/Поглед.инфо/ На сутринта на 27 септември започнаха военни действия по цялата линия на контакт между въоръжените сили на Азербайджан и непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР).

Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че арменските въоръжени сили са стреляли по населени места на контактната линия в Нагорни Карабах и че има цивилни и военни жертви. Според арменското министерство на отбраната Карабах "е претърпял въздушни и ракетни атаки", а Баку "е предприел офанзива" в посока Карабах. НКР съобщи, че селища в Карабах, включително Степанакерт, са били подложени на артилерийски обстрел. В Карабах е обявено военно положение, започна мобилизация. Армения също обяви военно положение и обща мобилизация. Президентът на Азербайджан одобри въвеждането на военно положение в редица градове и региони и въведе комендантски час в републиката.

Страните декларират големи жертви на врага. Министерството на отбраната на Азербайджан казва за смъртта на 550 арменски войници. Арменската страна твърди, че врагът е претърпял стотици жертви. Цифрите са несигурни. Те говорят за намеренията на страните да се борят предимно в информационното пространство: в съвременните локални конфликти такива големи загуби могат да бъдат само в не-бойни случаи, например, при катастрофата на военно-транспортен самолет.

За сравнение: по време на цялата операция „Щитът на Ефрат“ Турция загуби едва пет танка „Леопард“. В резултат на военните действия бяха убити 67 турски войници и 560 войници от протурската „Сирийска свободна армия“. По време на турската операция "Пролет на Мира" в Идлиб загубите на сирийската армия възлизаха на едва 74 войници. Когато страните съобщават за смъртта на стотици вражески войници във военни действия, това е ненаучна фантастика.

Бойните действия в Нагорни Карабах не могат да продължат дълго. Независимо от целите, поставени от съзнателно подпалилите конфликта, има редица военно-технически фактори, които няма да позволят обществеността да бъде дълго бомбардирана с доклади за безпрецедентни победи.

Запасите от оръжие, както в Азербайджан, така и в Армения, са ограничени и възпроизвеждането им е невъзможно, тъй като и двете страни се борят със закупени оръжия, без да имат свой собствен пълноправен военно-промишлен комплекс. Военното оборудване при военни конфликти бързо се разваля и ремонтът и връщането му в експлоатация не е бързо.

Армения е усвоила основния ремонт на много видове военно оборудване, включително танкове Т-72, в машиностроителния завод в Шаренцаванс, един от основните заводи за ремонт на танкове в СССР. Сега капацитетът на завода позволява на предприятието да ремонтира и частично модернизира пет танка на месец. Невъзможно е да се водят интензивни дългосрочни военни действия с такава база. Възможностите на единствения завод в Баку за ремонт на танкове "Джихазгайдарма" в Азербайджан са още по-ограничени. Конфликтните страни имат еднакви ограничени възможности за други видове оръжия и военна техника.

Борбата между двете кавказки държави може да продължи дълго време или на нивото на малки тактически групи в местните театри на военните действия, или в голям мащаб, както сега, но за кратко. Този конфликт обаче може да се превърне в изключение, тъй като е в интерес на редица външни сили (но не и в интерес на Азербайджан и Армения!) да превърне конфликта в Нагорни Карабах в зона на бавно протичащ конфликт.

Зад азербайджанско-арменския конфликт, който активно се разгаря през последните дни, стоят ... преди всичко Анкара и Тел Авив, а зад тях Вашингтон и Лондон. Неслучайно горещата фаза на въоръжения конфликт съвпадна с руските военни учения “Кавказ-2020”. Искат да покажат на Москва, че тя не може да има сфера на свои геополитически интереси в Кавказ.

Кюрдският ресурс “Афринпост” съобщава имената на подразделенията на сирийските бойци, разположени в Азербайджан през Турция и участващи във военните действия в Нагорни Карабах. Според тази информация в боевете вече са убити над 80 бойци. Това означава, че те са в първата линия на атакуващи формирования на азербайджанските части.

Според правозащитната организация Human Rights Organisation - Afrin, „над 4000 въоръжени сирийски наемници от протурската “Сирийска национална армия” сега участват в битките на Азербайджан срещу Армения“.

Турция отвори два центъра за вербовка за набиране на сирийски бойци, изпратени в Азербайджан, съобщи “Афринпост”. На сирийските наемници, които отиват да се бият в Карабах, се плаща между 1500 и 2000 долара. След като турските власти намалиха заплатите на сирийските наемници в Либия, имаше много желаещи да отидат да се бият в Кавказ, че се образуваха дълги опашки.

В момента азербайджанската армия копира настъпателната тактика, разработена от турците в Либия и Сирия с използване на безпилотни летателни апарати и масивна огнева подкрепа на артилерията и РСЗО, което предполага участието на турския генерален щаб в оперативното планиране на военните действия срещу НКР. Турция има опит в операции в подобен театър на операции в сирийския Африн. Тук бяха активно използвани турски БПЛА и бойци на дивизията “Ал-Хамзат”, които сега бяха разположени в Азербайджан. Досега всички атаки на азербайджанските военни в планините на Нагорни Карабах останаха неуспешни.

В допълнение към Турция, действията на Азербайджан в НКР бяха подкрепени от Пакистан, дългогодишният резерват на британското разузнаване MI6. По време на неотдавнашната среща на министъра на отбраната на Република Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов с председателя на Съвместния началник-щаб на Ислямска република Пакистан генерал Надим Раза, „бяха обсъдени въпросите за разширяване на сътрудничеството между Азербайджан и Пакистан в областта на сигурността във военната, военно-техническата и военно-образователната сфера, в борбата с тероризма, включително развитието на отношенията между военноморските и въздушните сили на двете страни, както и провеждането на съвместни учения “, съобщава азербайджанската агенция “Тренд”.

Пакистан е единствената държава в света, която не признава Армения като независима държава и напълно подкрепя позицията на Азербайджан. Триъгълникът Пакистан-Турция-Азербайджан се превръща в основен фактор в стратегическата ситуация не само в Кавказ, но и в рамките на големия Близкия изток.

В настоящия конфликт за Нагорни Карабах военните цели не са от първостепенно значение. Азербайджанската армия, дори с подкрепата на Турция, не е в състояние да пробие защитата на НКР и може да постигне, в най-добрия случай, местни успехи в малки сектори на фронта по линията на контакт. Целта на цялата операция е да се опита да принуди Русия да излезе от стабилна позиция на динамично равновесие и да подкрепи арменската страна. Тогава Западът и цялата мюсюлманска умма ще застанат срещу Русия. И двете кавказки републики, някога считани за братски, ще изгорят в пламъците на граждански конфликти.

Превод: В. Сергеев