/Поглед.инфо/ В момента турците търсят по-близки отношения с ДПС
Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания
Д-р Абуаси, почти веднага след визитата на Доналд Тръмп, Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Йемен скъсаха дипломатическите си отношения с Катар. Изглежда този ход е свързан с договореностите около оръжейната сделка, която САЩ и Саудитска Арабия сключиха. Вие с какво свързвате отлъчването на Катар?
Нека да започнем с това, че по време на предизборната си кампания Тръмп говореше много срещу подкрепата за тероризма от страна на Саудитска Арабия. Но когато дойде на власт в САЩ, започна да прави бизнес, а не да води политика. При своята визита той заяви, че богатите държави в Персийския залив, в които САЩ имат бази, не могат да бъдат защитавани безплатно, че войните, които се водят заради тях, струват пари. Преди Тръмп да пристигне в Близкия изток, за САЩ заминаха емирът на Катар и истинският крал на Саудитска Арабия – престолонаследникът Мохамед бин Салман. Последният заяви пред Тръмп, че трябва да се разберат с политическо споразумение. Но американският президент му каза, че 30% от приходите от петрол на Саудитска Арабия трябва да отидат в САЩ, независимо каква политика води Америка. Саудитците нямаха друг избор, защото тези пари могат да се вземат и чрез Закона за атаката от 11 септември, одобрен от Конгреса.
В Близкия изток Тръмп имаше срещи на три нива – първата му среща беше със саудитците, от които искаше пари. Втората му среща беше с емирите и шефовете на Персийския залив. Тогава той поиска от Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия да съберат 1,5 трилион долара за защита. Видяхме, че Саудитска Арабия даде 500 милиарда долара, като 355 милиарда от тях отиват за оръжия, които саудитците нямат капацитет да използват. Освен това, Саудитска Арабия трябва да инвестира и 55 милиарда долара в инфраструктурата на САЩ, а дори те самите нямат такава инфраструктура. Обединените арабски емирства също платиха част от своите задължения.
На емира на Катар цифрата му звучеше твърде голяма, особено след като се консултира със своите съюзници в Турция. Тогава отиде на среща при Тръмп, който извади досието на Катар в подкрепа на тероризма. Преди няколко дни в Twitter американският президент заяви, че е трябвало да воюват срещу онези, които спонсорират тероризма, а държавите от Персийския залив са посочили Катар. А истината е, че Саудитска Арабия е по-голям спонсор на тероризма от Катар. Тя не е само спонсор на тероризма, а спонсор на идеологията на тероризма, център е на салафизма, на уахабизма. Но това не пречи на Тръмп. Напротив, заедно със саудитците създава най-големия център в света за борба срещу екстремистката идеология. Тази идеология е официална идеология на Саудитска Арабия. И не само, че създават този център, а центърът на този център е в Рияд, тоест в Саудитска Арабия. Така че може хората сами да преценят каква политика водят САЩ и колко са сериозни в борбата срещу тероризма и срещу идеологията, която произвежда тероризъм.
Емирът на Кувейт се провали. Той отиде в Саудитска Арабия като посредник между нея и Катар, там нищо не стана. Отиде в Обединените арабски емирства – не го послушаха, отиде в Катар – пак нищо не стана. Помнете ми думата, Тръмп ще ги извика, ще им вземе парите и ще ги сдобри.
Само на бизнес интереси ли се дължи обратният завой в курса на Тръмп? Възможно ли е представители на неговата администрация да са оказали натиск върху него, за да се осъществи тази промяна?
Тръмп обърна позициите си. Неговата съпруга Мелания Тръмп, заяви, че има развитие по отношение на човешките права в Саудитска Арабия. В какво се състои това развитие? В това, че тя, като първа дама, и Иванка Тръмп отидоха в Саудитска Арабия без да покрият главите си с кърпи? Всяка от първите дами, която е ходила в Саудитска Арабия досега, е трябвало да си сложи кърпа. В Иран такова нещо не може да се случи, докато при саудитците лицемерието е голямо. Не че саудитците направиха компромис, а просто не можаха да кажат: „Не”. Въпреки това, когато отидоха при папата във Ватикана, двете жени трябваше да си сложат кърпи.
