/Поглед.инфо/ На 5 август 2021 г. новият президент на Иран Ебрахим Раиси встъпи в длъжност с церемонията по клетвата, проведена в парламента. В първото си изявление веднага след изборите Раиси заяви, че неговият приоритет във външната политика ще бъде подобряването на отношенията на Иран със съседните страни. Той също така критикува неспазването на САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. и неспазването на обещанията към Иран от Европейския съюз.

По тази линия, с идването на новата администрация в Иран, мнозина са любопитни да видят как ще се развият отношенията между Иран и ЕС. За тази цел могат да се направят някои изводи относно възможния ход на двустранните отношения въз основа на последните събития в отношенията Иран-ЕС.

На първо място, трябва да се подчертае, че тъй като САЩ са решаващият фактор в институционалните отношения на Иран с ЕС и неговите държави -членки, развитието на отношенията на тази страна с нейните европейски партньори е под контрола на Вашингтон.

Всъщност, поради естеството на трансатлантическите отношения, ЕС и неговите членове следват САЩ в “ политиката на отношенията с Иран.

Интересно е, че след революцията в Иран през 1979 г. европейските лидери, които се страхуваха дори да позират на една и съща снимка с иранските си колеги, се въздържаха да се изправят срещу САЩ по отношение на отношенията с тази страна.

Иранският президент Ебрахим Раиси представя кабинета си в иранския парламент в Техеран, Иран, 21 август 2021 г. (Снимка EPA)

От Обама до наши дни

От друга страна, нова ера започна със стъпките, предприети от бившия президент на демократите Барак Обама в САЩ, за да работи с Иран и да го превърне в контролируем участник в международната система по време на управлението на Хасан Роухани. Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA), подписан между Иран и страните Р5+1 през 2015 г., беше най -важният резултат от този период.

Усилията на ЕС и три големи държави -членки (Франция, Великобритания и Германия) изиграха важна роля в това дипломатическо постижение.

Те всъщност гарантираха, че ядрената програма на Иран ще бъде „мирна“ в замяна на всеобхватното премахване на дългогодишни санкции, свързани с въпросната програма на Техеран.

Наследникът на Обама, републиканецът Доналд Тръмп, реши да се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие през 2018 г., като се позова на това, че постигнатото споразумение с Иран е недостатъчно.

Администрацията на Тръмп започна да възстановява санкциите срещу Иран. След това Иран обяви, че повече няма да спазва ангажиментите по ядреното споразумение от 2015 г. Решението за оттегляне от ядрената сделка предизвика реакции от други участници, които бяха част от споразумението.

ЕС и неговите държави членки, които са сред тези участници, също реагираха остро на това едностранно решение. Политическият елит на ЕС и лидерите на страните членки на преден план декларираха, че ще спазват ядреното споразумение. Затова те показаха обща позиция срещу САЩ, безпрецедентен случай в историята на трансатлантическите отношения.

Дори Великобритания, европейската държава, която има най -близки отношения със САЩ, заяви, че отхвърля това решение и че ще продължи търговските си отношения с Иран.

В този контекст Европейската комисия представи различни механизми, като „Уставът за блокиране“ и „Превозно средство със специално предназначение“, за да могат европейските компании да продължат търговската си дейност в Иран.

В допълнение, механизъм, наречен „Инструмент в подкрепа на търговските борси (INSTEX)“, беше приложен от Германия, Франция и Обединеното кралство с цел да се улесни законната търговия между Европа и Иран, както и да се поддържа инерцията, натрупана в търговските отношения с тази страна .

Въпреки това, тъй като САЩ втвърдиха политиката си спрямо Иран, ЕС и неговите държави членки не успяха да продължат позицията си.

Всъщност тази реалност заема важно място в укорителните изявления на иранските политически елити към ЕС и неговите държави -членки.

След едностранното решение на администрацията на Тръмп, заинтересованите страни от Съвместния всеобхватен план за действие оглавиха нова дипломатическа инициатива, за да може да продължи сделката.

Тя се проведе за първи път във Виена през 2019 г. и в момента се председателства от заместник-генералния секретар на Службата за външни работи на ЕС Енрике Мора.

Заместник генералният секретар и политически директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Енрике Мора (С) пристига, за да присъства на церемонията по полагане на клетва на иранския президент Ебрахим Раиси в парламента в Техеран, Иран, 5 август 2021 г. (Асошиейтед Прес фото)

Бъдещето на дипломатическите усилия

Настоящата администрация на Джо Байдън все още не е участвала в тези разговори. Освен това Раиси обяви, че Иран ще продължи програмата си за балистични ракети и обогатяването на уран.

Тъй като не се очаква САЩ да смекчат позицията си към Иран през предстоящия период, не изглежда възможно да се започне нова ера въз основа на положителна програма в отношенията на Иран с Европа.

Въпреки това дипломатическите усилия на ЕС и страните членки във Виена ще продължат за възстановяването на Съвместния всеобхватен палн.

Трябва също така да се отбележи, че поради санкциите на САЩ ЕС и неговите държави членки не са успели да развият в достатъчна степен търговските си отношения с Иран. Поради международните санкции, наложени на Иран, обемът на търговията между страните от ЕС и Иран като цяло остана на много ниско ниво от 7,5 млрд. Евро (8,8 млрд. долара) до 2015 г.

Въпреки това, благодарение на Съвместния всеобхватен план за действие, подписан през 2015 г., обемът на търговията започна да се увеличава бързо.

В резултат на споразумението обемът на търговията между Иран и ЕС се доближи съответно до 14 милиарда евро през 2016 г. и 21 млрд. Евро през 2017 г. Въпреки това, след решението на Тръмп да се оттегли от ядрената сделка, този път обемът на търговията започна бързо да намалява и намалява съответно до 18 млрд. Евро през 2018 г. и 5 млрд. Евро през 2019 г.

От тази гледна точка изглежда, че ниското ниво на търговските отношения между Иран и ЕС ще продължи, докато не влезе в сила Съвместният всеобхватен план за действие или подобен регламент, който предвижда отмяна на санкциите срещу Иран.

Следователно, за да се обърне тази ситуация, се очаква ЕС и неговите държави членки да потиснат правителството на Байдън през следващия период. В заключение, ако политиката на САЩ спрямо Иран не се промени, изглежда трудно за ЕС и държавите -членки да отворят нова страница в отношенията с Иран.

Въпреки това ЕС и държавите -членки ще продължат своите посреднически дейности между САЩ и Иран. Освен това ЕС може да помисли за откриване на офис в Иран, за да подобри дипломатическите отношения.

Въпреки че не се очаква подобни дейности да дадат положителни резултати в дългосрочен план, намаляването на санкциите срещу Иран до известна степен ще бъде основен приоритет на ЕС.

Превод: СМ