКС) на РФ, осъществени от стратегическите бомбардировачи Ту-160, показали на ръководството на НАТО, че руската авиация може безаварийно да изпълни дълги полети със зареждане на гориво във въздуха и с висока точност изстрелване на крилати ракети (Х-101, Х-555). Тези прелитания са скъпи, но дават ясен сигнал на НАТО за необходимостта да се въздържа от поддръжка на Турция в нейните действия срещу ВКС на РФ и Сирия.

По мнение на председателя на Съвета по информацията на Военноморските сили контраадмирал Ин Чжо действията на Турция са провокация, планирана във Вашингтон и Брюксел, обаче не са разчели реакцията на президента Путин. По негово мнение турските военни не са очаквали бързо внедряване на ЗРК-400, а допълнителен отрезвяващ фактор за Анкара стана инсталирането на изтребителите бомбардировачи Су-34 ракети „въздух-въздух“.

В тази ситуация Анкара започна търсене на нови партньори в борбата срещу Русия. Забележително е обединяването на турски и украински отбранително-промишлени компании, разработващи бронетанкова техника. Китайски медии съобщават, че Турция е поканила за сътрудничество украински специалисти по разработката на системи за активна защита АККОР за новия турски танк „Алтай“. Основният проблем на тази система е ниската ефективност на радарната установка за откриване на ракети.

Китайските медии, оценявайки действията на Ердоган, казват, че това е не просто „удар в гърба“ на Москва, но „такова поведение напомня действията на отровно влечуго, което напада от засада, а след това се оттегля в очакване на резултата. Китайските специалисти смятат, че политическият елит на Турция продължава курса на изостряне на отношенията с РФ, но в крайна сметка ще бъдат натикани в ъгъла така, както в НАТО разбират реалното ниво на военна мощ на Русия и откажат да поддържат Анкара.

Плетеницата на Ердоган

Като говорим за текущото състояние на нещата в Турция, може да констатираме, че изборният маратон там е завършен: избран е президент, меджлис и местни органи на властта с мандат до 2019 г. Ердоган стана първият президент на страната, избран в резултат на пряко гласуване. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) постави рекорд в престоя си във властта. Това обаче стана възможно след обещание да се възстанови стабилността в страната и да продължи курсът на политически и икономически реформи. Главната цел в икономиката е оздравяване и връщане към високите темпове на растеж. Дълго преди назначаването на правителството на 24 ноември стана ясно, че страната се намира в сложна ситуация. Тя може да се охарактеризира като кризисна. Да видим кои са основните проблеми.

- Падащи до 3 процента годишно темпове на икономически ръст. През 2002-2008 г. икономиката на Турция растеше средно с 6,8 процента. Реформите, започнали в началото на века, се изчерпаха.

- За 9 месеца от текущата година ръстът на промишленото производство е 1,3 процента. При това той зависи от вноса (до 70%), което означава - от колебанията в курса на националната валута към еврото и долара.

- Износът се е съкратил, примерно, с 9 процента в резултат на „арабската пролет“ и влошаване отношенията с редица страни в региона, включително Ирак, Израел, Египет и Сирия. Либийският пазар на строителни услуги също е изгубен.

- Официално безработицата достигна 10 процента. По неофициални данни процентът на безработица е 16.

- Падането на курса на националната валута вследствие на вътрешнополитическа нестабилност (за година към еврото с 10 процента, към долара с 30 процента) не помага за увеличаване на износа заради зависимостта на турските производители от износа.

- В страната ножицата на доходите за населението е голяма. 10 процента от най-богатите хора в страната получават 13 пъти повече, отколкото най-бедните.

- Продължаващата антитерористична операция в източната част на страната, ситуацията с бежанците и прякото ангажиране в гражданската война в Сирия доведоха до падането на привлекателността на Турция в очите на чуждестранните инвеститори. При това прогнозите са, че ще нараства конкурентният натиск от страна на Иран.

- В страната се очаква референдум по приемането на новата конституция и преход към президентска форма на управление, което ще изисква допълнителни разходи и удължаване срока на вътрешнополитическата нестабилност.

Турският вътрешен пазар прегря от силната конкуренция. Развитието на икономиката е невъзможно без бързото нарастване на износа и получаването на проекти от страна на турските предприемачи в чужбина. В тази връзка последствията от кризисните отношения с Русия, които засега се изразяват в цената на анулирани договори, предстои още да се екстраполира този ефект в средна и дългосрочна перспектива. Турция губи руския пазар, който за нея е приоритетен по официално приетите дългосрочни експортни стратегии на страната. Това ще изостри вътрешната конкуренция и ще намали процента на рентабилност. Реална замяна на руския пазар за Турция не се забелязва нито в региона, нито в света.

Изолацията на Турция

Анкара разработва план за реагиране на мерките, предприети от Русия. Обаче се намира в уязвимо положение от гледна точка на войната на санкции. Забраната на руските съдове да минават през Босфора и Дарданелите се оценява от американските експерти като невероятен вариант. Това нарушение на Конвенцията "Монтрьо" прави Анкара губеща страна от гледна точка на международното право. Освен това тази крачка може да повлече след себе си оправдано прекратяване на доставката на руски природен газ в Турция. Въпреки риториката на Анкара по въпроса за контрасанкциите западните анализатори отбелязват, че тя е призвана да спаси репутацията си.

