/Поглед.инфо/ Войната в Сирия премина в своя решаващ стадий. Това е стадият на окончателното унищожаване на терористичните банди, всяващи страх в целия регион и в определена степен в целия свят. Отказът на САЩ да продължат да подкрепят „умерената опозиция” реши делото – „умерена опозиция” повече няма. Като цяло – такава никога не е имало.

Започвайки от 2013 година, „Сирийската свободна армия” (именно тя е „умерената опозиция”) даде на ИДИЛ 70% от държаните от нея територии, а на бившата „Джебхат ан Нусра” – 20%. При това даже останалите 10% не са контролирани еднолично от ССА, а заедно с други джихадистки групировки, в частност – „Ахрар аш Шам”. Прието е източникът, съобщаващ подобни изчисления да се асоциира с командването на елитната бригада на правителствените войски „Тигри”.

Бурните обяснения между бунтовническите групировки кой колко територии контролира, започнаха около преди половин година. В редица случаи тези спорове са най-вече виртуални, благодарение на това, че след освобождението на Алепо военните действия окончателно се разпокъсаха на няколко несвързани помежду си фронтове, където на страната на противниците на Асад се бият включително и групировки с противоположни политически възгледи. Апотеозът на тези обяснения бе достигнат миналата седмица – след изявлението на ЦРУ и Пентагона, че прекратяват подкрепата си за всякакви въоръжени групировки в Сирия. В това число в Идлиб, където контролът над „резервата на таласъмите” почти изцяло премина в ръцете на крайните религиозни фанатици.

Но ако в Идлиб, в района на Палмира и Дейр ез-Зор, всичко изглежда ясно (там управляват „черните”, тоест фанатиците от ИДИЛ, и „Тахрир аш Шам”), то в южните провинции ситуацията е далеч по-объркана. След като между Русия, САЩ и Йордания бе сключено споразумението за създаване на зона на деескалация в провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, локализираните там групировки от „свободната армия” останаха без поддържката на американските трансбордирани бази в Йордания. Тук неочаквано се изясни, че без указанията на американските инструктори и посредници, тези групировки сами по себе си не представляват нищо.

Те по-рано бяха твърде активни, главно в търговията с оръжие, спекулирайки със своята „светска“ платформа. При това тяхната политическа доктрина се въртеше главно около лозунга „Башар трябва да си ходи”. След игнорирането им от страна на Вашингтон самото  съществуване на по-голямата част от групировките на „светската” въоръжена опозиция загуби всякакъв смисъл. Просто, не е във възможностите ѝ да измисли програма за по-нататъшно реформиране на страната, с която да излезе на избори. На много от тези хора ще им се наложи да измислят „позиция”, за да крепят на гребена на вълната идеята за уреждане на политическите отношения.

В противен случай всички действащи лица ще трябва признаят, че войната продължава най-вече по религиозен и (в зависимост от регионите)  етнически признак, но в никакъв случай заради някакви демократични западни принципи и „справедливо държавно устройство”.

След поражението на Свободната сирийска армия (ССА) в лицето на „черните” в Идлиб, южната част на Сирия остана единствената зона, където продължава поне някаква що-годе политическа игра при привличането на външни сили.

Сирийски източници съобщават, че в края на юли в провинциите Дераа и Кунейтра е имало не по-малко от 400 руски военни (основно от подразделенията на военната полиция), които са длъжни да осигурят режим на прекратяване на огън в този район. Първоначална уговорка била за тристранен контрол, но до този момент не е ясно как САЩ и Йордания възнамеряват да участват в него.

Засега американските инструктори подкрепят само малка „светска” въоръжена групировка в района на Ат Танф, а йорданците не правят абсолютно нищо. Поведението им е разбираемо – години наред те се стремяха да обезопасят своята територия, така че да е невъзможно директното им въвличане във военни действия (дори те да са във вид на обикновено патрулиране).

От друга страна се предполага, че бившите „умерени”, заедно с правителствената армия, трябва да се заемат с ликвидирането на остатъците от джихадистките групировки в провинция Кунейтра. А там се намират не само бойци от ИДИЛ, но и от бившата „Ал Кайда”, както и други агресивни брадати мъже с неясен произход. При това ИДИЛ заема вътрешния периметър на района, а на предна позиция основно е групировката „Тахрир аш Шам”. По всичко личи, че от тук ще трябва да ги изгонят правителствените войски при участието на руските им съветници.

