/Поглед.инфо/ През 2007 година руски подводен съд сложи флага си на морското дъно на Северния полюс. Това доведе до яростна вълна от шок на Запад, както и идиотски притеснения за сигурността на Дядо Коледа (но не се притеснявайте, Канада ще го защитава!).
Измежду всичко това беше скрит рационалния коментар на Кристофър Уестдал, бивш канадски посланик в Русия: "В Арктика като за начало, господин Путин играе по същия правила по Закона на морето, които ние подкрепяме."

"Истината е, че ако ние можехме, щяхме отдавна, много отдавна да направим същото, което руснаците току-що направиха", добави той тогава.

"Не бяхме очаровани, но руският гамбит беше напълно легитимна употреба на впечатляваща технология, която бихме искали и ние да имахме", добавя той.

Оперативното изявление е - "ако можехме, щяхме да сме го направили".

Истината е, че само Русия може и това означава, че по същество Арктика е руско езеро, или ако предпочитате, руска писта за кънки на лед.

Първо на първо, около 160 градуса от Арктическия кръг или 43 процента са руски. Доста повече, отколкото има Канада с 22 процента или пък Дания с 19.

Норвегия и Съединените щати пък имат по 8 процента всяка.

Но не само, че по-голяма част е руска. Основното тук е, че Русия може, а другите четири държави не могат.

По-голямата част от Арктика е замръзнала през повечето време и са нужни ледоразбивачи. Според един списък на оперативни ледоразбивачи, Канада има шест, Съединените щати имат четири, Дания три, Норвегия два.

А Русия? Русия има седемдесет

Руският флот е модерен, а другите са стари.

Русия притежава единствените ядрени ледоразбивачи в света. Ако вярваме на Уикипедия, те са осем на брой.

"Арктика" е най-големият и най-мощен ледоразбивач на света, който е способен да оперира през три метра лед. От този вид се строят още три такива ледоразбивача.

Но дори още по-голям клас ледоразбивачи се задава на хоризонта. Той ще е способен да преминава през четири метра лед. Строежът започна през юли месец.

Руският ледоразбивачен капацитет е толкова огромен, че един от корабите прекарва времето си като прави круизни плавания до Северния полюс за туристи.

Нито една от другите страни, които са в Арктика, няма нищо подобно на руснаците.

Съединените щати планират да построят повече ледоразбивачи и да подменят остарелия си влот, докато Канада "разглежда различни възможности".

Принципната причина за руската конструкция на такива могъщи ледоразбивачи като Проект 10510, известен още като клас "Лидер" е за да се превърне "Северният морски път" в целогодишен морски път.

Тази морска линия върви от Мурманск (пристанище, което е свободно от лед целогодишно и следователно е достъпно за световното корабоплаване) по края на цяла Русия през Беринговия проток и в Тихия океан.

По-кратък път от всяка друга опция.

Към настоящия момент потенциалът на този маршрут е леко възпрян от факта, че има много дебел лед по източния край на руските арктически води.

В днешно време ледоразбивачите все още се движат бавно и на предела на ледоразбиваческите си граници.

Намерението е клас "Лидер" ледоразбивачите да могат да се придвижват през дебел лед с нормалната скорост на един кораб, която е около 12 възел

Всичко е обяснено много добре в статия от Джон Хелмър.

Има значителни геостратегически импликации на всичко това. Този маршрут не само е средство за Русия да печели транзитни такси.

В момента китайските стоки, които са за Европа пътуват на юг през протоците на Малайзия и Индонезия, Индийския океан и оттам или поемат през Суецкия канал, Средиземно море и Гибралтар, или заобикалят Африка.

Този маршрут има твърде много тесни протоци, които могат да бъдат пресечени от враждебни сили.

Освен това, голяма част от маршрута е и в обсега на силите на НАТО.

Ако Северният морски път се превърне в рутинно използваем целогодишно, Китай ще може бързо и евтино да прекарва стоки до европейските си пазари.

Използването на Северния морски път също така ще докара тези стоки далеч от обсега на Американския флот и неговите непрестанни патрули за "свобода на навигацията4.

По подобен начин, стоките идващи до Китай, особено енергийните продукти от Русия, ще могат да бъдат извън обсега на враждебните сили.

Северният морски маршрут, когато се добави към една бърза железопътна мержа, която се строи от Пекин през "Световния остров" на Халфорд Макиндер, ще бъде геополитически факт от голямо значение.

