/Поглед.инфо/ Томас Греъм от 2004 до 2007 е бил старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност. Статията е публикувана в "The National Interest".
В продължение на няколко дни администрацията, Конгресът и обществените представители неизбежно ще изливат своя гняв по повод на въпиещото, както им се струва, нарушение от Русия на нормите на международното право в Крим и около него, путинската двуличност и лицемерие, а също така да предлагат различни начини за противодействие на Москва.
Но ще мине време и ние ще трябва да потърсим политически методи за разрешаването на кризата в Украйна и ще се наложи да направим това колкото се може по-скоро. Това е необходимо, ако наистина искаме да избегнем непредсказуемото развитие на събитията с използването на оръжия и санкции, които биха имали разрушителни последици за неустойчивите икономики на Европа и Русия. По-конкретно, ние трябва да намерим спасяващи престижа мерки, които в минимална степен ще отговарят на интересите на всяка от страните и ще им позволят да се откажат от конфронтацията. Два внимателни погледа – върху Русия и Украйна – ще ни позволят да разработим такова решение, което няма да противоречи на нашите принципи и интереси.
Първо, Русия. Стратегическият стремеж на Владимир Путин е създаването на Евразийски съюз, образование, осигуряващо превъзходство на Русия над цялото постсъветско пространство, което исторически се явява основа на нейната геополитическа тежест и влияние. Украйна има стратегически важно положение, притежава най-силния след Русия икономически потенциал сред бившите съветски републики и без нея Евразийският съюз няма смисъл. Русия може да се държи за Крим и някои други украински области, но ако останалата част на Украйна изгради по-тесни икономически, политически и военни връзки с Европейския съюз, тогава това ще се превърне в колосален провал на замислите на Путин.
Но Путин е прагматик, който добре разбира баланса на силите. Той няма да поеме ирационален риск. Без съмнение стопанинът на Кремъл знае, че Русия няма възможност да установи контрол над цяла Украйна. Ние не следва да преувеличаваме нашите способности да прочетем неговите мисли, но неговите последни действия явно не са насочени към завладяването на части от Украйна в умопомрачително състояние на неоимпериалистическа алчност. По-скоро той иска да използва контрола си над Крим в качеството на инструмент за натиск върху Киев при преговорите, което ще му помогне да реши задачата минимум. А тази задача се състои в това Украйна да не направи избор в полза на Европа и да запази възможността за бъдещо сближение с Русия.
Второ, макар Западът да няма избор и да е принуден днес да подкрепи временното украинско правителство, ние трябва да признаем честно, че в Украйна и в нейната власт явно има дефицит на демокрация. Нещо повече, тази власт се състои от членовете на същия корумпиран елит, който управлява Украйна най-малко от десет години, и в резултат на това доведе тази страна до ръба на колапса. По-нататък, каквото и да мислим за протестите на Майдана, ще бъде неправилно да говорим, че група от 100 000 и повече хора може да говори от името на 45 милиона, особено в такава нееднородна страна, каквато е Украйна. И накрая съществува някакъв парадокс в това, че ние подкрепяме действията на Върховната Рада, която беше избрана през 2012 на избори, определени от ОССЕ като по-малко честни и свободни, отколкото изборите от 2010, на които беше избран Виктор Янукович. В момента Украйна спешно се нуждае от легитимен президент, а също така от Рада като основа на законно правителство. Това може да се направи чрез избори и колкото по-скоро те се проведат, толкова по-добре.
Подобно разбиране ще ни позволи да тръгнем напред. Руснаците настояват всички страни да изпълнят споразуменията от 21 февруари, сключени между Янукович и опозицията. Но отговаряйки през почивните дни на резките обвинения на държавния секретар Джон Кери по адрес на Русия, руското външно министерство отбеляза, че това споразумение трябва да се изпълни. МВнР заяви, че то трябва да се превърне в основа за разрешаване на кризата. Освен това, руските ръководители, настояващи, че Янукович остава законно избран президент, едновременно с това признават, че той вече не може да изпълнява тези функции. Путин открито заяви това на пресконференцията си на 4 март. Ако убедим руснаците да окажат натиск върху Янукович, за да подаде оставка, това ще стартира политическия процес на урегулиране на кризата на основата на февруарското споразумение. Целта при това ще бъде да се сформират легитимни политически структури, ползващи се с подкрепата на Русия, ЕС и САЩ, а също така да се даде време на новите украински лидери за постигане на консенсус за създаване на по-стабилна и конструктивна политическа система.
