/Поглед.инфо/ Днес Пекин ще бъде домакин на тържествената церемония по откриването на Зимните олимпийски игри - събитие не само спортно, но и политическо, защото игрите отдавна се превърнаха в международно събитие от първостепенна важност.

Те бяха превърнати в пълноправен инструмент на геополитическата борба през 1980 г., когато Западът бойкотира московската олимпиада, а в отговор нашите спортисти не отидоха на следващите игри в Лос Анджелис. През този век тази практика се завърна, макар че сега не става дума за тотален бойкот, тоест за отказ на спортисти да участват в състезания, а за дипломатически.

Но, както и преди, Западът е този, който прибягва до подобни методи. Отначало те се опитаха да бойкотират летните олимпийски игрив Пекин през 2008 г., след това Зимните игри в Сочи 2014 г. Днешната Олимпиада в Пекин също се опитаха да накажат дипломатически: още в началото на декември щатите обявиха бойкот и призоваха всички страни по света да ги подкрепят. Причината не е нова – нарушения на човешките права в Китай, особено „геноцидът в Синдзян“. Американският отбор е от най-големите, но на церемонията няма да има представители на САЩ.

И кой ще дойде – и успешен ли е изобщо бойкотът?

Основен чуждестранен гост ще бъде Владимир Путин, а също така в Пекин ще се проведат първите му невиртуални разговори със Си Дзинпин от две години насам. През цялото това време китайският лидер не е напускал Поднебесната империя, но пристигането на чуждестранни делегации е важно не само поради тази причина: необходимо е да се демонстрира на целия свят, че американският бойкот не работи.

Щатите обаче в своята неблаговидна задача се оказаха подпомогнати от пандемията: заради нея посещенията и срещите на върха вече са сведени до възможния минимум. Затова още по-интересно е да се види кой в крайна сметка пристига в Пекин.

И досега рекордът по брой високопоставени участници в церемонията по откриването на Игрите принадлежи на китайската столица: на 8 август 2008 г. почти седем дузини чуждестранни лидери се събраха на Националния стадион в Пекин. Смята се, че те са били 75, но в това число влизат всички чуждестранни делегации, включително и тези, оглавявани от министри. Имаше 66 президенти, министър-председатели, крале и лица от кралска кръв (наследствени и просто принцове), а сега ще пристигнат 23. Три пъти по-малко. Това не е ли доказателство за успеха на американския бойкот?

Не, защото има голяма разлика между Пекин 2008 и Пекин 2022.

Първо, мащабът на игрите: ако 205 държави участваха в летните, то 91 държави участваха в зимните. Сега Африка практически не е представена, ще дойдат само пет отбора, а на Летните игри през 2008 г. имаше четиридесет. Няма отбори, естествено, няма и лидери. През 2008 г. единадесет африкански държавни глави отлетяха за Пекин, сега ще има само един. Няма я и Океания: петима лидери я представляваха на летните игри, ала зимните спортове практически не се развиват на тихоокеанските острови.

Второ, епидемията на covid 19 с карантинните си ограничения, във всички случаи засяга мобилността на лидерите на страните (и националните отбори също: например КНДР, съсед на Китай, изобщо се отказа да участва в Игрите).

И трето, бойкотът, разбира се, също изигра роля. Каква обаче? През 2008 г., между другото, бяха направени и такива опити, но те бяха подкрепени само от няколко държави, включително Австрия, Полша, Чехия и Естония.

Сега от този списък само горещите естонски момчета останаха верни на себе си (е, чехите вече успяха да развалят отношенията си с Китай, флиртувайки с Тайван), поляците, например, не само не заеха страната на Съединените щати , но изпратиха и делегация на Игрите, водена от президента на страната.

Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, тоест целият англосаксонски свят, се присъединиха към американския дипломатически бойкот. От европейците се откроиха само Белгия, Холандия, Дания и Литва и тук списъкът с бойкотиращите свършва. С една дума, ако англосаксонците искаха да демонстрират своята геополитическа самота, те го направиха перфектно.

Някои европейци обаче се опитват да седят на два стола, това е особено смешно във Франция. Президентът Макрон първоначално нарече дипломатическия бойкот неефективен, като призова игрите да не се политизират. Но в крайна сметка изобщо не е ясно за пристигането на френската делегация за церемонията по откриването; В неделя Париж обяви, че "на игрите ще присъства министърът - спортен делегат Роксана Марасиняну. Тя вероятно няма да бъде на церемонията по откриването, но ще дойде да подкрепи нашите спортисти по време на Олимпиадата". Тоест Париж от една страна не се присъедини към бойкота, но също така изглежда ще се въздържи от участие в церемонията.

Като цяло Европа стигна до подобна формула (която се опитва да следва в американо-китайската конфронтация като цяло) – нито на нашите, нито на вашите: ние не подкрепяме бойкота, но не изпращаме делегации на най-високо ниво. През 2008 г. 27 европейски лидери присъстваха на церемонията в Пекин (включително принцове), сега са само четирима, включително Сърбия и Босна и Херцеговина извън ЕС .

В същото време не само Полша ще бъде представена от страните от ЕС на най-високо ниво: владетелят на Люксембург, великият херцог Анри, който е тясно свързан с олимпийското движение (и като цяло с наднационалните структури), спокойно отлетя за Пекин . За него, както и за принц Албер II от Монако, който също пристигна в Китай, няма нужда да си играят заедно с англосаксонците.

От Латинска Америка ще бъдат президентите на Аржентина и Еквадор, а Азия е представена най-сериозно от всички - и това отразява една нова картина на света. Ще пристигнат не само ръководителите на петте централноазиатски държави - министър-председателят на Пакистан, кралят на Камбоджа и президентът на Сингапур, министър-председателят на Монголия и тайландската принцеса (кралят никога не напуска страната), но и лидери на ключови държави от арабския свят, а именно: египетският президент Сиси, емирът на Катар, престолонаследниците (всъщност реални владетели) на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Англосаксонската антикитайска пропаганда (в която неслучайно , заема ключово място темата за "уйгурския геноцид", т.е., опитът Пекин да бъде превърнат във враг на мюсюлманите) оказва все по-малко влияние върху ислямските страни. Тази милиард и половина част от човечеството – и целият незападен свят като цяло – наблюдава с нарастващо внимание какво се случва в просторите на Евразия, зад Пекин и Москва. И никакви опити за блокада и изолация, никаква пропаганда, антикитайска и антируска, не могат да задържат обективния ход на световната история: просто Западът си отива, Изтокът се издига.

Превод: ЕС