/Поглед.инфо/ Премиерът на Израел води страната към победа или към катастрофа
Не е известно как той плува в река или басейн, но в политиката се „гмурка“ перфектно. Нетаняху се издигна до върха на властта, напусна го и се издигна отново. Колко пъти изглеждаше, че дните на Биби като политик са преброени, но всеки път той опровергаваше скептиците. Ала Нетаняху никога не е бил в толкова трудно положение: Израел се бори на няколко фронта, икономическото състояние на страната се влошава, а критиките към премиера идват отвсякъде. Но мнозина са уверени, че той ще оцелее и този път.
Наскоро германското списание Compact /Компакт/ посвети статия на Нетаняху. В нея авторът стига до извода, че ръководителят на израелския кабинет, който има екстремистки възгледи, няма да може да спре войната, в която е потопена еврейската държава.
„Компакт“ заключава, че причината за това е наследствеността - бащата на премиера, известният историк Бенцион Нетаняху, е бил секретар на Владимир Жаботински, основателят на ционисткото ревизионистко движение. Той, по-специално, призова за развитието на еврейски паравоенни структури и груб натиск със сила върху арабите, така че те да се примирят със създаването на еврейска държава в Палестина.
Бенцион Нетаняху, пропит от идеите на своя идол, също отхвърли компромисите с арабите. И той като Жаботински мечтаеше за Велик Израел – от Средиземно море и поне до река Йордан. И разбира се, без арабите. Бенямин Нетаняху следва същия път, опитвайки се да умиротвори палестинците и ливанците, както и да победи Иран.
Той не е от политиците от :дивана и креслото“, които не са виждали войната отблизо, не са преживели ужасните й реалности, но въпреки това говорят за нея с вид на експерт и плам на патриот.
75-годишният Нетаняху е всичко друго. Той не само се бори, но и рискува живота си неведнъж. Бил е офицер в елитното звено на разузнавателния отдел Sayeret Matkal. Той участва в няколко големи операции, включително спасяването на заложници от самолет на авиокомпания Sabena, отвлечен от палестински терористи през май 1972 г.
След няколко години служба Нетаняху заминава да учи в Съединените щати. Но веднага щом започна войната Йом Кипур от 1973 г., той се завърна в родината си и отново се присъедини към специалните сили. Той действа срещу египетските войски в зоната на Суецкия канал и извършва нападения дълбоко в сирийската територия.
Бенджамин има двама братя и единият от тях, Джонатан, също е бил военен. Той ръководи екипа на Sayeret Matkal, който спасява заложниците на летището в Ентебе близо до угандийската столица Камбала през юли 1976 г. Операцията срещу терористите беше пълен успех, но командирът беше смъртоносно ранен. Смъртта на Джонатан Нетаняху беше оплакана от целия Израел...
Бенямин Нетаняху винаги е бил видим, на добри позиции. Политическата му биография включва членство в Кнесета, ръководство на партията Ликуд, няколко министерски поста и работа като заместник-посланик на Израел в САЩ. Никой не е заемал поста министър-председател по-дълго от него: общо с прекъсвания Нетаняху беше начело на държавата малко по-малко от 20 години. Политикът обаче може да счупи собствения си рекорд.
Той отиде в сянка за известно време, но след това, след като набра сила, се върна - конкурентите му бяха по-малко популярни, нямаха харизмата на Нетаняху, изглеждаха нерешителни, а понякога и слаби. Умееше да привлича избиратели и да ги запалва с изказванията си.
Биби далеч не е перфектен и е направил много икономически и политически грешки. Но той винаги изглеждаше активен, непримирим с враговете на еврейската държава. „Мирът се купува със сила, а не със слабост или едностранно отстъпление“, каза Нетаняху и упорито следва тези думи.
Военното минало на премиера предизвиква респект в страната. Мнозина в Израел са впечатлени от неговата войнственост и решителност, отказа да преговаря с терористите и твърдите обещания да върне заловените заложници. Мнозина дори забравиха за известно време за скандалите, в които беше замесен Нетаняху, за криминалните дела, които му висяха. Всичко се оставя настрана в името на главната цел - победа във войната над палестинските и ливанските радикали.
