/Поглед.инфо/ Гърция, Израел и Кипър подписаха най-важното газово споразумение за тях. Газопроводът EastMed се очаква да доставя газ от израелското газово поле „Левиатан“ и кипърското поле “Афродита” до континентална Европа по дъното на Средиземно море. Защо Турция рязко се противопоставя на този проект - и какво това означава за руските газови интереси”.
До началото на 2000 г. Израел е критично зависим от доставките на нефт и газ от чужбина. Неголямата еврейска страна, оказала се в недружелюбната арабска среда на Близкия Изток, е почти напълно лишена от собствени въглеводородни ресурси на сушата, разчитайки главно на вноса на нефт и природен газ. Освен това този внос е изключително сложен - повечето мюсюлмански страни в региона от края на 40-те години на миналия век въвеждат различни ограничителни мерки по отношение на износа на нефт и природен газ за Израел, а от 1973 г. това ембарго ставаа почти пълно.
Разбира се, израелската икономика не спира, но страната трябва да внася въглеводороди през половината свят, плащайки прескъпо. Това води до парадоксална ситуация - до началото на 2000 г. Израел има микроскопична консумация на природен газ, около 1 милион куб. м. годишно, въпреки че всички съседи на Израел в региона буквално се къпят във въглеводороди.
Единственият ресурс, който може да помогне на Израел да реши проблема с избягването на вноса, е морският шелф. Съществуването на големия петролен и газов басейн “Левиатан” между бреговете на Сирия, Ливан, Израел, Египет и Кипър е известно отдавна, но геоложките проучвания там не започват до началото на 2000 г. За "шелф" на територията на този басейн може да се говори само условно - средните дълбочини на морското дъно в този регион са около 1500 метра, а максималните - повече от 2500 метра.
Вторият проблем е , че досега Израел не е подписал Конвенцията на ООН за морското право, която регулира правата на държавите на изключителната икономическа зона - и разчита изключително на принципа на силата в двустранните преговори за реалните морски граници в отношенията си със своите съседи. В резултат дори границите на изключителната морска зона на Израел в Източното Средиземноморие са определени по същество по „силов“ начин, което доскоро предизвиква възмущение в съседен Ливан и Египет. Такива правни въпроси, свързани с морските граници, ще засегнат само евентуалните бъдещи находки - откритите досега газови находища през 2010 г. са признати от Ливан и Египет като изключителната морска зона на Израел.
Към днешна дата Израел е открил две такива находища в петролно-газовия басейн “Левиатан” - „Тамар“, открит през 2009 г., и „Левиатан“, открит година по-късно. Възможните за извличане запаси от тези находища са значителни по стандартите на Израел - около 307 млрд. куб. м природен газ са открити в „Тамар“, а други 453 се съдържат в „Левиатан“. По този начин, изключвайки спекулативните оценки, през 2000 г. Израел е открил най-малко 760 милиарда куб. м природен газ в своя шелф, което би било достатъчно за тази малка страна от Близкия Изток за поне 70 години вътрешно потребление. Всъщност от средата на 2000-те години потреблението на природен газ в Израел нараства бързо и вече достига 10,5 млрд. куб. м през 2018 г.
Разбира се, епичното име „Левиатан“, дадено на най-голямото от откритите досега израелски газови находища, може да предизвика само усмивка в „стария“ газов свят. Например, едно от последните находища, разработвани от “Газпром”, „Бованенковское“, има баланс от 4900 млрд. куб. м, а най-голямата в света газоносна структура, Северен/Южен Парс, съдържа 28 трилиона куб. м. Следователно израелското "газово морско чудовище" е страхотно по стандартите на Левантийския нефтен и газов басейн, но в никакъв случай в световен мащаб.
