/Поглед.инфо/ Възходът на Мохамед ибн Салман може да помогне за утвърждаването на една по-твърда външна политика на кралството

През декември 2015 г. една забележителна паметна бележка на германското външно разузнаване изтече в новинарските съобщения. В нея се твърдеше, че новите лидери на Саудитска Арабия дестабилизират Близкия Изток. В бележката се казва, че крал Салман и неговите съветници са заменили десетилетната предпазлива външна политика на кралството с "импулсивна политика на интервенция". Германците набелязаха за отговорен любимия син на краля, Мохамед ибн Салман, който според тях бързо е натрупал огромна власт като втори престолонаследник и министър на отбраната в допълнение към функциите си на нещо като икономически цар. Паметната бележка предупреждава, че концентрацията на толкова много власт в ръцете на млад и относително неопитен принц представлява "скрита опасност, че в опитите си да се утвърди като кралски наследник, докато неговият баща е все още жив, той може да премине границите."

Днес 81-годишният крал Салман отстрани племенника си като престолонаследник и издигна Мохамед ибн Салман като първи по ред за престола. Напористият 31-годишен принц си осигури мястото като кралски наследник и сега е почти сигурен, че ще стане крал, вероятно за десетилетия напред. Възходът на Ибн Салман укрепва наскоро стартиралата саудитска външна политика в целия Близък Изток – особено нейното агресивно отношение към главния регионален съперник – Иран. По-младият Салман беше основната сила зад най-големите хазартни ходове на кралството откакто неговият баща се възкачи на трона през януари 2015 г. - водената от Саудитска Арабия война в Йемен, скорошната кампания за изолиране на Катар и ревизията на саудитската икономика, имаща за цел да я откъсне от зависимостта ѝ от петрола.

Консолидацията на власт в Ибн Салман би могло да означава повече конфликти и нестабилност в региона – той отхвърля всякаква перспектива за преговори с Иран, заявявайки, че Ислямската република се стреми към господство в мюсюлманския свят и към изместване на Саудитска Арабия от нейната традиционна роля на защитник на двата свещени града за исляма, Мека и Медина, където е основана религията. "Ние знаем, че сме основната мишена за иранския режим", заяви миналия месец Ибн Салман пред Saudi TV. "(Ние) ще направим така, че битката да е на територията на Иран, а не в Саудитска Арабия."

Освен това издигането на принца води саудитското кралско семейство – най-вече доминирания от Салман негов клон, до сближаване с администрацията на Тръмп. Американският президент си допадна с младия принц, който наред с това влезе в съюз с Джаред Къшнър, зетя на президента и негов съветник. През март Ибн Салман се срещна с Тръмп в Белия дом, за да положи основите за посещението на президента в Саудитска Арабия миналия месец – първата спирка от неговата дебютна международна обиколка. Къшнър и Ибн Салман работеха над детайлите в продължение на няколко седмици, гарантирайки, че Тръмп ще получи грандиозно посрещане в Рияд, където той се обърна към десетки арабски и мюсюлмански лидери, събрани от саудитците. При първата рязка промяна в правителството през април, крал Салман назначи своя син, принц Халид ибн Салман, пилот на боен самолет, за когото се смята, че няма навършени 30 години и е без политически или дипломатически опит, като саудитски посланик в Съединените щати. Посланието на краля беше ясно за Тръмп, който също сложи близки роднини на властови позиции: ще има пряка връзка между фамилиите Сауд и Тръмп.

След като Тръмп встъпи в длъжност саудитците имаха големи надежди и те не останаха разочаровани. Президентът и неговите висши съветници преобърнаха американската политика към по-категорична подкрепа за Саудитска Арабия и постоянна критика към Иран. Антииранската риторика на администрацията на Тръмп и нейният фокус върху Техеран като главен източник на нестабилност в региона се вписват добре в новото саудитско ръководство. В продължение на десетилетия кралството провеждаше до голяма степен задкулисна външна политика, която се възползваше от икономическа експанзия, подхранвана от покачващите се цени на петрола. Саудитските лидери упражняваха властта си като финансираха проксита, медии и приятелски арабски и мюсюлмански политици. Например след извършения през юли 2013 г. преврат от военните срещу доминираното от "Мюсюлманските братя" правителство, саудитците осигуриха повече от 12 милиарда долара, за да поддържат египетската икономика и притиснаха други две арабски монархии да обещаят още помощ. През лятото на 2015 г. "Уикилийкс" разкри находка от изтекли саудитски дипломатически разговори, които показват широкомащабната чекова дипломация на кралството.

