/Поглед.инфо/ С признаването на Сомалиленд Израел отвори нов геополитически фронт – далеч отвъд Газа. Ходът на правителството на Бенямин Нетаняху не само подкопава усилията за стабилизиране на Сомалия, но и директно предизвиква Реджеп Тайип Ердоган и поставя Доналд Тръмп в неудобна позиция. Зад формалния акт стоят планове за Газа, контрол над стратегически пристанища и използване на разломите в арабския и ислямския свят.

Съветските космически совалки „Буран“ трябваше да излитат от пистата на това летище, но нашите кораби така и не успяха да изпробват инфраструктурата, изградена от съветските военни строители. Държавата се разпадна през 1991 г. – не само СССР, но и Сомалия, където се намира град Бербера с неговите въздушни и морски пристанища.

Бербера стана част от самопровъзгласилия се Сомалиленд, непризната държава в Северна Сомалия. А вчера Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по въпроса за Сомалиленд – поискано от голяма група ислямски държави. Какво се случи?

В петък Израел стана първата държава в света, която призна Сомалиленд. След това властите на Южен Судан, най-новата държава в Африка (която се отдели от Судан в началото на миналото десетилетие), обявиха възможността за признаване.

Останалият свят обаче смята Сомалиленд за част от Сомалия, въпреки че е бил подчинен на властите в Могадишу в продължение на три десетилетия и е поддържал независимо съществуване приблизително същото време - повече от една трета от века.

Сомалиленд е бившата британска Сомалия; земите ѝ са били разделени между Италия, Великобритания и Франция (друга част от сомалийските земи се озовава в Етиопия), а след обявяването на независимостта през 1960 г. италианската и британската части са обединени отново.

Сомалиленд остава независима държава почти седмица, но след смяна на властта в Могадишу и началото на вълненията в Сомалия, решава да се отдели. Самата Сомалия се разпада на няколко самопровъзгласили се държави, като на земите ѝ са разположени различни окупационни „миротворци“ – от ООН (водена от американците) до силите на Африканския съюз.

През последните години централното правителство, с турска подкрепа, постигна известен напредък в установяването на нормален живот, възстановяването на реда и дори възстановяването на единството, но Сомалиленд отказва да се върне към единна федерална държава. И тогава се появи Израел - защо и за какво?

Всичко е заради Газа – да, това беше основната причина за действията на еврейската държава. От края на 2023 г. израелските власти тайно преговарят с няколко държави за възможността за преселване (или, по-просто казано, депортиране) на палестинци от Газа.

Никой не се е съгласил официално, разбирайки бурята от възмущение, която съучастието в плановете на Израел за прочистване на Газа би предизвикало. Преговорите бяха особено интензивни с християнския Южен Судан и мюсюлманския Сомалиленд, но дори обеднелият Южен Судан, постоянно балансиращ на ръба на гражданска война, отхвърли израелското предложение.

Израел обаче обещаваше огромни суми в замяна на съгласието си да приеме няколкостотин хиляди палестинци. Сомалиленд не е потвърдил официално готовността си да преселва палестинци, но съдейки по решението на Израел да признае независимостта му, преговорите продължават. Освен това Израел има грандиозни геополитически планове за Сомалиленд, които са част от нарастващата му конфронтация с арабите и Турция.

Сомалия е активно подкрепяна от Турция, Саудитска Арабия и Египет, докато Етиопия и Обединените арабски емирства залагат на Сомалиленд. За етиопците Бербера е основната им врата към океаните, след като загубиха пристанищата си в началото на 90-те години след отделянето на Еритрея.

За ОАЕ Сомалиленд е част от по-голяма регионална игра: от другата страна на Аденския залив се намира Йемен, който е разпокъсан на няколко части, където емиратците залагат на отделянето на южните провинции и възстановяването на независима южна йеменска държава.

Разделянето на Йемен, подобно на разчленяването на Сомалия, не обслужва интересите на саудитците, но те все повече се противопоставят на емиратците в региона. Судан, където продължава гражданската война, разделената Либия, Йемен и Сомалия са само основните точки на спор между двамата принцове Мохамед, саудитския и емиратския владетели.

И тази конфронтация изглежда като златна възможност за Нетаняху. Като неофициално се съюзява с ОАЕ, той не само се опитва да се възползва от разделенията в арабския и ислямския свят, но и предизвиква саудитците и турците.

Ердоган е инвестирал сериозно в Сомалия, разчитайки на възстановяването на единството ѝ. Отношенията между Турция и Израел вече все повече наподобяват условията отпреди войната: съперничество в Сирия, нежелание на Израел да види турски миротворци в Газа.

Съвсем наскоро Нетаняху успя да подпише нови споразумения с Гърция и Кипър – при това открито антитурски. А сега и признаването на Сомалиленд. Нетаняху очевидно оказва натиск върху Ердоган, въпреки че самият той е в слаба позиция.

Мирният процес в Газа е в неизвестност: Израел открито бави прехода към втория етап, който включва изтегляне на войските и начало на възстановяването в Ивицата. Ислямските страни настояват САЩ да увеличат натиска върху Израел, докато Нетаняху, вместо да се изтегли от Газа, отправя ново предизвикателство към арабския свят (Сомалия е член на Арабската лига, а президентът й вече нарече решението на Израел „незаконна агресия“), като на практика напомня на всички, че не се е отказал от плановете си за депортиране на палестинците от Ивицата.

Нещо повече, по този начин той провокира Тръмп, който е все по-недоволен от ината на израелския премиер. Повишаването на залозите със сигурност ще проработи, но в крайна сметка може да има обратен ефект. Точно както Зеленски, който също си мислеше, че държи света в джоба си.

Превод: ЕС