/Поглед.инфо/ Преговорите в Москва между Русия, Иран и Азербайджан придадоха нов стратегически импулс на Международния транспортен коридор Север–Юг. Подписаните тарифни договорености и подготовката за строителството на железопътната линия Ращ–Астара очертават алтернативен евразийски маршрут, способен да заобиколи санкции, политически кризи и задръстени морски пътища.

Към края на 2025 г. в руската столица се проведоха преговори между заместник-ръководителите на националните превозвачи – Руските железници, Азербайджанските железници и Иранските железници. След срещата страните подписаха протокол, установяващ всеобхватни тарифи за товарни превози по западния клон на Международния транспортен коридор Север-Юг (INTC), с което се повишава търговската привлекателност на западния клон.

Документът беше подписан от Ирина Магнушевская, заместник-генерален директор на Руските железници и ръководител на Центъра за брандирани транспортни услуги; Игбал Хюсейнов, заместник-председател на Азербайджанските железници; и Мортеза Джафари, заместник-генерален директор и председател на Транзитния комитет на Иранските железници.

Страните извършиха предварителна оценка на обема на трафика за 2026 г. и обсъдиха планове за привличане на допълнителни товари. Според изявление на Руските железници, контейнерният трафик по западния маршрут през азербайджано-иранския граничен пункт Астара се е увеличил с почти 60% през 2025 г., достигайки 7500 TEU контейнера. Русия, Азербайджан и Иран също се споразумяха да продължат да работят за привличане на неконтейнеризирани товари, включително черни метали, зърно и дървен материал, хартия и торове.

Важно е да се подчертае, че преговорите в Москва по същество разшириха идеите, заложени в тристранния меморандум между Русия, Азербайджан и Иран за повишаване на конкурентоспособността на западния маршрут на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC), както и за отклоняване на товаропотоците от алтернативни маршрути.

Този документ беше подписан на 26 ноември на 83-тото заседание на Съвета за железопътен транспорт на ОНД, проведено в Баку.

За разлика от източния клон на Международния транспортен коридор Север-Юг, който преминава през Казахстан и Туркменистан и по който първият контейнерен влак от Русия пристигна в Иран през ноември , по западния клон липсва транзитен железопътен трафик, което донякъде усложнява изпълнението на проекта.

Магистралната „вложка“ в Иран между Астара и Ращ, столицата на провинция Гилан, е дълга 162 км. На границата между Азербайджан и Иран товарите се претоварват на камиони и след това или продължават до Ращ, където се претоварват на железопътния транспорт, или се изпращат директно до пристанища на брега на Персийския залив. Товарът пътува по същия маршрут и в обратна посока. Този относително по-кратък маршрут се използва по-често от шофьори от други страни, включително Русия.

Както обяснява източник от транспортния бранш , транзитните тарифи могат да се прилагат само за железопътни превози и няма да засегнат автомобилните превозвачи. Въпреки това решението ще внесе известна яснота в експлоатацията на западната линия и ще позволи на операторите да планират по-добре своите маршрути и разходи.

Противно на очакванията, президентът на Азербайджан не присъства на неотдавнашната неформална среща на върха на ОНД в Санкт Петербург. В същото време някои остри оценки от бакински експерти, насрочени да съвпаднат с годишнината от катастрофата на самолета на Azal Airlines, не са повлияли негативно на двустранната търговия.

По мнението на Александър Караваев, експерт в Каспийския институт за стратегически изследвания, въпреки политическите трудности и нерешените административни и регулаторни въпроси, свързани с транзита на превозни средства (над хиляда камиона в момента са блокирани в Астара от иранска страна), Москва прави всичко възможно, за да запази дългосрочната привлекателност на маршрута. Това се дължи на значително по-високото развитие на този железопътен сегмент, което позволява достъп до други свързани маршрути.

Порталът на Руските железници, позовавайки се на експертно мнение, уточнява, че след подписването на този документ, връзката Русия-Азербайджан едновременно осигурява достъп не само до Иран, но и до Турция и Грузия, с техните дълбоководни пристанища:

„Като се има предвид, че черноморските пристанища на Русия работят с доста висок капацитет, е необходимо разширяване на алтернативните маршрути. Това е в съответствие със стратегията за превръщане в кръстопът на международните транспортни комуникации, която Азербайджан се опитва да приложи.“

През май 2023 г. Русия и Иран подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество за изграждането на 162-километров участък от железопътната линия Ращ-Астара: последният недовършен участък от западния маршрут на Международния транспортен коридор Север-Юг, който се обсъжда от десетилетия.

