/Поглед.инфо/ Това, което Путин прави в Сирия, е много по-логично от това, което Обама и Кери правят в Сирия.
Руснаците транспортират танкове и войници във военните бази на бреговия град Латакия, за да създадат верига и снабдят с постоянен поток от оръжия и муниции сирийската армия.
Сирийският президент Башар Асад, съюзник на Русия, загуби половината си държава от ИД и Ал-Нусра, част от Ал-Кайда.
Путин се страхува, че ако Асад падне, достъпът на Русия в Средиземно море ще се загуби, ИД и Ал-Кайда ще са в Дамаск и ислямският тероризъм ще постигне най-голямата си победа.
А греши ли Путин?
Уинстън Чърчил казва през 1939 година: „Не мога да предвидя действията на Русия. Те са обвити в мистерия, една енигма; но мисля, че има ключ. Ключът са руските национални интереси.“
Именно. Путин пази руските национални интереси.
И кой мислят американците, че ще пази Дамаск, ако Асад падне? Падането на този режим, без съмнение, ще предизвика терористичен преврат, убийството на хиляди алевити, шиити и сирийски християни, забягването на милиони бежанци в Йордания, Ливан и Турция - а оттам в Европа.
Путин иска да възпре това. А ние?
Защо отказваме офертата му да работи с нас?
Все още ли сме сърдити за това, че помогнахме да се събори проруския режим в Киев, а Путин контрира с анексията на Крим?
Преодолейте го.
Разбираемо, ще има неразбирателство между двете най-велики военни сили. Въпреки това, двете държави имат жизненоважен интерес да избегнат война помежду си и критичен интерес, да видят ИД победена.
И ако помислим над тези интереси, вместо да отговаряме чрез рефлексивна русофобия, идваща от НПО-та, трябва да съумеем да изчистим пътя за сътрудничество в Сирия.
Наистина проблемът в Сирия не е толкова свързан с руснаците или Иран, Хизбула и Асад, които правилно виждат сирийската гражданска война, като битка за довършването на сунитските джихадисти.
Нашият проблем бе това, че ние оставихме нашите приятели - турците, евреите, саудитите и арабите от Залива да ни убедят, че победа над ИД не може да се постигне, ако не съборим първо Асад.
Ако се отървем от Асад, ни казваха, огромна коалиция, водена от САЩ, араби и турци може да се формира и да унищожи ИД.
Това са глупостите на неоконсерваторите.
Тези, които сега ни дават този съвет, са същите, които ни казваха, че Ирак може да се превърне в демократичен модел за Близкия Изток, само ако Садам Хюсейн е свален и ако съборим Муамар Кадафи, ще видим прозападна Либия.
Кога за последно тези хора се оказаха прави?
Бруталната реалност на сирийската гражданска война е 250,000 живота и 4 милиона бежанци.
След четири години на етнически и сектантски кланета, Сирия най-вероятно няма да се върне в старите си граници. Разделянето изглежда неизбежно.
И макар Асад да оцелее временно, дните на управление на неговото семейство са на привършване.
Въпреки това, в интереса на САЩ е Асад да не падне; ако той загуби властта, това значи деморализация и колапс на армията му, оставяйки ИД в пълно господство.
Наистина, ако Асад падне днес, изгодата няма да е за проамериканските бунтовници, които са побеждавани при почти всяка битка, а вече практически не съществуват.
Победителите ще са ИД и Ал-Нусра, които контролират голяма част от Сирия между кюрдите на североизток и режима на Асад на югозапад.
Сирия бързо може да се превърне в стратегическа база и светилище за ИД, откъдето да води своите битки за завземането на Багдад, да подготвя терористични атаки в региона и по света.
Прогноза: Ако Асад падне и ИД завземе Дамаск, ще дойде призив за инвазия на американската армия и изпъждане на ислямистите.
Нацията ще бъде разкъсана от дебати за война, дали да се праща армията в Сирия за унищожаването на ИД.
И докато съюзниците ни от Близкия Изток и Европа стоят настрана и призовават за интервенция, страната ще се изправи пред анти-военно движение, каквото не е имало от Втората световна война.
Превод: Евгени Рушев