Също така си струва да се спомене, че Израел не използва ресурсите само на „Тамар“ и „Левиатан“, а създаде геополитическо „газово оръжие“, подобно на руското. В началото на 2018 г. Египет с близо 100-милионното си население и съседна Йордания сключиха споразумение за доставката на израелски газ, добит в полетата „Левиатан“ и „Тамар“. Работата е там, че "златната ера на газта" на тези две страни отдавна е в миналото. Като пример, собствените, до голяма степен изчерпани газови находища в Египет от началото на 2000 г. дори не задоволяват нуждите на вътрешния пазар. В резултат на това Египет се сблъска с тежка енергийна криза, рязко намали износа на газ в чужбина и от 2014 г. се превърна в нетен вносител на природен газ. Следователно върху плановете за създаване на газопровода EastMed ще влияе и този важен фактор за Близкия Изток.Критично важни за Израел не са дори парите от продажбата на газ, а спокойствието в близост до неговите граници.
Трудната Афродита
Териториалният въпрос и геополитиката също засягат друга област - кипърската “Афродита”, която беше открита в “Левиатан” басейн през 2011 г. Резервите на “Афродита” са по-скромни от запасите на „Тамар“ и „Левиатан“ и възлизат на около 170 млрд куб. м природен газ. Отново, както в случая с израелските находища, това е много за Кипър, но е скромно дори в европейски мащаб.
Основният проблем в случая с „Афродита“ отново е въпросът за морските граници. По ирония на съдбата почти всички големи газови находища буквално съвпадат с разделителните линии на изключителни икономически зони. Това се отнася както за израелските „Тамар“ и „Левиатан“, кипърската „Афродита“, така и за египетското находище „Зохр“ с резерви от 453 милиарда куб. м, което през 2015 г. попълни списъка с находищата на “Левиатан”- Държавите собственици на газови находища в басейна на Леванта официално са уредили морските си граници през изминалото десетилетие. Кипър разграничава морската си граница с Египет през 2003 г. и с Ливан през 2007 г., а Израел разграничава морския шелф през 2010 г.
Турция обаче се противопоставя на подобни споразумения, като не признава граничните споразумения на Кипър със съседите си и настоява да се вземат предвид интересите на кипърските турци и да се включи в споразуменията и Република Северен Кипър. Непризнатият Северен Кипър официално, съгласно Конвенцията на ООН за морското право, не може да претендира върху находищата, разположени на юг от острова, но тук Турция успешно използва непризнатия статут на Северен Кипър, който поставя под съмнение всички международни договори на самия Кипър.
Разбира се, отговорът на Турция е предимно дипломатически. По-конкретно през 2011 г. Анкара обеща да „мобилизира военноморските си сили“ в отговор на проучвателно сондиране в района на „Афродита“, но премина към реални действия едва през февруари 2018 г. Тогава турските бойни кораби принудиха сондажния кораб “Сайпем” 12000 на италианската компания “Ени” да напусне крайбрежните води на Кипър.
Следователно, ответните действия на Турция срещу газопровода EastMed също могат да бъдат предимно дипломатически и икономически, отколкото военни. По-специално, през ноември 2019 г. турският сондажен кораб „Фатих“ започна изпитателно проучване на юг от полуостров Карпас в Кипър - в непосредствена близост до условната разделителна линия между териториалните води на Северен и Южен Кипър, но все пак от „своята“ страна. Това веднага предизвика отговор от ЕС. Външните министри на ЕС се съгласиха да въведат режим на санкции срещу физическите и юридически лица в Турция, отговорни за „незаконните“ сондажи в Източното Средиземноморие.
Независимо от това, дори такава турска дейност създава неприятни рискове за газопровода EastMed, който Анкара възприема като пряко нежелателно начинание. В резултат на това като друг отговор от Турция може да се очаква ускоряване и подкрепа на всички проекти за алтернативни газопроводи на EastMed, които са предназначени да го задушат икономически. И те включват не само тръбопровода TANAP, конкуриращ се с руския газ, но и два руски газопровода - „Син поток“ и „Турски поток“.
Къде е интересът на Русия?
