/Поглед.инфо/ Съветската подводница „Щ-408”. Тя намира четири денонощия под вода под непрекъснати бомбардировки на дълбочинни бомби. Изплува и започва артилерийско бой с десет противоподводничарски кораби, повреждайки два от тях. Последният сигнал: „Загивам, но не се предавам!”.
…
Украинските бронирани катери „Бердянск” и „Никопол”. С цел провокация нарушават държавната граница на Русия. Вежливо са заложени от корабите на граничната служба на ФСБ на Русия и на Черноморския флот на РФ. Последният сигнал: „Помощ! Намирам се в Керченския пролив. Помощ, давайте помощ!”
…
Пу.
Никой от екипажите на катерите не посяга към оръжието, което го има в изобилие, дори и на „мирния буксир”.
Никой не вади противопожарната брадва да себе в трюма, че да потънат без да се предадат.
Никой не плюе в лицето на служещия във ФСБ с вик: „Стреляй, мерзавецо! Да видиш как умират за незалязваща Украйна!”.
Никой.
А нали водят с Русия война, при това пета година.
Война. За която говорят всички – от украинските диванни военни до алкохолика-президент.
Една молба към украинските „моряци”.
В бъдеще, молим, крещете „Спасете ни!” на английски, френски, испански, или дори на японски или на суахили, но само не на руски език, защото вие така, вресльовци такива, оскърбявате паметта на всички руски моряци и лично на дядо ми, жителя на Донецка област, който преминава цялата война от Волга до Берлин.
Предварително ви благодаря!
Превод: В.Сергеев