/Поглед.инфо/ Умиротворяването на Карабах от Азербайджан съживи реваншистките настроения в съседна Грузия, която все още мечтае да върне в свои ръце и Южна Осетия, и Абхазия. Има дори изявления за желание за започване на нови военни операции. Колко широко разпространени са подобни настроения - и защо ситуацията с Абхазия е едновременно сходна и много различна от случилото се в Карабах?
Един от лидерите на грузинската опозиция, депутатът Губаз Саникидзе, предложи да се открие втори фронт в Абхазия и Южна Осетия по примера на Азербайджан в Нагорни Карабах. „Азербайджанският президент Илхам Алиев отвори втори фронт и завърши това, което започна. Трябва да се учим от нашите съседи”, каза той.
Грузинските власти остро разкритикуваха този призив. Заместник-председателят на парламента от управляващата "Грузинска мечта" Арчил Талаквадзе нарече изявлението на опозиционера "директен призив към война". На свой ред кметът на Тбилиси, генерален секретар на ПП “Грузинска мечта” Каха Каладзе нарече изявлението на опозиционния лидер „вредно за националните интереси на Грузия“. „Само чрез мир, силна икономика, образование и развитие можем да възстановим териториалната цялост на Грузия“, каза кметът на Тбилиси.
Губаз Саникидзе е един от ветераните в грузинската политика. През 1990 г. става член на първия парламент и гласува за Акта за независимост на републиката. По това време има много различни фигури в националистическото движение в Грузия и младият мъж се присъединява към така наречените традиционалисти, които варират от възхвала на меншевишка Грузия до възстановяване на монархията.
Впоследствие „колебанията” на Саникидзе придобиват амплитудата и честотата на махало и го превръщат в политически клоун. Дълго време Саникидзе се колебаеше заедно с генералната линия. Например, той беше член на „Грузинската мечта“ на Иванишвили и се караше на Саакашвили по всякакъв възможен начин. През 2012 г. Губаз Саникидзе нарича Грузия „играч с вечността“ и подчертава, че тогавашното правителство на Грузия, ръководено от президента Михаил Саакашвили, е довело страната до много трудно състояние. На тази вълна той отново е избран в парламента от спечелилата изборите партия на Иванишвили. Сътрудничи на партията на Бурджанадзе, говори от умерена позиция, казва, че е необходимо да се подобрят отношенията както с ЕС, така и с Русия и че трябва да се избягва въоръжен натиск върху Южна Осетия и Абхазия. Но изведнъж той отива в Киев при Саакашвили и променя възгледите си на точно обратното.
Апотеозът настъпи през март тази година, когато по време на реч в грузинския парламент на премиера Гарибашвили Саникидзе започна да крещи нецензурни думи по негов адрес от мястото си, обвинявайки го, че преследва Саакашвили, защото „властите се страхуват от този човек“. Гарибашвили, направо от трибуната на парламента, отговори, като нарече Саникидзе „корумпиран човек“, „предател“ и по някаква причина „нечовек“. Завърши се с бой. Саникидзе беше изведен от сградата на парламента. Всичко това беше записано от множество телевизионни камери.
Поради това е трудно да се вземе този тип на сериозно. Но това не означава, че идеите, изразени от Саникидзе, не намират подкрепа в грузинското общество. Разбира се, Тбилиси разбира, че сегашното състояние на грузинската армия и външните политически обстоятелства дори не дават надежда за положителен резултат от това събитие. Но екстремистките възгледи наистина съществуват. Има малки, но гласови групи от реваншисти и техните намерения могат да се нарекат имперски, желанието да се върнат негрузинци в Грузия е империалистическо, а самата Грузия в известен смисъл е мини-империя. В страната има имперски амбиции и настроения. Има политици, които правят кариера от тези настроения. И събитията в Карабах наистина дадоха основание да се смята, че след като Азербайджан успя, то защо не и грузинците.
Трябва да се отбележи, че това изявление беше направено в навечерието на 30-ата годишнина от освобождението на столицата на Абхазия Сухуми от абхазките части и техните съюзници. В Грузия на този ден се спускат знамената, но в Абхазия е голям празник. Саникидзе съобрази изявленията си с тази дата.
Войната в Абхазия продължи 13 месеца и 13 дни. В нея имаше различни периоди, малкият абхазки народ претърпя тежки загуби, повече от половината република беше окупирана от грузински войски до последните дни на войната. Но през септември 1993 г. събитията започнаха да се развиват бързо.
Сухуми е защитаван от 2-ри армейски корпус на грузинската армия (генерал Паата Датуашвили, впоследствие убит в Москва през януари 1995 г. при покушение) с прикачени полицейски части, артилерия и голям брой бронирани превозни средства. Общият брой на гарнизона в Сухуми достига 12 хиляди души. Дори има брониран влак. Някои от екипажите на грузинските танкове са изцяло украински (по-късно не знаеха какво да правят с телата на загиналите украински танкисти), а хора от УНА-УНСО от Западна Украйна сформираха отделни части, макар и малки.
Абхазците и съюзниците (доброволчески батальон от Южна Осетия, казаци и доброволци от републиките на Северен Кавказ) от север близо до река Гумиста, успяват да съберат около 4000 войници щурмови отряд (две щатни мотострелкови бригади и резервни батальони от Гагра). Трябва да се каже, че вече имаше тъжен опит от първото и лошо подготвено фронтално нападение на Сухуми през януари същата година, което завърши напразно и с тежки загуби за абхазките части. Сега абхазкото командване взема предвид грешките.