Като начало, дори и при най-смелите очаквания, капацитетът на EastMed се планира да достигне 15 милиарда куб.м, а в реално изражение - не повече от 10 милиарда куб.м природен газ годишно. Просто не може да се извлече повече от „Левиатан“ и „Афродита“, а египетското поле „Зохр“ най-вероятно ще се използва за вече ясно закъсалия вътрешен пазар в Египет. Незначителността на тази цифра може да бъде разбрана в сравнение с продажбите на руския „Газпром“ (които през последните години в европейска посока се колебаят между 190-200 млрд. куб. м природен газ годишно) и с общото потребление на газ в Европейския съюз (което възлиза на 458,5 милиарда куб.м през 2018 г. и се разраства бавно през предходното десетилетие).
Работата е там, че собственото производство на газ в Европа непрекъснато спада. Както в Египет, в страните от Европа, произвеждащи газ, а именно Норвегия, Холандия и Обединеното кралство, газовите находища вече са значително изчерпани. В резултат на това през последните години спадът в производството на природен газ в Европа като цяло достига 10-15% годишно, а след пиковия обем на производство от 341 милиарда м³, който се наблюдава през 2004 г., до 2018 г. се наблюдава спад до 240 милиарда куб.м Така Европа губи собственото производство на газ, което EastMed може да го осигури само за две години - и не се наблюдават предпоставки за преодоляване на тази тенденция в близко бъдеще.
И накрая, трябва да се каже за цената на проекта EastMed. Въпреки че Европейската комисия нарече газопровода EastMed проект от общ интерес, което автоматично го изважда от обхвата на Третия енергиен пакет и автоматично подобрява икономическите му показатели в сравнение , например, със „Северен поток-2“ (СП-2), самият проект EastMed балансира на ръба на рентабилността.
Дължината на EastMed е над 1900 километра, тъй като ще трябва да заобиколи изключителната икономическа морска зона на Турция. За сравнение дължината на СП-2 е едва около 1 200 километра. Ситуацията донякъде се опростява от факта, че EastMed е само частично морски газопровод - след Кипър той „изплува“ още два пъти на сушата - първо на остров Крит, а след това на гръцкия полуостров Пелопонес. Основната трудност на маршрута EastMed обаче е дълбочината на Средиземно море, която достига 3 000 метра по маршрута си. Отново, за сравнение, дълбочините по маршрута на СП-2 в Балтийско море са много по-малки - от 50 до 250 метра.
Тези два фактора създават тъжна финансова прогноза - общите разходи за полагане на нов газопровод ще бъдат най-малко 7 милиарда щатски долара. За сравнение, пет пъти по-голяма мощност на СП-2 излезе съвсем малко по-скъпа - около 9,8 милиарда долара. В резултат на това амортизационните разходи в EastMed ще бъдат поне четири пъти по-високи в сравнение със СП-2, а газът, доставян с него, ще бъде съответно по-скъп.
Между другото, проектът EastMed първоначално е позициониран както от Европейския съюз, така и от САЩ единствено като политическа стъпка. Това се изразява във факта, че Европейската комисия отдели около 39 милиона щатски долара за неговото проектиране, веднага след откриването на „Тамар“, „Левиатан“ и “Афродита”. САЩ също изразиха подкрепа за EastMed и дори изпратиха държавния секретар Майк Помпео да подпише споразумението за енергиен триъгълник, сключено между Израел, Кипър и Гърция в Тел Авив през март 2019 г.
Така в Източното Средиземноморие, с изграждането на EastMed, фактически се организират два енергийни съюза. Единият официален, споменатият Енергиен триъгълник на Израел, Гърция и Кипър, а вторият, неофициален - от Турция, Русия, Азербайджан и Централна Азия, който ще се конкурира с EastMed с техния газ, доставен през турските газопроводи - било то чрез TANAP, заобикалящ Русия, или през двата руски газопровода – „Син поток“ и „Турски поток“. Следователно, ясен страничен ефект е по-тясното обвързване на Турция с Русия по газовия въпрос, където турската страна има ясен геополитически и геоикономически интерес.
Струва си да се каже, на пръв поглед подобна „промяна“ в икономиката и геополитиката изобщо не изглежда като загуба за Русия и нейните интереси.
Превод: В.Сергеев