/Поглед.инфо/ Ще престанат ли в обозрима перспектива САЩ да съществуват? Няма ли да повторят съдбата на Съветския съюз? По принцип всяка велика държава, ако не е способна навреме и умно да се променя в течение на безпощадното време, е обречена на исторически крах. Затова такъв въпрос за бъдещето на САЩ е напълно уместен, но предвид военно-политическата им сила и икономическа мощ, на пръв поглед може да ни се стори, че е несвоевременен.

Но въпреки това нали и през 1990 г. никой не смята, че към края на следващата година великият Съветски съюз изведнъж ще изчезне завинаги.

Ако Тръмп и тези социално-политически сили, които го поддържат, спечелят решаващото есенно вътрешнополитическо  сражение или искат да постигнат поне равенство, то процесът на САЩ най-вероятно ще се ускори съществено. Нали процесът за това вече е стартиран – при това не от самия Тръмп и не от вчера!

Финалните стадии на саморазрушенията на големите империи имат много удивително сходни черти. В случая става дума само за деветте сходни процеса (макар и те, разбира се да са значително повече), които способстват краха на Съветския съюз и напълно възможно, да доведат САЩ до същия фатален изход.

Прогресираща личностна деградация на висшите лидери в периода на необходимата системна трансформация на империята.

Последният наистина голям ръководител на Съветския съюз бе Леонид Брежнев. След смъртта му мястото на генерален секретар бяха заемани от тежко болните, а затова и недълго управлявали Юрий Андропов и Константин Черненко. Дошлият на власт през 1985 г. Михаил Горбачов, макар и да бе физически здрав, нито по интелектуално, нито по морално-нравствени качества не бе пригоден за лидер на велика държава, остро нуждаеща се от умни, обмислени системни преобразования.

Закономерно е, че на този фон се появи алтернативен антисистемен лидер като Борис Елцин.

Последният наистина голям, стратегически мислещ лидер на САЩ се оказа Джордж Буш-старши, впрочем един от ръководителите на американския военно-разузнавателен комплекс. Дошлите след него „цивилни“ Бил Клинтън и Джордж Буш-младши се оказаха във всички смисли на фразата с една глава по-ниски от него. Особняк изглеждаше Барак Обама, заемайки мястото на президент на САЩ най-вече поради безусловната подкрепа на американския военно-промишлен комплекс.

Но и в САЩ неочаквано се появи антисистемен лидер – Доналд Тръмп. Особеността му е в това, че за разлика от Борис Елцин той не е влизал никога в висшия политически елит!

Растяща неспособност на естаблишмента на великата държава стратегически да реагира на принципно новите системни предизвикателства и заплахи.

На Юрий Андропов принадлежи знаменитото изказване, което много ярко характеризира цялата тогавашна съветска управляваща класа: „Ние не изучихме достатъчно добре обществото, в което живеем и се трудим“.

И може би за това т.нар. политика на перестройка и гласност на Горбачов (за чието ускорено издигане решаваща роля изиграва Андропов) е обективно обречена. За ефективна системна трансформация съветската държава се нуждае от изградена дългосрочна стратегия, от щателно изработен теоретичен модел за развитие на обществото, от нова кадрова система и нова силна, консолидиращ в новите условия идеологическа „картина на света“. И нищо от това нито Горбачов, нито неговото най-близко обкръжение (формално и неформално) просто не са способни да предложат.

СССР се сблъска през 60-те и 70-те години на ХХ век с принципно нови заплахи и предизвикателства, които възникнаха от рязкото усложняване на всички системни фактори и вътре в страната, и на световната арена. Но нито съветският висш политически клас, все по-лошо познаващ обществото (затова и разривът между „върховете“ и „низините“ скоро достигна критически показатели), нито съветският научен елит не бяха готови да реагират адекватно на тях.

Защо „върховете“ на Запада толкова активно участваха в демонтажа на Съветския съюз? Защото в много отношения западните стратегически центрове значително по-добре бяха осведомени за системата на противоречията и проблемите, които се натрупваха в СССР. И те не само, че знаеха по-добре, но и можеха да използват това знание в свои цели.

Съединените щати, които днес се намират в авангарда на новата технологична революция се сблъскват с такива сложни икономически, социални и културни предизвикателства, които никога не е имало в историята на тази страна. Ефектът от т.нар. революция на Макнамара в много отношения е вече в миналото и изведнъж се оказва, че нито политическата система на САЩ, нито американското общество не знаят какво да правят, а и не са готови да започнат кардинални, макар и болезнени системни преобразувания, за да се справят с тези безпрецедентни заплахи и рискове.