И не знам за какво развитие на човешките права се говори. Там жена не може да кара кола, не може да излиза от Саудитска Арабия без разрешението на съпруга си и без придружител. Това са хора, които не са чували думата „избори”, а плащат с лека ръка 500 милиарда долара на САЩ. Голямата част от тази сума ще отиде за оръжие, което я получат, я не получат. И да го получат, няма кой да го ползва. Тяхната армия две години и половина не може да се справи с шепа бойци в Йемен. Армията на Саудитска Арабия не става за нищо, те нямат уменията да използват модерните оръжия, за които се договарят. Да не говорим, че тези оръжия са 10 или 15 пъти по-скъпи от реалната им цена. Важното е, че 385 милиарда долара отиват в хазната на САЩ.
Цялата тази сделка беше данък, който се плаща за защита, Тръмп ги рекетира. В момента, в който катарците решиха да не дават пари, станаха подкрепящи тероризма. А през последните 5-6 години не са ли подкрепяли тероризма? Добре, защо сте мълчали през цялото време? Защо никой не говори за по-големия спонсор на тероризма? Нали уж цялата кампания на Тръмп беше срещу Саудитска Арабия, както и че трябва да се спре разпространението на идеологията. Такава политика водят САЩ в Близкия изток.
В момента обвиняват руските хакери, че стоят зад атаката на катарската иформационна агенция. Сега руснаците са виновни за всичко. Путин до голяма степен взе страната на Катар, защото катарците имат добри отношения с иранците. Но тези добри отношения им пречат да воюват в Сирия или в Либия. Парадоксът е, че руснаците в Либия са на страната на Хафтар, Хафтар се подкрепя от Саудитска Арабия и от Египет, и от Обединените арабски емирства. Турците и катарците подкрепят ислямистите в Триполи. В международните отношения руснаците имат по-близки връзки с Турция и с Катар, отколкото със Саудитска Арабия и Египет. Така че руснаците водят прагматична политика, а и не само те – всички вече водят прагматична политика. Не всичко е черно и не всичко е бяло.
Иран също попадна под ударите на Саудитска Арабия и САЩ, макар че трябваше да бъде една от страните, която да участва активно в разрешаването на конфликта в Сирия…
Това е другият момент. Уж трябваше да правят коалиция срещу тероризма, а направиха коалиция срещу Иран. Видяхме, че резултат от тази коалиция срещу Иран бяха атентатите, които станаха в Техеран. Това е един от поводите на посещението на Тръмп в района, както и назначаването на офицер от ЦРУ да води операциите в Иран.
Обаче няма логика Тръмп, който искаше да стопли отношенията си с Русия, да се обръща срещу един от нейните съюзници, а именно Иран.
Мисля, че тези, които обвиниха Тръмп, че работи за руснаците, много преувеличават. Това е атака от неговите противници. Какво се получи? Тръмп спечели изборите, а голяма част от американското общество се обяви срещу него. Институциите в САЩ са против него, медиите в САЩ са против него. Той нямаше друг избор, освен да направи няколко неща. Първо, да се обърне към еврейското лоби в САЩ, тоест към Израел. Говореше за мир в Близкия изток, направи съюз с Израел. Израелците имат силна враждебна позиция срещу Иран. Затова той трябваше да тръгне срещу Иран.
Затова ли израелският президент Бенямин Нетаняху прие Тръмп толкова радушно и дори заяви, че за пръв път вижда шанс за разрешаване на конфликта в Близкия Изток?
