/Поглед.инфо/ Югоизточна Азия е изправена пред конфликт на интереси между китайския гигант и съседните страни. Първата опасна искра би могла да бъде Виетнам, чиито отношения с Китай се усложняват от средата на юли, когато група китайски хидрографски кораби влязоха във виетнамската изключителна икономическа зона на юг от Източно море - както виетнамците наричат ​​Южнокитайско море. „Виетнам твърди, че многократно е апелирал към Китай с протест срещу подобни нарушения“, пише японското онлайн списание The Diplomat.

Според информационната служба за енергийна информация на Министерството на енергетиката на САЩ, ресурсите на Южнокитайско море са около 11 милиарда барела нефт и 5,3 трилиона кубически метра природен газ (това са доказани, а не прогнозирани обеми суровини). Пекин редовно изпраща в този район хидрографски кораби и поне четири придружаващи кораба. Виетнамците в отговор изпращат там своите кораби на бреговата охрана.

Изключителната икономическа зона на Виетнам е определена в строго съответствие с Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г. (UNCLOS), която и двете конфликтни страни са подписали. Проблемът обаче не се решава. И няма значение колко силно Ханой иска „Китай незабавно да премахне своите кораби от водите на Виетнам и да зачита виетнамския суверенитет и юрисдикция, за да поддържа отношенията между двете страни и стабилност и мир в региона“, пише The Diplomat, Пекин премахва корабите само за няколко седмици, и след това отново ги насочва към тези води. Това продължава вече трети пореден месец. Сега към китайските хидрографски експедиции са добавени военни учения.

Освен това отбелязваме, че Пекин в продължение на десетилетия спори с няколко страни от Азиатско-Тихоокеанския регион за териториалната принадлежност на редица острови в Източен Китай и Южнокитайско море. До известна степен Япония, Виетнам, Бруней, Малайзия и Филипините участват в тези спорове.

Преди няколко дни се проведе петият двустранен военноморски обмен между Виетнам и Филипините за засилване на военноморското сътрудничество, една от основните цели на който е да се противодейства на „растящото самочувствие на Китай в Южнокитайско море“, отбелязва изданието. Общите притеснения относно борбата с пиратството, контрабандата, нелегалната имиграция и природните бедствия, които се обсъждат по време на подобни размени, сега се допълват от общата загриженост за противодействие на Китай, твърди изданието. През юни китайски патрулен кораб потопи филипински риболовен кораб. Месец по-рано, китайската брегова охрана не беше допусната да работи на малайзийската петролна платформа край бреговете на щата Саравак.

Енергийните ресурси на Южнокитайско море се оценяват на повече от 2,5 трилиона долара. През пролетта на 2016 г. бе съобщено, че компанията "Роснефт" стартира мащабен проект за извличане на газ в морето в Южнокитайско море. Виетнам вече кандидатства за подкрепа в Индия, САЩ, Русия, Австралия и други страни. Съединените щати са най-отзивчиви към тези призиви.

Според вестник Beijing Global Times, втори път за две седмици през септември, американският ракетен разрушител „Уейн Е. Майер“ е присъствал във водите на китайския архипелаг Сиша (Параселските острови) „проверявайки принципа на свободата на навигация“. Има шест такива „проверки“ от началото на годината. Към тях се добавят и съвместните учения на американците със съюзниците им, разполагането на по-добри оръжия, засиленото присъствие на бреговата охрана на САЩ в Южнокитайско море – на хиляди мили от американското крайбрежие, появата през юли на подобрен кораб на бреговата охрана във военноморската база в Сингапур... Вашингтон по всякакъв начин прави себе си единственият съюзник на Ханой, способен не само на декларации, но и на действия. И ако конфронтацията в Източното (Южнокитайско) море внезапно стане гореща, Виетнам първо ще се обърне към САЩ.

Гледната точка на Пекин е, че съседните страни, които живеят по неговите брегове, а не външни сили, трябва да разрешат проблемите на Южнокитайско море. Global Times пише: „Намесвайки се в проблемите на Южнокитайско море, (САЩ) създават нестабилност и напрежение в региона и усложняват проблемите.“ А пътешествията на американските военни кораби под знамето на свободата на навигация, което Ханой приветства, се разбират в Пекин по съвсем различен начин - като „навигационна хегемония“. Изявлението на Пекин, че „Китай няма да се откаже пред лицето на САЩ, играещи си с мускули и ще остане твърд в защитата на своята териториална цялост и суверенитет“ означава, че всички решения вече са взети в Пекин. На виетнамците им остава единствено окончателно да решат на кого да заложат.

Фактът, че Вашингтон използва принципа на безплатното мореплаване като инструмент за прокарване на собствените си интереси по целия свят, е добре известен. Американският "ред" почива на военна сила, прикрита под демократични лозунги. Сега Пекин има военна сила. Следователно в света има повече демокрация - появи се избор.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели