/Поглед.инфо/ Дни след нападението на Израел срещу Иран, трябва да се отговори на един прост въпрос: Какво иска да постигне Нетаняху? Програмата му максимум дори не е скрита - иранците трябва да се въстанат срещу „управлението на аятоласите“, което ще доведе до режим, приятелски настроен към Запада и Израел.

За да подтикне иранците към това, Израел ще бомбардира не само ядрени и военни съоръжения, но и ще убие военните и политическите лидери на страната, ще унищожи енергийните съоръжения, включително нефтохранилища, и ще атакува правителствени сгради, комбинирайки това с терористични атаки, извършвани от иранска територия (включително опит за убийството на Рахбар Хаменей).

Ако сценарият за смяна на властта не се осъществи, то поне да се стигне до началото на междуетнически вълнения и разпадането на страната - с участието, по-специално, на ирански азербайджанци и белуджи. Във всеки случай целта на Израел е да елиминира настоящата Ислямска република Иран като такава - или чрез промяна на политическата система, или чрез разпадането на страната.

Реализмът на този сценарий може да се оцени като близък до нула, но, очевидно, Нетаняху не мисли така. Той постоянно се обръща към иранския народ, а израелската пропаганда се опитва по всякакъв начин да представи Рахбар Хаменей като „кървав диктатор“, за чието сваляне мечтаят мнозинството иранци.

Самият факт, че Израел вярва във вероятността от подобен сценарий, е много опасен – все пак тази държава разполага с ядрени оръжия и може да ги използва срещу Иран, ако прецени, че това ще бъде последната капка за краха на иранската мощ или за въстание на възмутените маси срещу Хаменей.

Разбира се, използването на ядрени оръжия срещу страна, която уж е била атакувана заради намерението си да създаде атомна бомба, би било изключително цинично, но по време на геноцида в Газа всички вече са свикнали с факта, че няма престъпление, което Израел да не се опита да оправдае с „правото си да се защити от нов Холокост“.

В същото време, дори използването на ядрени оръжия срещу Иран няма да позволи на Израел да постигне целта си - Иран няма да се разпадне, а Ислямската република няма да бъде пометена от масите. Точно както убийството на Рахбар Хаменей няма да даде на Израел желаната сигурност (и именно тази сигурност е представена като основна причина за атака срещу Иран).

След използването на ядрени оръжия Израел не само ще се окаже в международна изолация (с изключение на основния си партньор, САЩ), но и ще отвори пътя към иранска атомна бомба и никой по света няма да може да възрази срещу това Техеран да се сдобие с ядрени оръжия.

И вече няма да има никакво значение колко време още ще отнеме - година или пет, но иранците ще получат атомна бомба. Която няма да бъде използвана незабавно срещу Израел, ала ще се превърне в ужасен Дамоклев меч, висящ над него.

Разбира ли това Нетаняху? Разбира се, но това само засилва решимостта му да изпълни програмата-максимум. На 13 юни той премина Рубикон - и няма връщане назад. Друго нещо е, че според него той ще може да изпълни тази програма с ръцете на Съединените щати - и тогава това ще стане без използването на ядрени оръжия.

Съединените щати трябва да победят Иран, унищожавайки не само ядрените и ракетните му програми, но и пречупвайки волята му за съпротива. Съединените щати трябва да поставят Иран на колене - точно както направиха с Ирак. Очевидно, без сухопътна операция и окупация.

В крайна сметка, Съединените щати в момента не са в настроение или възможности да се замесват в голяма война в Близкия изток. Но бомбардирането и обезкървяването на Иран може да изглежда възможно за Тръмп - или по-скоро, принудително, ако Нетаняху успее да го доведе до такава ситуация.

Разбира се, Тръмп сега е категорично против прякото участие на САЩ в атаки срещу Иран, а Техеран няма да се поддава на провокации и да атакува американските бази в региона. Но Израел е майстор на провокациите и нищо не може да се изключи, включително потапянето на американски военен кораб от „иранска ракета“, което ще се превърне в претекст за влизане на Америка във войната.

Но дори и в този случай е гарантиран само голям пожар в региона - атаки срещу американски бази в Персийския залив и Ирак, удари по ирански обекти с американски ракети и бомби. Иран ще понесе огромни щети, но дори и тук е невъзможно да се предвиди каквато и да е промяна на режима. Без окупация на страната (а американците дори няма да се опитат да направят това), е напълно безсмислено да се очаква „премахване на моллите“.

И така, какво се случва: Нетаняху атакува Иран, за да убие няколко десетки висши ирански военни, да унищожи част от системата за противовъздушна отбрана и да бомбардира обекти на военно-промишления комплекс? Ядрената програма не е ликвидирана, режимът не е сменен - но дори и тези, които са били безразлични към Израел, са се изпълнили с омраза към Израел.

Дори ако Иран сключи сделка със САЩ при по-строги условия за себе си (което няма да се случи - сделката може да бъде сключена само при условие за запазване на ядрената програма), как това ще засили сигурността на Израел? Техеран вече беше готов за сделка, която беше провалена от произраелските сили във Вашингтон, а след това и от самия Нетаняху с атаката си на 13 юни. И сега Иран ще е настроен на отмъщение срещу Израел, което ще подготви дори без ядрени оръжия.

До 13 юни Нетаняху беше виновен за геноцида в Газа, а сега е виновен за непровокираната атака срещу Иран. Няма къде да отстъпи - дори да спре (под натиск от американците) атаките срещу Иран, Нетаняху ще остане в ситуация на пълна безизходица в Газа: той не иска да изтегли войските си оттам и за да вмъкне всички палестинци в отредената за тях част от ивицата, ще трябва да убие още много хиляди, което дори Европа не може да гледа мълчаливо.

Лъжата за иранската ядрена заплаха, която беше използвана за оправдание на агресията и опита за смяна на режима, беше комбинирана с лъжата за „освобождаването на заложници“ и „самозащитата“ в Газа, която се превърна в прикритие за геноцид - и пълният образ на най-жестокия и опасен човек в света е напълно оформен.

Нетаняху, разбира се, ще обяви победа както над Иран, така и над Газа, но в действителност това са Пирови победи. Не за него лично, а за държавата Израел.