Един вид отговор, ако не и шахмат на петвековните "световни острови" на Халфорд Макиндер".

Както Пекин, така и Москва най-редовно гледат по-надалеч в бъдещето, отколкото западните столици. Работата на Москва в Арктика е точно такъв пример.

Арктика се смята, че има огромни количества природни ресурси, особено петрол. В подобна огромна и негостоприемна територия, има много за проучване, но вече има и някакви предварителни оценки:

Един източник на вече десет години изчислява, че 30 процента от неоткритите газови резерви на света са в Арктика, при това в руската й част.

Освен това, 13 процента от петролните резерви може би са в Арктика.

Друг репортаж твърди, че повече от 400 крайбрежни петролни и газови полета са открити северно от Арктическия кръг, две трети от които са в Русия.

Един от най-големите източници на петрол за Русия е Ханти-Мансийския автономен регион. От него идва над половината от руския петрол, но разбира се, има много други петролни и газови полета в Руската федерация.

Модерната технология прави възможно това, което преди не е било, а именно да се извличат тези ресурси.

И в това начинание, Русия е на предните линии. Роснефт точно започна това, което обеща, че ще бъде колосална операция в Таймирския полуостров.

Предвид недостъпността на Арктика, най-ефективният начин да се транспортира природен газ е да се втечни. Норвегия изглежда води в технологиите за втечняване на газ в студени климати.

Норвежкото съоръжение в Хамерфест започна да оперира още от 2007 година.

Две години по-късно Русия откри първото си съоръжение за втечнен газ на Сахалин - 52 градуса на север. През 2017 година друго съоръжени беше открито на Ямалския полуостров, 71 градуса на север (на същата ширина като Хамерфест, но много по-студено).

За да се пренесе този втечнен газ до потребителите, цял флот от ледоразбиващи кораби за втечнен газ беше построен в Южна Корея.

Първият - "Кристоф дьо Маржери" завърши пътшестевието от Норвегия до Южна Корея през август, 2017 година без да се нуждае от подкрепата на ледоразбивачи.

Към декември, 2019 година, петнадесетият и последен кораб от този флот пое девическия си товар в терминала за втечнен газ в Ямалския полуостров.

Крайната му дестинация е Китай.

Това беше и 354-тият товар от втечнен газ от пристанището Ямал в първите две години от съществуването му.

Още веднъж виждаме, че страната, която уж "не може да прави нищо" всъщност прави огромни планове и ги изпълнява.

Работата на съоръжението започна през юли, 2012 година. После то отвори вратите си за бизнеса през декември, 2017 година точно навреме за появата на флота от специализирани кораби.

Собственикът Новатек строи и трети терминал за втечнен газ в Ямалския регион. Роснефт пък строи собствен флот от ледоразбиващи кораби за втечнен газ за своя проект Артика LNG 2.

Междувременно, съоръжението за втечнен газ за Аляска се мисли още от 2014 година и засега изглежда, че не произвежда нищо освен дългоочакваното разрешение.

В Канада пък се говори за проучвания "за изпълнимостта".

Петролните доставки по никакъв начин не са единствените ресурси на Арктика. Има много други минерали в региона.

В тези области Русия е много напреднала, особено що се отнася до проучванията и експлоатацията.

В продължение на много години Русия поддържа една въглищна мина в Шпицберген. Таймирският полуостров има огромни въглищни резерви, които Индия има интерес да купува.

Има и голяма златна мина в Чукотка и Норилск е производител на никел, мед и паладий от години насам.

Руското арктическо производство на хелий пък, е обект на омразна статия от Ню Йорк Таймс.

Но това са само примери на нещата, които най-вероятно има там по Северния морски път. Пример на това, което можем да очакваме, когато маршрутът стане оперативен.

Тогава ще има много повече зони за изследване, експлоатация и транспорт.

Арктическият регион е много сериозна околна среда и изисква много работа. Той изисква не само просто оцеляване, но и огромни енергийни ресурси, които ще са далеч от тези места.

Москва има отговор и за тези неща - ядрени станции. И по-точно, плаващи, а следователно подвижни ядрени централи.

Първата от тях, "Академик Ломоносов" оперира от повече от една година в Певек, Чукотка. Втора се строи и в момента плановете са за общо седем.

Но ако проектът успее, а засега той е добър, най-вероятно ще има още много.

Още веднъж, нито една от другите арктически нации няма нищо подобно, дори и Съединените щати, които иначе измислиха първи тази концепция.