Елементи на решението
Как можем да убедим руснаците? Трябва да предложим пакет от мерки със следния характер.
Правителството
Действащото в Киев преходно правителство начело с министър-председателя Арсений Яценюк трябва да бъде разширено, като се осигури по-пълно представителство на украинските политически спектър. Вниманието трябва да се концентрира върху изборите, за които ще стане дума по-долу, а също така върху решението на по-неотложните финансови и икономически въпроси.
Президентските избори
Според украинската конституция, оставката на Янукович ще стартира процеса на нови президентски избори, които трябва да се състоят в течение на 90 дни. Олександър Турчинов ще може и занапред да изпълнява длъжността президент, макар че по конституция в преходния период изпълняващ длъжността президент е министър-председателят.
Изборите за Върховна Рада
Едновременно с оставката на Янукович ще бъде разпусната Радата и ще започне подготовката за нови избори, които по действащия закон трябва да се проведат в 60-дневен срок. Ще се наложи ускорена регистрация на всички политически сили, които пожелаят да участват в изборите. ОССЕ ще бъде наблюдател, а в състава на неговите мисии трябва да има американци, европейци, руснаци и украинци. САЩ, ЕС и Русия трябва да поемат разходите.
Конституционна реформа
Една от първите задача на новия президент и Радата трябва да бъде конституционната реформа, насочена към намирането на приемлив и дееспособен баланс между властите и да се ограничи възможността за завръщането към авторитарната форма на управление. Новата конституция може да бъде одобрена на референдум, но това може и да не се случи, ако президентът и Радата имат демократична легитимност.
Майдан
На хората трябва да се разреши да остават на площада толкова, колкото те пожелаят, но при условие, че ще се държат мирно. Не трябва да им се позволява да оказват натиск върху политически процес. Те могат да представляват част от украинското население, но никой не знае, каква именно част. Това трябва да решат изборите.
Гаранции за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна
САЩ, Русия и Великобритания трябва отново да потвърдят подкрепата си за меморандума от Будапеща /1994/, който предвиждаше изтеглянето на ядрените оръжия от Украйна. Европейският съюз и отделните европейски страни, преди всичко, Германия, също трябва да направят изявления, давайки необходимите гаранции. Киев отново трябва да потвърди своя неутрален /извънблоков/ статут, за който се говори в украинския закон от 2010 за основите на вътрешната и външната политика. Като част от тези гаранции Москва трябва да остави в Крим такава численост на своите въоръжени сили, която е съществувала до избухването на настоящата криза, да речем, към септември 2013.
Мораториум върху преговорите за споразумение за асоциация с ЕС и за членство в Митническия съюз под ръководството на Русия
Украйна има суверенното право да членува в международните организации, които желае. По същата тази логика, нито ЕС, нито Митническият съюз са задължени да приемат за член всяка държава, която пожелае да се присъедини към тях. Брюксел и Москва трябва ясно да заявят, че преговорите за членство са свалени от дневния ред до тогава, докато Украйна определи своите структури на властта. Така всяка страна ще реши задачата минимум, удържайки Украйна от влизане в икономическите структури и регулаторната зона на другата страна.
Всичко гореизброено се предлага в качеството на рамков механизъм. Детайлите ще бъдат разработени в хода на преговори с участите на всички засегнати страни. Преговорите трябва да бъдат придружени и от икономически пакет, даващи на Украйна надежда да излезе от все по-опасната и пагубна финансова и икономическа ситуация. Подобен механизъм едва ли ще се хареса на всички. В Русия и на Запад ще се намерят сили, които ще го осъдят, наричайки омиротворението, дискредитация на принципите и предателство към украинския народ. Но той без съмнение е по-добър от задълбочаващата се конфронтация, с която днес се занимават Русия, Украйна и Западът.
---------------------
Томас Греъм от 2004 до 2007 е бил старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност. Статията е публикувана в "The National Interest".
Вашингтон / САЩ