Сега южният фронт е единственият район, където е възможно макар само някакво (даже и да е просто демонстративно) сътрудничество с бившите „умерени”. В практически план това занимание е безмислено, но пък е необходимо от политическа гледна точка. Независимо, че САЩ напълно се отрекоха от бившите си протежета и просто ги изоставиха, част от „светските” групировки са склонни на преговори с тях, макар и с уговорки; на другите фронтове от тях или не е останало изобщо нищо, или бързо минават на страната на печелившите с разбираема цел – да оцелеят физически. Само че с такова съюзници е като „от козел мляко да чакаш”.

Никой няма намерение да издевателства над американците за всичко, което те натвориха в Сирия за последните три години – просто би било безсмислено; тук без друго всичко е очевидно за всички. Още президентът на Египет Гамал Абдел Насър бе заявил пред резидента на ЦРУ в Кайро Майлс Коупланд, с когото поддържаха приятелски отношения, следното:

„Гениалността на американците се състои в това, че те никога не правят прости и глупави грешки. Те правят много сложни глупави грешки, които принуждават всички да си блъскат главите в търсене на скрития в действията им смисъл.”

Гледната точка към ситуацията, разбира се, е арабска, но – изцяло вярна. Главното е, че самоликвидирането на преобладаващата част от „умерените” и „светските” въоръжени групировки разчисти полето за руските Военно-космически сили (ВКС). Повече не е необходимо мъчително съгласуване на списъците с „добрите” опозиционери, за да не стане неволна грешка и някой от тях да бъде взет за „лош”, с което би била накърнена американската гордост. Такъв проблем повече няма. Както и няма нужда от непрекъснат контакт с проамериканската коалиция едновременно на всички фронтове.

Например днес епицентърът на военните действия отново се премести в района на Палмира, където правителствената армия при дейното участие на руските си съветници предприема опит да раздели групировката ИДИЛ на две части чрез завземането на оазиса Сухна. Ако това се случи (а всичко отива натам), между Палмира и Итрия най-голямата групировка ИДИЛ ще бъде отрязана от Дейр ез-Зор, където сега пребивават подкрепленията на руските хеликоптери.

Настъплението върви бавно заради непрекъснатите флангови контраатаки на джихадистите, които се опитват да попречат на правителствената войска чрез нападения с „джихад-мобили” и „тачанки” по протежението на пустинята, заобикаляйки настъпващите части и заплашвайки комуникациите. Такава тактика даваше ефект по-рано, но сега, когато във всеки сирийски батальон има руски съветници, а общото ниво на тактическата и оперативната подготовка на сирийците видимо е нараснала, това не е нищо повече от обикновено убождане.

От друга страна, ако джихадистите бяха се решили на стандартна фронтална отбрана на оазиса, от тях вече няколко дни нямаше да е останало нищо. А в настоящата обстановка се налага постоянно отклоняване заради разтегнатите флангове. Става дума за шаблонна за ИДИЛ тактика, която дразни, но вече не може да нанесе сериозни вреди.

Настъпвайки от север, правителствените войски вече изтласкаха джихадистите от градчето Марина и по-нататъшното придвижване на юг и югоизток ще доведе до обкръжаване на цялата групировка в провинция Хама. А в Дейр ез-Зор 109-та авиодесантна бригада на Републиканската гвардия и племенните батальони най-сетне прогониха идиловците от градското гробище, обезопасявайки града и летището от непрекъснатите минометни обстрели.

Как остатъците от „светската” и „умерената” въоръжена опозиция ще успеят да се организират, за да победят „заедно” терористите, не е съвсем ясно, благодарение на факта, че американците и техните съюзници не участват в предвидените операции. Още някоя и друга седмица и ще се наложи Дамаск (стига „дяволът да не се шегува”) изкуствено да поддържа плаващите останки „умерени” от бившата ССА, чието ръководство отдавна се е преселило в Турция и редица страни от Залива, и буквално по картата да изчислява колко процента от територията са контролирани от тях. Във всеки случай броят им им е толкова нищожен, че не биха могли да повлияят на общото разпределение на силите.

Ако погледнем на ситуацията малко по-задълбочено, ще се наложи да констатираме, че политическата съставна част „протест срещу режима на Асад“ просто престана да съществува. От самото начало тя бе достатъчно слаба. Основната част от лидерите на „умерените” се състоеше от обидени бивши приближени на воюващи със семейство Асад кланове. При това малцина си спомнят, че гражданската война се превърна в касапница, веднага след като под натиска на „международната общественост” правителството на Сирия амнистира всички намиращи се в затворите лидери на „Мюсюлмански братя”, които никога не са декларирали „демократически” цели. И веднага се хванаха за ножовете.

Опитите в тази среда изкуствено да се отгледат и възпитат европейски изглеждащи и мислещи опозиционери-демократи някак си не се осъществиха. Сега този проект, както и най-голямата глава в историята на сирийската гражданска война, може да се счита за закрита.

vz.ru

Превод: Елена Дюлгерова