От петте арктически нации, само три изглежда, че оперират военни бази в същинския Арктическия окръг.

Съединените щати имат определен брой съоръжения в Арктика, но всички от тях са южно от Беринговия проток. Все пак те оперират и значителната и важна военновъздушна база в Туле, Гренландия, която е на 76 градуса северно.

Канада оперира станицята СиЕф Алърт на 82 градуса северно, но тя е сравнително малко скупчване на сгради, което може да се достигне само по въздух.

Има и едно военноморско съоръжение, което се изграда в момента на Бафиновия остров и се очаква да бъде оперативно през 2022 година.

Един документ описва усилията на Канада в нейните 22 процента от Арктика и признава следното:

"Значителни разломи съществуват между настоящите възможности и желаните крайни цели. Все пак има значително подобрение в основните умения тук."

Две от арктическите нации - Русия и Съединените щати, оперират флоти от ядрени подводници, които могат да плават под арктическия лед.

Но само Русия има подводници, които реално са базирани на територията в Полярний в Колския полуостров.

Засега най-голямата военна сила, която е стационира на Арктика е руският Северен флот. Не само, че той включа значителни надводни и подводни елементи, но има и силен авиационен компонент, както и крайбрежни войски, които имат ракети за брегова защита, както и противовъздушни активи.

Въобще да не говорим и за ядрените сили. Имаше изстрелване на четири междуконтинентални балистични ракети Булава, които бяха пуснати от подводници в Бяло море например.

Общо взето, това е много силна и балансирана сила, която има директен изход към полярния океан.

Северният флот непрекъснато провежда учения, както се показва на сайта на руското Министерство на отбраната.

Другите арктически нации нямат нищо, което да сравнят със Северния флот. От време на време те си правят екскурзии в далечния север, но само Русия е там непрекъснато.

Но там където Русия има наистина военно присъствие в Арктика, са военните й бази. По никакъв начин канадската СиЕфЕс Алърт, която е група колиби, не може да се сравнява с руската база Трефойл в земята Александра, която е на 80 градуса северно.

Казва се, че тази база може да предостави "комфортен" живот за около 150 войници за година и половина.

Друга база , Северната база с 250 войници на остров Котелни е в действие, оборудвана и обучена.

Още една база се строи в Тикси. Има поне още пет военни летища в руския арктически архипелаг.

И не става въпрос само за войници и самолети. Преди няколко години машини адаптирани за Арктика, бяха показани на Парада на победата. Сред тях имаше военновъздушни системи, съдеходни машини и бронетранспортьори.

Версия на танка Т-80 се префасонира за служба в Арктика.

Междувременно, през 2013 година Канада тества снежно превозно средство, но уви, нищо не е станало с него.

Реалността, че Русия притежава територии в Арктика, се посреща с обичайното оплюване и истерия в западните медии:

"Русия надига своето военно позиране..."

- "Какво седи зад руската агресивна арктическа стратегия?"

- "Арктическа агресия: Русия е по-добре подготвена за конфликт на Северния полюс, отколкото Америка, а това не е добре."

- "Да се изправиш срещу руската арктическа агресия."

- "Путин се опитва да заграби власт в Арктика".

И така нататък.

"Агресия", "опит за взимане на власт", "показна" са думите на пропагандистите. А всъщност Русия просто защитава и експлоатира територията си.

Точно както и ние бихме правили. Ако можехме.

Ето и нещо от изявлението за политиката на президента Владимир Путин относно Арктика от март, 2020 година:

"Руските основни национални интереси в Арктика са както следва:

- Да се гарантира руският суверенитет и териториален интегритет.

- Да се запази Арктика като територия на мира и стабилното взаимноизгодно партньорство.

- Да се гарантира висок жизнен стандарт и просперитет за населението в руска Арктика.

- Да се рзавие руска Арктика като стратегически ресурсна база и да се използва рационално за увеличение на националния икономически растеж.

- Да се развие Северният морски маршрут като глобален конкурентен национален транспортен коридор.

- Да се защити околната среда в Арктика, която е древната родина и традиционен начин на живот на коренното население и малцинства в руска Арктика."

Има и малко пропаганда тук, но повечото са си нормални и силни национални интереси.

Русия е направила планове и ги следва. Другите арктически нации само говорят или се оплакват.

Да повторим думите на Кристофър Уестдейл:

"Ако можехме и ние щяхме да го направим."

Превод: СМ