Операцията е командвана от министъра на отбраната на Абхазия, кабардинеца Султан Сосналиев (уволнил се от съветската армия с чин полковник, пилот на хеликоптер, в абхазката армия - генерал, загинал в Налчик през 2008 г.) и началника на ген. щаб, генерал Сергей Дбар (бивш съветски военен съветник в Етиопия и заместник-началник на щаба на мотострелкова дивизия в Краснодар, през 1990 г. - военен комисар на Сухуми, починал през 2002 г.). Например, важна мярка е десантът от морето южно от Сухуми, който преряза крайбрежната магистрала и блокира възможността за снабдяване на грузинските войски в Сухуми и доставката на подкрепления там. Също така нова в плана е идеята да се заемат височините, доминиращи над града от север, по-специално Цугуровка. Там е стоварен хеликоптерен десант.
На 16 септември, около 13:00 часа, абхазките бойци прекосиха река Гумиста в района на долния мост, докато тече подготовка за нападение срещу Сухуми от север.
На 17 септември 1993 г. абхазките войски достигат стратегически пътища, водещи до центъра на града и ги блокират. Частите, които нахлуват в града от север, започват настъпление и някои от тях се свързват с частите на войските на първия фланг. Бяха заети стратегически възвишения над града - Шрома, Каман, Цугуровка, Ахалшени и др. В селата Шрома, Каман и Ахалшени се водят престрелки.
На 19 септември е превзета сградата на щаба на бившия отделен полк на вътрешните войски в село Ачадара, където се е укрил врагът. На 20-21 септември части на абхазката армия затварят пръстена около Сухуми. Абхазките сили на Източния фронт достигат река Кодор и извършват методичен обстрел на летището в Сухуми, през което грузинското командване набързо прехвърля подкрепления.
На 22 септември е потопен грузински военноморски десант, който трябва да укрепи гарнизона на Сухуми. На 24 септември абхазките бойци превземат нови плацдарми в града, врагът се оттегля, понасяйки големи загуби. На 25 септември знамето на Абхазия се вее над жп гарата на столицата. На 27 септември 1993 г. войските достигат центъра на града и до 15:30 знамето на Република Абхазия е издигнато върху почти изгорялата сграда на Министерския съвет, столицата на Абхазия е освободена от грузинските войски. Едуард Шеварднадзе напуска Сухуми предварително при тайнствени обстоятелства, които все още се обсъждат.
След още три дни абхазките войски достигат река Ингури, границата с Грузия, почти без бой. Независимостта на Република Абхазия е възстановена, а хаосът в Грузия продължава още няколко години и няколко пъти избухва гражданска война между отделни политически сили и субетнически групи (мингрели и свани). С известно желание абхазките части можеха да отидат по-далеч - в Мингрелия, която се бунтува от Тбилиси, напълно сривайки Грузия като държава, но разумно се ограничават до своята етническа територия.
Обстоятелствата на тази война са толкова тежки и кървави, че и до днес на всяка идея за преговори или друга форма на контакт с грузинските власти се гледа враждебно в абхазкото общество. Абхазките борци за независимост, вече остарели, все още са важна политическа сила в републиката. Суверенитетът на Абхазия се превърна в самоцел, в чиято защита са вложени всички емоции и цялата политическа реторика.
Тбилиси отказва да разбере това, оттук и многобройните опити за „договаряне“ с абхазците и осетинците чрез „хуманитарни интервенции“: спонсориране на „медицински туризъм“, въвеждане на съответните прозападни неправителствени организации и дори опити за привличане на млади хора да учат в Грузински университети. В Абхазия вече е израснало цяло поколение, което не говори грузински, не се асоциира по никакъв начин с Грузия и при никакви обстоятелства не е готово да съжителства с нея в рамките на нещо обединено. Невъзможни са и опитите да се въведе разговор за някаква „конфедерация“ в преговорното поле.
Това хем прилича на Карабах, хем не е. И там, и там безусловна победа. Но след победата в Първата карабахска война арменците бяха готови да водят някакви задкулисни преговори с Баку и като цяло вярваха, че са способни да водят всички за носа едновременно дълго време. Еуфорията в Степанакерт и Ереван прерасна в арогантност, в идеята, че те са най-добрите и могат самостоятелно да управляват планетата. В Сухуми наистина погледнаха света около тях.
Москва на Елцин, между другото, не подкрепяше силно абхазците, а понякога точно обратното, изхождайки от фалшивата идея на тогавашното ръководство на Министерството на външните работи (Козирев, Кунадзе и Мамедов) за предполагаемото изключително значение на Грузия за цялото Закавказие и руската политика в този регион. Времето показа, че това е задънена идея. Но си струва да припомним, че през 90-те години Абхазия живее под руски санкции и отношението към нея, както и към Южна Осетия, се променя много бавно и постепенно. Всичко това не допринесе за развитието на републиката, значителна част от чийто живот и по-голямата част от разрушената икономика отиде в сенките. Създава се особен затворен начин на живот, който лесно се вкоренява в рамките на традиционния манталитет.
Всички тези негативни тенденции започнаха постепенно да избледняват след събитията от 2008 г. и признаването от Русия на независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Но главното остана: независимостта, придобита в резултат на победата през септември 1993 г., се превърна в общонационален абсолют в разбирането на ролята на Русия като стратегически съюзник и гарант. И колкото и да заплашват от Тбилиси с втори фронт, дори и да го прави някой политически клоун, това, разбира се, е досадно, но не и страшно. За разлика от „хитрия” Карабах, в Абхазия всички са готови да се бият за независимост и суверенитет, а не самотни герои.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?