Турция е вторият в света купувач на руски природен газ, значим вносител на руски петрол, въглища и метали, най-големият – на пшеница и слънчоглед. Теоретично Анкара може да намери алтернативни доставчици, но само при по-висока цена. Алтернативни доставки на природен газ Турция, особено в отоплителния сезон, няма. Русия доставя 55 процента от вносния газ за Турция (27 млрд. куб. м годишен обем). Доставките се осъществяват по газопровода „Син поток“ и чрез мрежа от газопроводи в Украйна, Румъния и България. 20 процента постъпват в Турция от Иран. Обаче Анкара активно се конкурира с Техеран в Сирия и Ирак, така че иранците ще се солидаризират с Москва. Така че във всеки случай Иран не може рязко да увеличи обема на експорт на газ за Турция при липса на инфраструктура.

Изявленията на президента Ердоган за алтернативни доставки на катарски газ вместо руски са неоснователни. Турция разполага с два терминала за втечнен природен газ: в Мармар Ереглиси (8.2 млрд. куб. м годишно) и Алиага (5 млрд. куб. м), които са недостатъчни да покрият годишните потребности. За изграждането на нови терминали са необходими две-три години и сериозни инвестиции. Дори при съгласието на Катар да разреши тяхното развитие това ще отнеме време. Американците се съмняват, че в Доха ще предприемат сериозни стъпки да покрият целия обем по импорта на газ за Турция. Катар по-скоро ще се измъкне с изграждането на един-два терминала. За Доха е нерентабилно да доставя природен газ за Турция – Анкара като стратегически партньор на Катар изисква отстъпки и преференциални заеми и за Доха е по-изгодно да продава суровината до Азия и Европа.

Турция може да замести петрола за сметка на доставки от Иракски Кюрдистан, лично контролирани от Ердоган и Барзани. Това е техен семеен бизнес. На ситуацията в тази сфера влияят военните действия против ИД и ликвидацията на пътя на петрола (който кюрдите „объркват“ със своя), а също така влиянието на Турция върху отрядите на Работническата партия на Кюрдистан (РПК). Отрядите на РПК в Иракски Кюрдистан играят главна роля в борбата против ИД, удържайки доходоносния на петрол Киркук. Впрочем това е вярно само в случай, че се съхрани сегашното ръководство на Турция. В противен случай всичко може да се промени много бързо.

Плановете за оживление на трансанадолския газопровод (TANAP) от Азербайджан към Турция са поставени на преден план, но съществуват няколко сериозни препятствия за реализацията. Баку и днес, и в перспектива не може еднолично да запълни целия обем на газопровода. Той може да даде само 16 млрд. куб. м. За да доведе този обем до нивото на вътрешното потребление на Турция, трябва да се компенсира дефицитът от 40 млрд. куб. м. За това има два начина – да се купи газ от Русия или от Тюркменистан. Защото намаленията, които "Газпром" предоставяше на Анкара в рамките на „Син поток“ или замразения „Турски поток“, Анкара няма да получи. Всички алтернативни на Русия пътища за получаване на въглища ще бъдат по-скъпи и ще изискват допълнителни инвестиции за изграждането на инфраструктура.

Последното се отнася преди всичко до тюркменския вариант. За неговата реализация трябва да продължи газопроводът по дъното на Каспийско море, за което е нужно съгласието на прикаспийските държави, сред които Русия и Иран. Ердоган не по-малко се опитва да развива и тюркменския вариант за получаване на газ. На 11 декември той имаше визита в Ашхабад, където се срещнаха с президента Бердимухамедов. Отношенията към Турция в Централна Азия не могат да се нарекат дружески. В региона четири от петте републики имат тюркски корени. Техните ръководители се отнасят много внимателно към действията на Анкара по създаването на „Велик Туран“. Турските организации и висши училища в Централна Азия са под наблюдението на местните спецслужби. И те организирано стоят зад враждуващия с Ердоган имам Ф. Гюлен, който стои зад изтичането на факти за корупция в семейството на турския президент. Ташкент помни, че Турция укрива функционери на Ислямисткото движение на Узбекистан (ИДУ), покровителствано от местните спецслужби.

И на Ашхабад не му трябва много

Ашхабад в конкретния случай изглежда някак особено. 26 процента от вноса в тази страна идва от Турция. При това Ашхабад последователно елиминира всякакви опити за експанзия от страна на Анкара в сферата на образованието и създаването на агентурни влияния от 2011 г. Визитата на Ердоган беше призвана да обозначи границите на бъдещото икономическо взаимодействие, преди всичко в областта на газовите проекти. Туркменистан добива около 83 млрд. куб. м газ за година и примерно, 58 процента (около 43 млрд. куб. м) доставя за Китай по дългосрочни договори. Ашхабад е заинтересуван от диверсификация на доставките, но турско-азербайджанският вариант за износ не е приоритет за него – най-вече заради рентабилността.

Сега турските превозвачи трябва да доставят стоката в Туркменистан през Азербайджан, а след това по море. От началото на турско-руския конфликт Ашхабад рязко намали купуването на турски продукти. Туркменистан е принуден да гледа към Москва, което е разбираемо, защото в случай на експанзия на ислямистите от Афганистан военна поддръжка може да осигури само Русия. Надеждата на Анкара, че туркменистанските бизнесмени ще лобират за отношенията с Турция, се провали и Ердоган се убеди в това по време на визитата си в Ашхабад.

 Евгений Сатановский е президент на Института за Близкия изток

Превод: Рени Нешкова