От политическа гледна точка, посещението на Тръмп освен да вземе тези пари, имаше и друга цел – да бъде създадено близкоизточно НАТО, което да включва Саудитска Арабия, техните съюзници и Израел. Тръмп обеща, че ще признае Йерусалим за столица на Израел. Но ако го направи, такава коалиция няма да бъде създадена, защото реакциите в Арабския свят ще бъдат остри. Ще има бунтове, ще има доста проблеми, тоест ако го признае, ще навреди на тази коалиция. Затова отложи признаването, както правиха предишните президенти. Това не се хареса на израелците. Но от друга страна той гарантира добри отношения със Саудитска Арабия. Наистина, в момента израелските отношения със Саудитска Арабия, включително и с Катар, са по-добри, въпреки че Катар е от другата страна.
В момента първото условие спрямо Катар е да изгонят хората на „Хамас”, а не да спрат да помагат на „Джабхат ан Нусра” в Сирия, защото от фронта са техни съюзници. Те са на границата между Израел и Сирия. Катар не може да изгони „Хамас”, защото те са „Мюсюлмански братя”. „Мюсюлмански братя” са съюзници на Катар и на Ердоган. Това, което се случва в момента e между две коалиции, които подкрепят тероризма – коалицията на Саудитска Арабия заедно с други държави и другата коалиция, която се води от Катар и Ердоган. Крадците, подкрепящи тероризма, се скараха помежду си. Изходът е Катар да изгони ръководителите на „Хамас” от страната. Това ще се случи, защото е искане на Израел. Но най-важното е, че катарците ще платят данъка, който се изисква. Тръмп ще извика страните и ще излезе, че той ги е сдобрил. Това също има цена, не се знае още колко милиарда ще платят.
Освен израелското лоби, Тръмп трябваше да спечели и военно-индустриалния комплекс. Военната промишленост пострада при Обама – сделките за оръжие тогава бяха скромни. Знае се, че военно-промишления комплекс в САЩ подкрепя републиканците. А той, в крайна сметка, е републиканец. И много хора от републиканците, които са против него, ще бъдат принудени да мълчат: „Ето, виждате ли, за няколко дни допринесох с привличането на стотици милиарди за американската икономика. Де факто сумата, която той взе от Саудитска Арабия, се равнява на половината от стойността на войната в Ирак. САЩ наистина помага на тези хора, но Тръмп ще ограби когото може. Въпросът е какво щеше да се случи, ако тези пари, които се дават за оръжие, отиваха за образование, за университети, за здравеопазване или за развитие на Арабския свят. Според мен това е най-голямата борба с тероризма – младежите ще има какво да работят, бедността ще се намали, хората ще имат с какво да се лекуват. Ние говорим за толкова пари, че ако събереш външните дългове на най-бедните арабски държави, тази сума ще ги покрие.
Приоритетът в предизборната кампания на Тръмп беше войната срещу „Ислямска държава” в Сирия, дори и да трябва да се разбере с Башар Асад. Всички си спомняме това. В момента американската армия в Сирия воюва срещу армията на Башар Асад, а не срещу „Ислямска държава”. Цялата работа е, за да задоволи Израел. Казах ви, че Тръмп иска да спечели израелците като еврейско лоби, военно-промишленият комплекс... Нямат нужда от мир в региона. Колкото повече войни започват, колкото по-дълго време траят войните, толкова по-добре за тях. Нали смяташе Китай за по-голям враг за американската икономика, отколкото Русия…
Китай в началото на годината дори обясняваше, че възможността за война със САЩ при Тръмп е съвсем реална заради крайните му изказвания…
Да, а президентът на Китай отиде в САЩ и не видяхме да има проблем. Напротив, Тръмп има повече проблеми с Европа, повече отколкото с Китай, след като отиде и им каза, че трябва да плащат. „Както Саудитска Арабия плати, трябва да платите и вие”. Той се отнася с европейците по унизителен начин. Изтеглянето му от споразумението за климата е подигравка с европейските ръководители и с всички ангажименти на САЩ спрямо ЕС и света.
