/Поглед.инфо/ Този понеделник вече беше наречен „черен“ в световната икономика. Защо фондовите пазари започнаха да падат един след друг, като къщи от карти?

Японският индекс „Никей“ падна с 12,4% след търговията предния ден. Такъв рекорден спад не е имало от 1987 г. След това започнаха да падат азиатските пазари - тайванските, хонконгските, истанбулските. След това европейските пазари рязко паднаха. И няколко събития започнаха верига от падания едновременно. Всичко започна миналата седмица – в САЩ.

„Спадът на световните фондови пазари започна след публикуването на слаби данни за пазара на труда в САЩ в петък, което увеличи вероятността от рецесия в страната. Допълнителен натиск върху фондовия пазар в САЩ беше причинен от спада с 32% в цената на ценните книжа на „Интел“ края на миналата седмица на фона на катастрофалния финансов отчет за второто тримесечие на 2024 г. Също през уикенда стана известно за продажбата на акции на „Епъл“ от един от основните акционери на компанията Уорън Бъфет. Освен това към „спиралния ефект“ беше добавено неочаквано увеличение на основния процент на рефинансиране в Япония: инвеститорите започнаха да се отърват от японските активи“, казва Владимир Чернов, анализатор.

САЩ публикуваха данни за безработицата, която се оказа най-високата за последните три години. Заявленията за несъстоятелност по глава 11 се повишиха до 12-годишен връх, като Федералният резерв поддържа лихвите непроменени в продължение на осем поредни заседания.

Почти едновременно с появата на опасенията, че икономиката на САЩ ще изпадне в рецесия, преди ФР да намали лихвения процент, Банката на Япония неочаквано повиши основния лихвен процент, което се оказа болезнено решение за местния фондов пазар, особено за Японски износители. Японският индекс „Никей“, който претърпя най-големия си спад от 1987 г. насам, повлече със себе си повечето от азиатско-тихоокеанските борси. Получи се ефект на доминото: продажбите се разпространиха в Европа и Турция, а индексът на Московската борса не остана настрана, въпреки че загубите му в сравнение с чуждестранните бенчмаркове са умерени“, отбелязва Александър Бахтин, инвестиционен стратег.

Сривът на световните фондови пазари има и висок спекулативен компонент, тъй като индексът на страха достигна най-високото си ниво за последните четири години и достигна стойностите от началото на пандемията през 2020 г. , допълва Чернов.

Основният въпрос, който възниква сега е: какви ще са последствията? Временен ли е този срив и бързо ли ще се възстановят пазарите или това е началото на нова световна криза?

Важен индикатор, VIX (индекс на страха), скочи до 37 по-рано тази седмица, около три пъти по-висок от 13 в средата на юли.

„Силните ръстове на VIX преди това често са били придружени от сътресения, които се простират отвъд пазарите на акции. Имаше трикратно увеличение на VIX по-рано през 2011 г. по време на европейската дългова криза, а петкратен скок на VIX съвпадна с кризите от 2008 г. и 2020 г.“, отбелязва Александър Потавин, анализатор.

В резултат на това ситуацията сега изглежда така: индексът VIX се е утроил, фондовият индекс „Насдак-100“ (където са технологичните гиганти с най-голяма капитализация) е паднал от върховете през юли с почти 17%, японската йена като сигурен актив се засили с 12%, а доларът отслабна с 2,5%.

„Последният път, когато беше наблюдавано такова рязко покачване на индекса на волатилност, беше през март 2020 г. - това беше пикът на световната пандемия, когато икономиките на много страни влязоха в карантина. След това индексът VIX скочи до 80, фондовият индекс „Насдак“ падна с 30%, японската йена скочи с 10%, а доларът отслабна на местно ниво с 4,5%. Както виждаме, мащабът на проблемите тогава и сега е различен. От пролетта на 2020 г. до днес растежът на индекса VIX на местно ниво не е надвишил 38 и като правило периодът на висока нестабилност продължава не повече от две седмици. Следователно можем да очакваме, че тази седмица може да бъде решаваща за световните валутни и фондови пазари. Или виждаме локален риск, или това е началото на нова средносрочна низходяща тенденция“, твърди Потавин.

Според него най-проницателният инвеститор е Уорън Бъфет, който в края на второто тримесечие увеличи дела на парите в портфейлите си - и това е основното правило при всички кризи.

Паричните наличности на „Бъркшир Хатауей“ достигнаха рекорд от 277 милиарда долара, след като милиардерът инвеститор изхвърли 76 милиарда долара в акции на „Епъл“ в изненадващ ход.

Експертите са уверени, че глобалните централни банки все пак ще предприемат действия и ще предотвратят ескалацията на кризата.

Централните банки обаче имат начини да предотвратят нова глобална криза, като успокоят вълненията, започнали на фондовите пазари. На първо място, има надежда за извънредно заседание на Федералния резерв за намаляване на основната лихва, което може да успокои световните финансови пазари. Президентът на Федералния резерв на Чикаго Остан Гулсби казва, че ФР ще отговори на признаците на икономическа слабост, като намали строгите си лихвени проценти.

„Малко вероятно е това да доведе до световна финансова криза, но може да влоши някои проблеми - поне във финансовия сектор на редица страни или в отделни финансови институции. Всички държави имат слабости. Това са високо дългово бреме, проблеми в банковия бранш, инфлация, демография и други. Не знаем напълно степента на уязвимост на отделните сектори на икономиката от външни фактори, но като цяло дисбалансите в глобалната икономика днес са високи“, казва Ксения Бондаренко, доцент в катедрата по световна икономика към Факултета по Световна икономика и международна политика във ВШИ.

За да се потуши пожарът, без да се стигне до нова глобална икономическа криза, ще е необходимо да се намали дълговата тежест в целия свят - преди всичко в САЩ, и значително да се намали геополитическото напрежение, смята експертът. Но нито първото, нито второто се очаква в близко бъдеще. В случай на реални проблеми, застрашаващи глобалната икономика, страните от Г-7 най-вероятно отново ще бъдат спасени чрез инжектиране на огромни количества ликвидност под формата на количествени облекчения, добавя Бондаренко.

Що се отнася до Русия, турбулентността на световните фондови пазари също се отрази на индекса на Московската борса, но спадът беше по-скромен - 2,6%. „Въпреки че нашият пазар се изолира от западния капитал през 2022 г., той все още зависи от това, което се случва на световните борси чрез цените на суровините, които намаляват на фона на опасенията за състоянието на световната икономика. Износителите на суровини формират около 60% от индекса на Московската борса по капитализация и за тях спадът в цените на суровините е негативен фактор, особено при относително силната рубла“, обяснява Наталия Малих, ръководител на отдела за борсов анализ на „Финам“.  Цените на петрола паднаха до 76 долара за барел.

Що се отнася до обменния курс на рублата, той продължава да живее свой собствен живот: извънборсовият пазар на Руската федерация стана напълно непрозрачен, отбелязва Потавин. Курсът на долара падна до 84,8 рубли.

Превод: В. Сергеев