/Поглед.инфо/ Отношенията между Пекин и Вашингтон са замразени в точка на нестабилно равновесие. Съединените щати явно се опасяват да пресекат преломната точка, която разделя обикновената конкуренция и конфронтация от пълноценен конфликт с Китай. Това се доказва от изявленията на американски официални лица и резултатите от неотдавнашните преговори между КНР и САЩ.
САЩ и Китай се опитват да превърнат своите, меко казано, сложни отношения в цивилизовано съперничество - тоест да разработят определени правила на играта, червени линии, области на потенциално сътрудничество и джентълменска комуникация. Както отбеляза представителят на Държавния департамент Нед Прайс, са необходими някакви „защитни бариери“, така че „конкуренцията да не ескалира в конфликт“.
„Съединените щати приветстват ожесточената конкуренция между нашите страни и ние възнамеряваме да засилим способностите си в рамките на тази конкуренция, но не търсим конфликт с Китайската народна република“, каза Нед Прайс. Пентагонът действа приблизително от същата позиция.
За да създаде тези бариери, заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман отлетя за Тиендзин, за да се срещне с министъра на външните работи на Китай Ван Йи, както и със заместника му Си Фън. През март подобна среща се проведе на американска земя (в Анкъридж, Аляска) и завърши с голям скандал - Пекин не хареса, че американците се държат арогантно, от позиция на сила. А китайците предупредиха, че поддържат принципа на нулева толерантност към подобно поведение. „Това не работи с нас в Анкъридж, нито ще работи в Тиендзин“, заяви прессекретарят на китайското външно министерство Джао Лицзян и добави, че САЩ нямат никакви права да изнасят лекции за Китай.
Разговорите в Тиендзин завършиха без скандал. Джао Лицзян ги описва като „дълбоки, откровени и полезни, тъй като и двете страни се разбират по-добре позициите си“. Преведено от дипломатически на руски обаче, това означава, че срещата в най-добрия случай е била неуспешна. Страните не са се разбрали.
Така САЩ искаха да наложат своя избирателен подход към Пекин, който Владимир Путин веднъж определи като „бюфет“. „Отношенията ни с Китай ще бъдат конкурентни там, където трябва да бъдат, ще си партнираме там, където могат да бъдат, и враждебни там, където трябва да бъдат“, написа американският държавен секретар Антъни Блинкен.
Китайците категорично не са доволни от този подход. Властите на КНР (и всъщност всички адекватни хора) не разбират как ефективно да си сътрудничат по някои въпроси и в същото време да бъдат открито враждебни към Китай по други. Затова Пекин е поставил свои собствени условия за нормализиране на отношенията.
Според „Блумбърг“ Пекин включва следните точки: прекратяване на критиките към политическата система на КНР, отмяна на всички санкции и търговски мита, както и ненамеса в делата на Хонконг, Тайван и Синдзян. Освен това Пекин вероятно е поискал Вашингтон да зачита китайските интереси в китайската сфера на влияние - тоест в Източна и Югоизточна Азия.
На пръв поглед китайците не изискват нищо особено. Всичко е доста логично и реалистично. Съединените щати обаче не могат да приемат нито една от тези точки.
Те не могат да се откажат от информационния кръстоносен поход срещу китайската политическа система. Факт е, че всяка година все по-малко хора вярват в приказките за демокрацията като най -добрата форма на управление. Постоянните провали и грешки на западните правителства (по въпроса за ваксинациите, миграционната криза) само убеждават населението в техните съмнения.
Някои дори започват да вярват, че авторитарните системи (например китайската), ако се управляват правилно, могат да осигурят на държавата високо ниво на икономически растеж и ефективна съпротива срещу различни кризи. Невъзможно е да се докаже обратното, така че остава само да се проведе мащабна информационна кампания за демонизиране на врага.
Друг плюс на тази кампания е появата на условен Картаген. Както знаете, всеки Рим се нуждае от свой собствен Картаген - реален или въображаем враг, който да позволява да се поддържат населението и властта в добра форма, да се отвлича вниманието от вътрешните проблеми.
„Някои американци позиционират Китай като такъв измислен враг. Струва им се, че като окачва този образ на Китай, Америка отново ще придобие национална цел. Те се надяват, че чрез демонизиране на Китай Съединените щати могат по някакъв начин да заглушат вътрешното недоволство от политически, икономически и социални въпроси, както и да обвинят КНР за собствените им структурни проблеми“, казва заместник -министърът на външните работи на Китай Се Фън. – „Явно затова е започнала мащабна кампания на ниво държава и общество за борба с Китай. Струва им се, че ако развитието на Китай може да бъде овладяно, тогава всички вътрешни и външни предизвикателства за САЩ ще изчезнат, че Америка отново ще стане велика и „Пакс Американа“ ще продължи да съществува“, допълни той.
С тарифите също всичко не е лесно. Теоретично Щатите могат да отменят редица лични санкции, но няма да се откажат от протекционистката линия на Доналд Тръмп. Демократическата партия се поучи от поражението от 2016 г., което се дължеше и на загубата на гласа на белите работници. Бедните и недоволните подкрепиха протекционистката политика на Доналд Фредович.
САЩ не могат да не се намесят в делата на Хонконг и Синдзян. Именно в тези региони на КНР населението е най-антикитайско. Именно в тези региони китайските власти (неспособни да интегрират национални и политически малцинства) се държат възможно най-грубо, с редовни нарушения на правата на човека. Така само още повече обръщат местните срещу себе си - и така създават възможности за работа на американците. Както на външната сцена (критикувайки Китай за „геноцид“ и „репресии, като по този начин подкопават позицията му в света“), така и на вътрешната сцена - чрез различни форми на подкрепа за местните защитници на правата на човека. Формите са както законни, така и незаконни.
Следователно би било наивно да се очаква, че Америка, която е в конфликт с КНР, ще изостави най-обичания си инструмент.
САЩ едва ще спрат да се месят в делата на Тайван. За Съединените щати този остров не е просто „самолетоносач“, а кука, на която могат, ако има нещо, да хванат китайски дракон. Ако конфликтът отиде твърде далеч, ако китайците победят американците на информационния и дипломатическия фронт, тогава САЩ могат с помощта на Тайван да сринат имиджа на Китай и да го принудят да извърши агресия. За целта всичко, което трябва да се направи, е да се позволи на тайванските власти да обявят независимост. Пекин просто няма да има избор - всеки вариант, различен от незабавното стартиране на военна операция, няма да бъде разбран от средния китаец и може да доведе до сериозни проблеми за ръководството на Китайската комунистическа партия.
Що се отнася до сферата на влияние, САЩ не са готови да предадат целия регион на Китай или поне да не се намесват в споровете на Пекин с регионалните страни. Вашингтон разглежда Югоизточна Азия като далечна граница, където Пекин може и трябва да бъде спрян.
В такава ситуация, разбира се, фразата „дълбоко, откровено и полезно в смисъл, че и двете страни се разбират по-добре позициите на една друга“ е максимумът, който може да се договори. Колкото и обречено да изглежда, това е по-добре от поредния открит скандал.