Това изтегляне не е ли само временно? Оставаме с впечатлението, че отново ще се върне към него, но след като договори други условия.
Това са приказки. Това ще са други условия, при които американските фабрики ще могат да продължат да работят. Той няма нищо против да подпише такова. Условията за това споразумение бяха сведени до минимум от САЩ. Не беше лесно САЩ да ги подпишат. Какви поправки още иска Тръмп? Самото споразумение не е достатъчно, но беше компромисен вариант заради САЩ. Какво иска да направи? И какво биха могли европейските ръководители да направят в такъв случай? Каква трябва да бъде тяхната реакция?
Специално по отношение на парите, които трябва да се отделят за отбрана, нашият държавен глава Румен Радев се съгласи, че трябва да се отделят 2% от БВП. Но въпросът е дали ще можем да участваме ефективно във вземането на решения в НАТО.
Ето за това говорим. Тръмп иска САЩ да продължава да играе ръководна роля. Нали този, който плаща, трябва да бъде равнопоставен партньор. Но Тръмп иска да въвлича съюзниците във войни, от които няма нужда, да ги въвлича в авантюри, за които ги кара да плащат. Виждаме, че тероризмът не заплашва САЩ толкова, колкото заплашва Европа. Заради политиката в Ирак и в Близкия изток, и в Сирия, разбира се. Не знам някой от европейските ръководители да възразява. Искате ли да сме партньори, трябва да сме равноправни във вземането на решения. Вместо това Тръмп избута президента на Черна Гора и гледаше всички арогантно. Изглежда, че европейските лидери не се обиждат. Повечето от ръководителите на Европа нямат нито харизма, нито достойнство – изгубили са го преди доста време. Проблемът е, че са слаби.
Интересно е, че на фона на срещата на лидерите на НАТО, френският президент Еманюел Макрон изненадващо покани руския президент Владимир Путин на посещение. Да не би да търси подкрепа от Русия, след като беше притиснат от Тръмп. Обвиненията за това, че не плащат достатъчно за отбрана бяха основно към Франция и Германия.
Той може да е привикал Путин, но Макрон ще играе с методите на старата школа. Няма да има голяма разлика между политиката на Макрон и тази на Оланд. Същите среди, които управляваха Франция по времето на Оланд, подкрепиха Макрон. Те ще продължават да подкрепят същата политика. Няма да има съществена промяна в политиката на Франция.
Да се върнем на конфликта в Близкия Изток. Очаквате ли скоро да се намери разрешение за него, предвид изказването на Нетаняху, че за пръв път вижда такава възможност при управлението на Тръмп?
Не вярвам, че израелците искат войната в Сирия да свърши, защото не е в техен интерес. Политиката, която води Тръмп, не стимулира политическо разрешение в Сирия. Политическото решение за Сирия ще се забави доста. Дори да бъде ликвидирана „Ислямска държава”, в момента американците си строят едни бази, дори воюват срещу сирийската армия, тоест и срещу руснаците, помагат и на кюрдите. И турците вземат едни територии... Така че конфликтът вместо да бъде срещу „Ислямска държава”, директно ще се превърне в конфликт с тези държави в Сирия.
На фона на всичко това, кюрдите в Ирак искат да организират референдум за независимост… Турция, разбира се, веднага се възпротиви на това. Възможно ли е въобще да бъде обявена такава независимост?
Според мен никой няма да им го позволи. Те могат да направят референдум, но не могат да обявят създаването на държава, която някой да признае. Турция няма да го позволи, Иран няма да го позволи, Сирия няма да го позволи, правителството на Ирак няма да го позволи. При това положение, за каква независима държава говорим? Нито по въздух, нито по суша, нито по вода имат вход или изход. Трудно може да се превърне в независима държава, ако зависи от четири враждебни държави. Но кюрдите се опитват да шантажират иракското правителство и региона за по-висока автономия. Те хем искат да са държава, хем не искат да са. Но никой няма да позволи да бъде призната независима държава.
