/Поглед.инфо/ На 23 септември в Москва се проведе среща между руския президент Владимир Путин и съветника по националната сигурност в Белия дом Джон Болтън. Срещата се проведе на фона на изявлението на Доналд Тръмп за намерението на американската страна да се оттегли от договора за ликвидацията на ракетите със среден и малък обхват.

Руският президент започна срещата с критики към Вашингтон. "За нас, честно казано, понякога е изненадващо да видим как Съединените щати предприемат абсолютно непровокирани стъпки към Русия, които не можем да наречем приятелски", заяви той. „... Ние дори не отговаряме на практика. Не, всичко се случва и продължава”. Джон Болтън очерта визията на администрацията на Тръмп, че с разполагането на своите ракети в Европа Русия е нарушила ДРСМО.

Основната тема на дискусията обаче беше обсъждането на възможността за четвъртата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп; беше постигнато споразумение да се проведе в Париж на 11 ноември. Това предполага, че проблемите с РСМО са обсъдени по време на предишните срещи на Болтън, който прекара два дни в Москва, срещна се с със секретаря на Съвета по сигурност Николай Патрушев, външния министър Сергей Лавров и министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Ако не изхода от ДРСМО, то поне декларация за подобно намерение е категоричен императив за администрацията на Тръмп в подготовката за изборите през ноември за Конгрес на САЩ.

Денят преди срещата между Владимир Путин и Джон Болтън, американският военен ресурс Breaking Defense публикува тезата за тайния доклад на Обединеното началство на щабовете на САЩ и стратегическото командване на американските въоръжени сили. От там следва, че още през 2013 г., година преди администрацията на Обама публично да се оплаче за пръв път, че Русия е нарушила ДРСМО, Пентагонът обмисли кои военни технологии трябва да бъдат разработени, ако Вашингтон се оттегли от този договор. Развитието на тези технологии е от изключителен интерес за американския военно-промишлен комплекс. Ограниченията, наложени от споразумението, подписано през 1987 г., твърдят в доклада, не отчита възможностите на най-новите свръхзвукови ракети. Оттеглянето от ДРСМО ще позволи на Америка да развие наземни свръхзвукови ракети, които ке летят до целта по всяка траектория, а не само по балистична.

Като доказателство за нарушаването от Русия на ДРСМО главата Обединения комитет на началник щабовете на САЩ Джоузеф Дънфорд в речта си по време на среща на министрите на отбраната на страните от НАТО във Варшава на 30 септември, заяви, че Русия е разположила „на малкото парче земя Калининград” крилати ракети, противокорабни балистични ракети и системи за противовъздушна отбрана, създавайки зона за „антидостъп „A2/AD. Това съкращение се отнася до термина „отказ за достъп / блокиране на зона" (англ: anti-access/area-denial). С този термин американските военни определят териториите, в които е създадена ефективна система за противовъздушна противоракетна отбрана, която американските въоръжени сили не могат да преодолеят.

Междувременно Breaking Defense цитира експерта на Центъра за нова американска сигурност, бивш съветник на ръководителя на американското тихоокеанско командване Ерик Сейърс, който вижда основната заплаха за интересите на САЩ не в Европа, а в Азия, в китайски наземни ракети. Китай също е създал система A2 / AD на неговото океанско крайбрежие. Сейърс се оплаква, че за да противодействат на китайските ракети, американците трябва да „платят данък” за по-скъпите ракети с въздушно и морско базиране.

Според нашите източници, разговорите, започнали в САЩ за евентуалното излизане от ДРСМО, са насочени към проучване на възможността за разполагане на наземни ядрени ракети в Япония в американските военни бази там, в непосредствена близост до брега на Руската федерация и КНР.

Именно това е значението на предишното изявление на Доналд Тръмп, че Китай също трябва да бъде включен в актуализирания договор за ракетите със среден и малък обхват. На 21 октомври, Тръмп съобщи, че САЩ се оттеглят от ДРМСО. Той обеща да „развива оръжията, докато Русия и Китай не се съгласят за нова сделка”.

На 23 октомври официалният представител на Министерството на външните работи на КНР Хуа Чунин отговори на това заявление, като отбеляза, че изнудването е неприемливо за Китай и Съединените щати трябва да действат по-разумно при настояването КНР да влезе в ДРСМО.

В тази връзка е уместно да се припомни поредица от експлозии в американската военна база в японския град Сагамихара, която последва веднага след две мощни експлозии в големия китайски пристанищен град Тянджин и предизвика земетресение с магнитуд три по скалата на Рихтер. Според слухове председателят на КНС Си Дзинпин две нощи не е спал след тези експлозии, което прави правдоподобна хипотеза за саботаж, извършен от чужбина и симетричен китайски отговор към него.

Американската реторика относно излизането от ДРСМО в по-голямата си част, е предназначена за вътрешната аудитория: през ноември, както вече се спомена, се провеждат изборите за Конгрес на САЩ. Днес републиканците имат добри шансове да укрепят позициите си в Конгреса, а суровите изявления на Тръмп срещу Русия и Китай увеличават тези шансове още повече. „Политически, подобна стъпка от Тръмп в навечерието на изборите в Конгреса, нанася удар по критиците, които непрекъснато обвиняват президента, че се поддава на Кремъл”, заяви Дмитрий Тренин, директор на Центъра „Карнеги” в Москва. „Унищожавайки един от двата останали стълба на архитектурата за контрол над въоръженията между САЩ и Русия, сега Тръмп изглежда много по-твърд от Обама и неговите колеги демократи в тази посока”. Именно това той трябваше да демонстрира.

Оттеглянето от Договорь, наред с другото, ще засили способността на САЩ да възпрепятстват Северна Корея и Китай. Ако преговорите за ядреното разоръжаване на КНДР не са успешни и отказът на Пхенян от ядрен арсенал в замяна само от вербалните обещания на САЩ не последва, тогава Съединените щати най-вероятно ще поставят ракети със среден обсег на базите си в Япония и Гуам. Американското Тихоокеанско командване отдавна настоява за такова решение.

Междувременно руските експерти по стратегически оръжия не виждат нови заплахи след оттеглянето на САЩ от ДРСМО. Например, американски подводници от клас „Охайо” с крилати ракети „Томахоук” със среден обсег вече могат да влязат в Средиземно, Червено или Северно море и да нападнат руската територия от разстояние от няколко хиляди километра. САЩ също така могат да разположат своите ракети на ударни безпилотни летателни апарати, които изобщо не се отчитат от ДРСМО.

Досега оттогава това не се е случило. И не се случи, защото военните заплахи в света днес не са технически, а икономически и геополитически. Оттук и доста спокойната реакция на руското ръководство към войнствените изявления на американците.

Според експертни оценки, Съединените щати все пак ще се оттеглят от ДРСМО - шефовете на американския военнопромишлен комплекс го изискват. И Тръмп е съсредоточен върху изпълнението на предизборните си обещания, включително възстановяването на унищожения промишлен „ръждиви пояс”, една от основите на американската отбранителна индустрия.

Независимо от това, известното затопляне в отношенията между Русия и Съединените щати, станало очевидно след посещението на Джон Болтън в Москва, свидетелства за факта, че военният изнудване не плаши Русия и американците разбират това. След изборите за Конгреса на САЩ страните ще могат да пристъпят към конкретни преговори по Договора за ракетите със среден и малък обхват в по-спокойна политическа атмосфера.

Превод: В.Сергеев