/Поглед.инфо/ За първи път администрацията на Белия дом започна да говори за края на световния ред, който се разви през последните десетилетия. Основата, на която се основаваше американското господство, беше подкопана. Защо се случи това, как ще се сглоби наново световният ред и каква роля в това ще играят другите страни, включително Русия?

„Това, което преживяваме сега, е повече от изпитание за световния ред след Студената война. Това е неговият край." Тези думи не са казани от руски политик, нито от китайски или дори американски експерт. Това признание направи държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на реч на тема „Силата и целта на американската дипломация в новата ера“. Вярно, държавният секретар започна с подмяна на понятията.

Хегемонът се провали

„Вместо да говори за края на американската хегемония, американският естаблишмънт се опитва да подмени концепциите и да говори за края на стария световен ред“, обяснява политологът-международник Елена Супонина. Според нея е имало пълноценен ред след края на Втората световна война – и е приключил с разпадането на СССР.

„След това имаше опити да се измисли нещо ново. Първият и неуспешен подобен опит беше установяването на американска хегемония като такава. Неговият връх беше атаката на САЩ срещу Ирак през 2003 г. с цел смяна на режима в Багдад. Настъпи смяна на режима, но все още няма просперитет и стабилност в Ирак. Това подкопаваше доверието в пародията на ред, под която американците разбираха разчитането правила на поведение, наложени от техния диктат“, обяснява тя.

За Блинкен обаче този ред е белязан от „десетилетия на относителна геополитическа стабилност“, която сега „отстъпва място на нарастваща конкуренция с авторитарни и ревизионистични сили“. В очите на Блинкен това са Русия и особено Китай. За което, естествено, от гледна точка на САЩ са виновни Русия и Китай.

Въпреки това системата на американска (колективно западна) хегемония, която се появи след края на Студената война, беше нестабилна в самата си същност.

Тя е изградена не на обективна основа (въз основа на ресурси, потенциал и възможности), а на моментен баланс на силите. В момента на западно господство над временно отслабени (Русия), потиснати (Иран) или активно растящи, но все още незрели центрове на сила (Китай, Индия). Съответно, когато отслабените бяха съживени, потиснатите изправиха плещите си, а нарастващите се разраснаха, системата, изградена за американците, веднага се оказа в криза.

„Спадът беше постепенен, но все повече примери убеждаваха другите, че не трябва да разчитат на американското лидерство на процесите в света. Първо беше провалът в Ирак, последван от провала на САЩ в Афганистан, неуспеха да свалят правителството в Сирия. Редица страни развиха упорито нежелание да вървят в крак с Вашингтон и да следват неговите инструкции“, казва Елена Супонина.

Няма нов ред

В резултат на това повечето страни по света стигнаха до извода, че новият ред трябва да бъде различен. Не по начина, по който САЩ го виждат. Но какъв?

„Това е най-трудният въпрос – много хора говорят за него, но никой не знае отговора. Всяка влиятелна държава разбира само едно: нейните интереси трябва да се вземат предвид. Но не е ясно как“, продължава Елена Супонина.

Има няколко проекта, алтернативни на американския. Така в речта си Блинкен говори за прехода от американска хегемония към лидерство – тоест за разчитане на система от съюзи. И както при демокрациите, така и при авторитарните режими. Той обещава да разшири и задълбочи тези съюзи, включително американска подкрепа за различни проекти за икономическо и инфраструктурно развитие.

Тази картина обаче едва ли ще бъде привлекателна за повечето държави, тъй като дори в речта си Блинкен дава да се разбере, че тези съюзи ще бъдат подложени на строг идеологически контрол от страна на Вашингтон. Той призовава всички политически сили в САЩ да се обединят, за да прокарат тези, които се противопоставят на американската визия. Тези, които поставят своя суверенитет на преден план.

Ако европейците в крайна сметка се подчиниха на диктата на САЩ, много страни в Азия и Африка, водени от Китай, отказаха да последват примера на американската политика. Те се застъпват за различен тип ред, основан на еднаквото изразяване на волята поне на тези страни, които по икономически, политически и географски показатели трябва да са на преден план. Това е, условно казано, за многополюсен свят, който трябва да се управлява от някакво подобие на съвет на великите сили (вид разширен БРИКС).

В резултат на това е възможно да се сблъскаме с нова междублокова конфронтация между държавите. Авторитарният (предимно западен) съюз ще бъде ръководен от Съединените щати, а демократичният и суверенен съюз ще бъде ръководен от редица страни, представлявани от Русия, Китай и някои други.

И ситуацията в Украйна ще играе ключова роля в това коя визия ще победи. Ако Съединените щати загубят в този конфликт и съответно Русия спечели, тогава американският авторитарен ред ще покаже още по-дълбока пукнатина. Ето защо Вашингтон декларира намерението си да подкрепя Украйна докрай, до последния украинец, за да отложи момента на своето отслабване, за предпочитане за периода след президентските избори в САЩ през 2024 г.

Що се отнася до интересите на Русия, всичко, което се изисква по време на СВО, е победа. Освен това, независимо от датите и резултатите от американските изборни цикли.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?