По-рано споменахте за това, че Катар се обръща към Турция, а преди няколко дни стана ясно, че Ердоган инициира по-бързото разполагане на войници в Катар…
Турският парламент гласува да се даде възможност на правителството да направи военна база в Катар с 5 000 души. Съюзът между Катар и Турция отдавна е ясен. Известно е кои са групировките, които се подкрепят от Турция и Катар в Сирия, особено по отношение на „Мюсюлмански братя”. Даже много хора смятат партията на самия Ердоган за продължение на „Мюсюлмански братя”. Катар ще направи компромиси.
Чух и анализи, според които Катар и Турция могат да се обърнат към Иран и към Русия. Не мога да кажа, че такива анализи са точни, защото Катар е много малка държава. Най-голямата американска база в Близкия изток се намира на този остров, там има между 4 000 и 5000 войници. Турция няма да може да попречи на съседните държави да атакуват Катар. Може да не се наложи да атакуват Катар, а американците да направят вътрешен преврат в Катар и да назначат някой друг от семейството, който да ръководи.
Така че съм по-склонен да си мисля, че катарците ще платят на американците. Едно от исканията е да се закрие и „Ал Джазира”, вероятно ще направят някакви компромиси и в тази посока. Независимо, че на мен „Ал Джазира” не ми харесва, не можеш да затвориш една медия по искане на държава. Може да смениш курса на тази телевизия, да стане малко по-умерена, по-прагматична. А те искат да закрият и медии в Европа, които се подпомагат от катарците.
Щом Саудитска Арабия и Катар са в конфликт, какво ще стане с общия им план с Турция за радикализация на мюсюлманите на Балканите?
Те никога не са били съюзници. Те се координират на места, на места се различават. На Балканите основният играч е Турция. По-големите сили на ислямистите на Балканите са на „Мюсюлманските братя”. Салафитите на Саудитска Арабия имат фондации, повечето заминаха за Сирия и за Ирак като терористи. Имаха общ интерес на Балканите, те продължават да имат общ интерес. Координацията не е на държавно, а на поддържавно ниво. Но основният играч на Балканите от политическа гледна точка е Турция, а от религиозна – Катар и Саудитска Арабия, за да радикализират останалите. Нито Саудитска Арабия, нито Катар ще имат кой знае какво влияние тук в политически план.
Двете държави в случая се подмазват на Турция и ѝ вършат работата на Балканите. Иначе Катар какъв интерес има на Балканите, освен икономически? А всички държави на Балканите казват и на Саудитска Арабия, и на Катар, и на която и да било друга държава: „Елате, инвестирайте, работете спокойно”. Никой не им пречи. Въпросът е идеологически и с подклаждане на турски интереси, за да може Турция да им даде други роли в Сирия или в Ирак. Турците и Саудитска Арабия колкото си противоречат за някои неща, например в Либия (даже съюзниците на едните воюват срещу съюзниците на другите), толкова интересите им в Ирак са еднакви. В Сирия отношенията се координират. В политиката няма: „Във всичко трябва да сме съгласни”.
Това означава ли, че конфликтът между Саудитска Арабия и Катар е по-скоро бутафорен театър, параван, зад който ще продължават да се правят различни договорки?
Има неща, които хората тук, в България, не знаят. Саудитците например искат от Катар да прекъсне отношенията си с „Мюсюлманските братя”, с „Хамас” и други. „Мюсюлманските братя” са опозиция и на режима в Египет. Затова и Египет е включен в тази коалиция със Саудитска Арабия срещу Катар. От друга страна, повече от половината от ръководителите на „Мюсюлманските братя” са в Саудитска Арабия. Защо не ги изгони Саудитска Арабия тогава? Защото там са техни. Така че много трудно може да се говори за принципни позиции. Но ако и Саудитска Арабия, и Катар плащат данък на Тръмп, всичко ще се оправи.