Саудитците до голяма степен избягваха директната военна интервенция. Това обаче се промени в началото на 2015 г., когато Салман се възкачи на трона след смъртта на своя брат, крал Абдула, който беше на власт в продължение на 20 години. Вместо да разчита на военната намеса на САЩ и на борбата с Иран чрез проксита и икономическа дипломация, както правеше неговият предшественик, Салман и неговият приближен кръг бързо приеха по-агресивна външна политика. Докато цените на петрола падаха той започна война срещу бунтовниците хути в Йемен - само два месеца след като дойде на власт. Освен това Салман назначи своя 29-годишен син за втори престолонаследник и министър на отбраната, за да контролира йеменската кампания. Лидерите на кралството дадоха да се разбере, че са готови да се конфронтират с Иран в тяхната разрастваща се прокси война, която се простира до Ирак, Сирия, Йемен, Бахрейн и Ливан. Както се казва в германската паметна бележка: "Саудитска Арабия иска да докаже, че е готова да поеме безпрецедентен военен, финансов и политически риск, за да не попадне в неблагоприятна позиция в региона."

Резултатът от по-войнствената поза на Рияд? От началото на войната си в Йемен през март 2015 г. кралството е затънало в един конфликт, отнел живота на 10 000 йеменци и оставил една четвърт от населението на страната на ръба на оцеляването. По някои оценки войната струва на Саудитска Арабия повече от 200 милиона долара на ден. Въпреки интензивните въздушни удари и блокадата, саудитците и техните съюзници не успяха да изтласкат хутите от столицата на Йемен. Саудитското лидерство обаче – и особено Ибн Салман, който заложи много от своята политическа чест в йеменската кампания – не е склонно да изостави войната и да даде на Иран усещането за победа.

Администрацията на Обама понякога критикуваше саудитските действия в Йемен, но Тръмп остана безмълвен и продължи продажбите на американско оръжие на Рияд, което беше блокирано от Обама. В лицето на Тръмп саудитците виждат съюзник, който няма да ги изостави, както си помислиха, че е направил Обама когато през юли 2015 г. сключи ядреното споразумение с Иран. Освен очевидната промяна в американската политика спрямо Иран от страна на Обама, саудитците също така презираха и неговата заявена подкрепа за арабските бунтове през 2011 г. и укорите му към арабските лидери за нуждата от демократични реформи.

Откакто встъпи в длъжност, Тръмп показва малка склонност да критикува саудитците, независимо от неговата язвителност срещу кралството по време на президентската кампания. След посещението на Тръмп и неговите изявления за твърда подкрепа за Саудитска Арабия и нейните сунитски съюзници срещу Иран, Салман и неговият син добиха още повече кураж. На 5 юни, две седмици след посещението на Тръмп, Саудитска Арабия и четири от нейните арабски съюзници скъсаха всички дипломатически и икономически връзки с Катар, обвинявайки го във финансиране на тероризма, подкрепяне на ислямистки групировки като "Мюсюлманските братя" и "Хамас" и подкопаване на арабските усилия за изолиране на Иран. Те наложиха частична блокада, отрязвайки полуострова от единствената му сухопътна граница със Саудитска Арабия и ограничиха въздушните пътувания от и до Катар. Подобно на войната в Йемен, изолацията на Катар е опит на Салман и неговия син да подчинят един непокорен съсед, за да се придържа към саудитската политика. След като си осигури престола, сега младият принц вероятно ще поеме още по-големи рискове.

Автор: Мохамед Бази, професор в Университета в Ню Йорк и бивш ръководител на близкоизточния отдел в редакцията на Newsday

The Atlantic