/Поглед.инфо/ Горчивият опит от последните години показва, че гражданските ядрени програми в Западна Азия имат странна тенденция към милитаризация. Чък Ферлих в статия за израелския вестник “Хаарец”, озаглавена: "Ще бъде ли придобиването от Саудитска Арабия на ядрено оръжие като съюзник на Израел послание за мир?" пише:
Израелският премиер, който въвлече народа в четири етапа на досадни избори, предизвика катастрофата на анексията на Западния бряг и не успя да се справи с огнището на коронавирус и произтичащата от това икономическа криза. В момента той е отговорен за един от най-сериозните проблеми на националната сигурност на Израел - създаването на ядрено оръжие в Близкия изток. Създаването на ядрения регион не само не отслабва, но и набира скорост.
Този въпрос е свързан до голяма степен с иранския ядрен въпрос и процеса на нормализиране на отношенията между Израел и различните страни от Персийския залив. Ядреният Близък изток вече не се ограничава до Иран. Сега останалите четири страни в региона, които също са установили приятелски отношения с Израел, следват привидно граждански ядрени програми. Тези четири случая отразяват законовите изисквания за атомната енергия, но експертите в областта са убедени, че природният газ или възобновяемата енергия ще бъдат по-евтини и по-ефективни варианти за тях.
Обединените арабски емирства, нашият малък приятел новобранец, беше първата арабска държава, която пусна свой ядрен реактор, първата от четирите държави, обмислила подобна програма. ОАЕ се съгласиха да се откажат от независим ядрен горивен цикъл, като по този начин минимизират риска от реактори да бъдат използвани неправилно за военни цели. Важно е да се отбележи, че ОАЕ разполага с повече финансови ресурси и по-големи амбиции. Абу Даби вече разполага със знания и техническа инфраструктура, за да планира бъдеща военна ядрена програма.
В Египет на дневен ред е изграждането на четири ядрени реактора в сътрудничество с Русия. В Турция, със съдействието на руснаците, се планира изграждането на два реактора и всички те трябва да бъдат завършени до 2025 г. Най-тревожните новини идват от Саудитска Арабия, тъй като тази държава редовно изгражда гражданска ядрена инфраструктура, която, разбира се, може лесно да се използва за военни цели.
Изследователски реактор, построен с аржентинска помощ близо до Рияд, ще заработи след няколко месеца. В същото време с помощта на китайците се изгражда друго ядрено съоръжение в северозападната част на Саудитска Арабия.
Корейска компания проектира реактор в електроцентрала за саудитците. Китайски съоръжения се изграждат за създаване на балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Сега въпросът е дали Саудитска Арабия ще следва същия път като ракетната програма на Иран?
САЩ са все по-притеснени, че саудитците може да имат и други класифицирани съоръжения в процес на изграждане. За разлика от ОАЕ, саудитците отхвърлиха искането на САЩ да се откажат от независим ядрен горивен цикъл, пораждайки загриженост относно военните цели на Рияд. В същото време сътрудничеството на Саудитска Арабия с Китай в ядрената и ракетната сфера е обезпокоително. Тези събития пораждат опасения, че Рияд преминава към ядрена програма за военни цели.
Какво ще кажете за последните разработки в ядрената програма на Иран? Техеран изгражда втория си реактор с руска помощ. До 2028 г. Москва ще построи три реактора за Иран. Иран до голяма степен се отказа от ядрената си сделка от 2015 г. и сега е само на месеци от получаването на достатъчно разпадащ се материал за първата си бомба.
Усилията на САЩ за увеличаване на натиска върху Техеран не са успешни и Съветът за сигурност няма да разшири ембаргото за оръжие към Иран, което трябва да изтече през октомври. Други усилия на САЩ за възстановяване на ядрените санкции сега вероятно ще сложат край на сделката и ще ускорят ядрената програма на Иран.
Досега натискът на САЩ доведе само до един резултат и това беше опасно укрепване на китайско-иранските отношения, включително техните военни връзки. Крайният резултат от този натиск е, че Иран непрекъснато се придвижва към способността да разработва ядрено оръжие и в тази ситуация целият регион се доближава до кошмарния сценарий на присъствието на няколко ядрени играчи. Въпреки че това продължава едва от няколко години, то сигнализира за срива на Договора за неразпространение на ядрено оръжие.
Останалите четири страни в региона - Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Турция - вече са в списъка на страните, които скоро ще се присъединят към Иран. И четирите държави имат две общи черти: всички те са съюзници на САЩ и имат поне някои американски гаранции за сигурност. Второ, Израел поддържа мирни, официални или неформални отношения с всички тях, така че бомбардирането на техните цели няма да бъде в дневния ред на Израел.
Израел ще трябва да настоява следващата администрация на САЩ да се противопостави категорично на искането на саудитците да се откажат от независим ядрен горивен цикъл, дори с цената на временен разрив между американците и саудитците.
Саудитците са важна връзка в американско-израелската политика спрямо Иран, но това не би трябвало да е карт-бланш за Рияд да изпълнява военна ядрена програма. Въпреки че стратегическите интереси на Саудитска Арабия днес съвпадат с тези на САЩ и Израел, това не винаги може да е така, тъй като в момента в Рияд предстоят значителни промени.
За да постигне нова сделка с Иран, следващата администрация на САЩ трябва да използва икономическия лост, който администрацията на Тръмп е успяла да създаде, преди тя действително да се превърне в ядрена държава или всъщност да прекрачи прага на придобиване на ядрено оръжие.
Във всеки случай е дошло времето, когато ние в Израел трябва да се примирим с горчивата реалност, че трябва да осигурим на Иран добри стимули за постигане на по-добра ядрена сделка, или Техеран няма да преговаря.
За тази цел Израел първо трябва да реши кои искания са особено важни за него, за да може да повдигне тези искания възможно най-скоро пред следващото правителство. Ясно е, че Джо Байдън е по-компетентен от Доналд Тръмп да постигне ново и по-добро споразумение относно ядрените цели на Иран.
Превод: В. Сергеев