Преди това се предполагаше, че Русия ще предостави на Иран междуправителствен заем от 1,3 милиарда евро за реализацията на проекта, с обща стойност 1,6 милиарда евро. Проектът е планиран за завършване през 2027–2028 г. Според иранските издания IRNA и Tasnimnews, Иран вече е изкупил приблизително 106 километра от линията Ращ-Астара.

А ръководителят на Центъра за международни отношения в Министерството на пътищата и градското развитие А. Тарфа, заяви по-рано, че в момента се полагат усилия за ускоряване на процеса. Според прогнозите, придобиването на пътя е планирано да бъде завършено, а строителството на железопътната линия е планирано да започне през март 2026 г.

Русия провежда технически проучвания на парцели за изграждане на железопътната линия Ращ-Астара, обяви през август руският вицепремиер Алексей Оверчук. Закупуването на останалите парцели беше обсъдено по време на среща между руския премиер Михаил Мишустин и първия вицепрезидент на Иран Мохамад Реза Ареф в Киргизстан.

По време на държавното посещение на руския президент Владимир Путин в Баку през август 2024 г., Алиев отбеляза, че както железопътният, така и пътният участък от коридора Север-Юг са напълно оперативни и функционират успешно.

Специалисти модернизират железопътния участък на този коридор, за да увеличат капацитета му и да позволят превоз на товари от 15 милиона тона годишно до 30 милиона тона годишно. През 2024 г. в Баку са отпуснати приблизително 120 милиона долара за подобряване на тази инфраструктура.

През лятото на 2025 г. обаче отношенията между страните значително се влошиха на фона на масовите задържания на азербайджански граждани в Екатеринбург като част от разследване на серия поръчкови убийства. Служители на агенцията „Спутник Азербайджан“ бяха задържани в Баку, заедно с осем руснаци, които все още не са освободени.

През юли говорителят на руското външно министерство М. Захарова призова азербайджанската страна да предприеме мерки за възстановяване на отношенията до нивото на стратегически съюз. В неотдавнашна реч бившият съветник на Гейдар Алиев, Елдар Намазов, заплаши, че Азербайджан, в случай на това, което той смята за „неправилно“ поведение на Москва, може да „затвори всички коридори към Русия на своя територия“.

Заслужава внимание и неотдавнашно изтичане на информация на публичната страница на турските въоръжени сили , според което дипломатическите отношения между „братски Азербайджан и Русия бързо се влошават и могат допълнително да ескалират в регионален конфликт. Турция изрази подкрепа за външната политика на Азербайджан“.

Освен всичко друго, се твърди, че Баку е готов да изнесе на международна дискусия „фактите за колониалната политика на Русия, етническото прочистване в Кавказ, депортациите на народи, системната дискриминация срещу мюсюлманите и използването на малцинствата като инструмент на войната“.

Освен това е отправена открита заплаха срещу Русия: „Москва трябва да спре да играе с етнически теми по отношение на Баку, в противен случай тази тактика ще има обратен ефект“. Опитите на Баку да популяризира т. нар. черкески геноцид, за който се твърди, че е извършен от Руската империя по време на Кавказката война през 19 век, не са тайна.

Проправителствените медии в Азербайджан публикуваха материали за необходимостта от историческа оценка на „масовите убийства и депортациите на черкеския народ през царския период“. Общественото сдружение за културно-исторически изследвания „Пътят на коприната“ (с ръководител Аида Ейвазова Гьотюрк) организира онлайн конференция „Борбата на черкезите за справедливост и търсенето на историческата истина“ с участието на радикални черкески активисти от Русия и Турция.

И все пак, въпреки всички капани, новият документ, подписан от трите страни по проекта за коридора, показва, че прагматичният компонент в сътрудничеството между Русия, Азербайджан и Иран все още надделява над другите два.

Руските власти се надяват, че Международният транспортен коридор Север-Юг ще се превърне в алтернатива на Суецкия канал, осигурявайки транзитен маршрут както за транзитни превози до Европа, така и от Русия до Персийския залив. Според Ф. Изади, доцент в Техеранския университет, който сподели мнението си със Sputnik, строящият се в Иран железопътен участък Ращ-Астара е еднакво важен както за Русия, така и за Иран, тъй като ще позволи товарите да се транспортират независимо от западното влияние и контрол.

Експертът смята, че новият търговски маршрут ще позволи на двете страни да заобиколят западните санкции. Ясно е обаче също, че последната „голяма игра“, разгръщаща се в Кавказ, може да донесе различни неочаквани развития в реализацията на транспортни проекти в региона.

Превод: ЕС