След като проектът ДОСТ се провали, по какъв начин Турция ще търси влияние в България?
В момента турците търсят по-близки отношения с ДПС. Мога да ви кажа нещо, което е много интересно. Президентът беше поканил мюсюлманската общност и посолствата на вечеря. На излизане Мустафа Карадайъ от ДПС се е качил в колата на турския посланик и са си тръгнали заедно. Когато ми казаха това, мислех, че става дума за главния мюфтия Мустафа Хаджи. Това звучи по-логично. Но Мустафа Карадайъ да се качи в колата на турския посланик и да си тръгват заедно… Явно или колата на Мустафа Карадайъ е повредена, или става дума за нещо такова...
Но ние с Вас сме разговаряли за това, че Ердоган и Доган, който е Сивият кардинал в ДПС, не се разбират…
Именно. Това вече е вашата работа като журналисти, да го питате защо си тръгва заедно с турския посланик. Нали уж има проблем? Или явно нещо се променя. Така че турските планове няма да приключат. Не е логично някой да каже, че Турция ще спре да търси влияние. Турция смята себе си за велика държава, която има интереси наоколо. Както има интереси в Ирак, в Сирия, така има интереси и на Балканите. Въпросът е дали ние ще им дадем това влияние, дали ще позволим да се намесват в нашите вътрешни работи – било чрез ДОСТ, било чрез ДПС, било чрез ГЕРБ, било чрез БСП.
Проектът ДОСТ не се е провалил. Те се провалиха да влязат в парламента, но 100 000 души са гласували за тях. Ислямистите в България продължават да ги подкрепят. И да работят под тяхната шапка. Държавата ги толерира. Не съм чул Обединените патриоти да говорят срещу тях, не ги споменават вече. Виждаме, че всичко е ОК. При посещението на Борисов в Турция ние ще видим, че ние имаме само добри отношения с Турция, Турция не се намесва в нашите работи и т.н. На приказки може и да се опитват да окажат натиск, но на практика… Какво значи да имаме добри отношения с Турция или да нямаме? Борисов ще дойде и ще каже на Обединените патриоти: „Вижте какво, ако нямаме добри отношения с Турция, ще пуснат бежанците”. Това не е в национален интерес, онези ще си мълчат. Вижте как Обединените патриоти говорят в момента и как говореха преди изборите. За съжаление, те не могат да осъзнаят, че всеки ден, в който подкрепят тази власт, губят рейтинг. Мога да се обзаложа, че при следващите избори няма да спечелят този процент, който спечелиха трите формации заедно, ако продължават да са заедно.
Мислех, че могат да играят по-ефективна роля във властта, да играят ролята на регулатор във външната политика… Бях изненадан, че приеха такъв външен министър. Захариева по нищо не се различава от Митов или от тези преди него. Не виждаме позициите спрямо конфликтите в региона, спрямо Сирия, спрямо Близкия Изток да са се повлияли от мнението на Обединените патриоти, които имаха съвсем друга политика. Когато попитаха външния министър каква политика ще имаме спрямо Русия, тя каза, че нямаме външна политика. Каквото кажат от ЕС, това ще е. Сериозно ли е това да го каже външен министър? Сега не виждаме патриотите да критикуват такава политика.
Ако не можем да приемем, че Обединените патриоти са ефективен регулатор на решенията, които взема кабинета „Борисов – 3”, тогава смятате ли, че БСП играе ефективно тази роля? Още повече, че те не искаха да влизат във властта, искаха да са стабилна опозиция.