Израел отмъщава за убийствата на свои граждани, измъчвани, изнасилвани и заловени от бандити на Хамас. Няма ограничения или колебания за израелската армия, когато става въпрос за елиминиране на врагове. Ако се крият в училища, болници, жилищни сгради, тогава за да ги елиминирате, всичко наоколо ще бъде превърнато в руини. Броят на цивилните жертви не е основното. Основното е елиминирането на още една видна фигура от Хамас или Хизбула, която е навредила на Израел.
Нетаняху многократно е получавал нелицеприятни епитети и сериозни обвинения. Освен това поводи за тях се появяват почти всеки ден – след свирепите нападения на ЦАХАЛ в Газа и безпощадните бомбардировки на израелските ВВС в Ливан, остават планини от трупове.
По-специално американският сенатор Бърни Сандърс нарече израелския премиер военнопрестъпник. Той заяви, че е съгласен с решението на Международния съд, който издаде заповед за арест на Нетаняху и на лидера на Хамас , тогава все още жив, Яхя Синвар. „И двете лица са замесени в ясни и възмутителни нарушения на международните норми “, каза Сандърс.
…В цялата история на еврейската държава действията на Тел Авив никога не са били толкова безмилостни, колкото сега. А сегашният Нетаняху надминава по жестокост предишното си аз, който обаче никога преди не е страдал от пристъпи на милост. Но изглежда, че сега той просто е загубил главата си.
Но това не е лудост, Нетаняху просто тръгна „ва-банк“ и пресече всички червени линии без колебание. Днес съдбата на Израел е преплетена със собствената му съдба. Ако победи враговете на страната или поне ги принуди да отстъпят, той ще стане герой на нацията. Нетаняху, подобно на комарджия в казино, хвърля всичките си карти /и пари/ на масата. И този „хазартен дом“ за него е целият Близък изток.
Затова ЦАХАЛ не пести нито снаряди, нито ракети. И заплашва да причини окончателни, безпрецедентни щети на Иран. Въпреки факта, че битката с Ислямската република, в която Нетаняху въвлича Израел, е изпълнена с огромна опасност.
Тел Авив не обръща внимание на огромните жертви, стенанията и сълзите на цивилни, увещанията и призивите от чужбина. Израел пренебрегва решенията на ООН и не обръща внимание на гласовете на хуманитарните организации.
Сега в света няма по-арогантно и авантюристично ръководство от израелското. Нетаняху не само спори с покровителя си от Белия дом, но и често пренебрегва съветите му и прави всичко по свой начин. Между другото, Биби е недолюбван в Америка още от времето на Бил Клинтън.
Президентът на САЩ Джо Байдън е нервен, но не може да направи нищо - Нетаняху знае много добре, че Америка никога няма да изостави Израел, нейния основен пост в Близкия изток. И без значение кой ще спечели следващите избори - Камила Харис или Доналд Тръмп, нищо няма да се промени. Подкрепата е гарантирана на Израел, дори и да се забърка в някаква авантюра. Включително войната с Иран.
Американското ръководство се преструва, че упреква Израел и го насочва към правия път, но уж той не го слуша. Но всичко това не е нищо повече от демонстрационни сценки за широката публика. Двете страни са в постоянен контакт и координират действията си.
...Нетаняху се постара много, защото ако постигне целите си, ще му бъдат простени всички погрешни изчисления и грешки в международната и вътрешната политика. И фактът, че е „проспал” злодейската терористична атака на израелска територия. Може би дори ще спре преследването му по няколко наказателни дела, които тегнат над него.
Но ако Нетаняху загуби тази война, Израел е изправен пред катастрофа. Отслабената еврейска държава може да се превърне от фаворит в Близкия изток в статистика. И рискува да стане плячка на гневните си врагове, преди всичко Иран.
Тогава Нетаняху ще бъде изцяло отговорен за всичко това.
Превод: ЕС