Това, че не са във властта, е добре, защото в партията има вътрешни скандали. Ако бяха на власт, щеше да се наложи да подадат оставка. Мисля, че на БСП ѝ трябва много време, за да се оправят нещата вътре в партията. Миналия ден слушах Вигенин по телевизията. Изказването му по нищо не се различаваше от тези на Николай Младенов. Така че в БСП все още има хора, които вредят на партията и на новия ѝ имидж. Слушах как Станишев бива обявяван за обединител на нацията. Та той не можа да обедини една партия, сега обясняват, че е обединител на нацията. Да ме извинява този член на Висшия партиен съвет… Станишев нали унищожи партията? Никой не е правил по-голям подарък на Борисов, какъвто му направи Станишев. Част от хората продължават да имат ръководни роли в БСП и да влияят. Така че БСП да играе ролята на регулатор…?! Биха могли да бъдат такъв, ако внимават вътрешните им проблеми да не излизат навън.
Всяка партия има вътрешни конфликти, но не всеки ден има скандали – да излезе някой и да започне да плюе партията или да обяснява ръководителят на партията дали става или не става. Щом е избран, значи става. Оттам нататък, можеш да го смениш на следващия конгрес, но не трябва да излизаш и да го плюеш. Ти играеш срещу самата партия. Самият аз не вземам страна. На едно и също разстояние съм от всички партии в България – нямам проблем с ГЕРБ, с БСП… Като анализатор гледам дали се води добра политика или се води лоша политика. Ако ГЕРБ прави нещо хубаво, ще кажа, че прави нещо хубаво. Ако БСП прави нещо лошо, ще кажа, че прави нещо лошо.
Имахме надежда, че БСП може да водят някаква ясна, лява политика, но на моменти ми се губи разликата между тях и десните партии, дори в изказванията на Нинова, не само в изказванията на хората на Станишев. Те искат да привлекат десния електорат и да изгубят левия, както стана преди. Говориш едно, а правиш друго. Какво значи това? На лява партия за какво им е десен електорат? Нека да дадат пример на хората. Нали видяхте случая с Гергов, какво се случи по време на Конгреса... Тези конфликти вредят на партията, вредят на курса. Няма значение дали Нинова е добра или е лоша. Защо такива неща не се случват в ГЕРБ?
В ГЕРБ няма вътрешни конфликти, защото ръководството веднага подава оставките на провинилите се…
Добре, когато Нинова дойде да управлява, хората на Станишев в партията станаха по-малко. Като има Конгрес, тогава могат да търсят сметка кой се е справил по-добре. Иначе е много трудно речта на Виненин да я различиш от това, което хората на Сорос говорят в България. Хората на Сорос не бяха само в СДС, те не са само в една партия. Гледаха да имат млади ръководни кадри навсякъде. Вигенин нали беше външен министър, каква лява политика водеше? Каква външна политика се водеше при Орешарски? Не знам левите хора дали усещат, че се води лява политика. Докато бяха на власт БСП, не бяха по-добре от ГЕРБ, нито бяха по-добре от СДС. Водиха същата политика. Те докараха американските бази в България, не ги докара Борисов. Така че не съм забелязал да има нещо ново по този въпрос. Това ме разочарова като човек, който има някаква лява ориентация.
Според Вас защо нашите политици продължават да се държат сервилно пред американците, докато темата за отношенията ни с руснаците се е превърнала в тема табу?
Нашите политици винаги предпочитат американците. Ние нямаме балансирана политика. От 1989 година насам, дори когато БСП беше на власт, не водим балансирана политика. Външната ни политика през цялото време е проамериканска. Има много държави от НАТО и от Европа, които не участваха във войната в Ирак, а ние участвахме. Американците поискаха, а не европейците. В Афганистан, а и на други места, беше по същия начин. И продължаваме с нашата външна политика, която се ръководи от това, което американците ни кажат, а не от това което ни казва ЕС. Четири бази имат у нас, дори безплатно ги ползват – една стотинка наем не плащат. А ние имаме най-добро геополитическо положение между Азия и Европа. Плащаме данък, за да ни защитават. Затова трябва да сме послушни, а пари нямаме, защото нашите политици ги откраднаха всичките.