Тръмп удивително прилича и на Горбачов, и на Елцин. Политиката на настоящия президент на САЩ е доста странна смес от личното му тщеславие, неприкрита ненавист към Обама (много приличаща на ненавистта на Елцин към Горбачов), отражението на растящото недоволство на неговата социална база към нейното влошаващо се положение, амбицията на част от обидените елити. Но нито Тръмп, нито околните му, нито подкрепящите го сили не знаят как да направят Америка велика отново! Желание има, лозунги има, а измислени действия няма.

Връщайки се към думите на Юрий Андропов трябва да отбележим, че настоящото руско общество е няколко пъти по-сложно от съветското през 80-те години. Но верифицируем, рефлексивен модел на развитие на руското общество, както така отсъства и в Кремъл, и на „Лубянка“.

Движението на империите към историческите „пропасти“ винаги се съпровожда от драматичен разкол на управляващата класа, необичаен ръст на острите противоречия в горните ешелони на властта.

Според мен целият шестгодишен период от властването на Горбачов е задълбочаващ се, ставащ все по-остър процес на разкол на съветската управляваща класа по политически, икономически, териториални, етнически, културни линии и координати. Всички слаби, недостатъчни опити да се спре този фатален процес приключват с на практика нищо. Най решаващ и трагичен става разколът между висшето ръководство на съветската армия и на съветските специални служби.

В САЩ вътрешноелитният разкол се проявява на политическата повърхност още през втората половина на 90-те години и рязко се изостря по времето на избирателната кампания от 2000 г. между Буш-младши и Ал Гор. Но удивително навреме случилият се 11 септември позволява временното спиране на това противостоене. След 2012 г. тази конфронтация отново започва да набира сила (особено след „делото ген. Петреус“), драматично засягайки целия военно-разузнавателен комплекс на САЩ.

Но тук има и друга особеност: в последната половин година се случва консолидация на голяма част от висшата политическа система срещу Тръмп. И юлската среща между президентите на САЩ и на Русия само ускори този процес.

За приближаващото се „самоубийство“ на голямата държава сигнализира и рязкото изостряне на основните системни противоречия в обществото.

От 80-те години, особено по време на управлението на Горбачов се случва доста бърза социална, икономическа, териториална, идеологическа, културна, етнорелигиозна фрагментация на съветското общество. Рязко се засилва недоверието на републиките, областите и регионите към политиката на Москва като федерален център, появяват се и бързо растат противоречията и подозрителността на цели региони и социални групи една срещу друга. Активизират се миграционните процеси вътре в СССР. В частност се увеличава изтеглянето на руското и рускоезичното население от Средна Азия и Кавказ. Започват въоръжени сблъсъци на етносоциална и политикономическа почва.

В САЩ неочакваното избиране на Тръмп стана най-нагледно потвърждение на изострянето на вътрешните противоречия и проблеми, включително и „размиването“ на традиционната средна класа, социално-политически разкол по отношение на мигрантите, ръстът на вътрешната миграция (в частност, оттокът на бялото население от Калифорния и Ню Мексико в посока североизток) и др. Ненавистта към вашингтонската бюрокрация сега е особено силна в Щатите.

Размиване на традиционните идеологически принципи и норми, неспособност да се изработи нова идеологическа „картина на света“.

Бързият, по исторически мерки, крах на Съветския съюз е причинен от една страна от рязката девалвация на предишната държавна комунистическа идеология, а от друга страна от неспособността на съветския политически елит да изработи нов модел на ефективна държавна идеология за оцеляване и развитие в надигащите се нови цивилизационни условия.

Под идеология имам предвид наистина функциониращ механизъм за самоосъзнаване и самоидентификация на обществото или на преобладаващата му част на основата на общи съгласувани ценности, норми и цели. Тоест когато съществува и се възприема такова усещане, че „ние сме народ“, „ние сме нация“. Такава идеология съществува във всяка страна, още повече в толкова голяма и разнородна като САЩ.

Традиционно американската имперска идеологическа система включва в себе си такива общи ценностни установки като изключителността на ролята и мястото на Америка в света, тоталната пропаганда именно на американската демокрация като най-добрата форма на държавно устройство, свободата на индивида независимо от расовите, етническите, социалните условия, идеала на личния успех в условията на свободно предприемачество, неотменима свобода на търговията, осигуряване на военно господство над света като гаранция за „свободата на американския начин на живот“ и т.н. Висшият американски политически естаблишмент се смята и позиционира като способен да контролира и диктува политическо-идеологическата установка след 1991 г. на цялата международна система.

Днес много от тези шаблони вече не работят или работят крайно неефективно.

Откритото настъпление с цел сломяване на традиционната американска идеологическа картина на света започна именно при Тръмп. Само един, но забележителен пример. Както е известно, безпрепятствената търговия е непременно условие за всички империи, включително за американската. Освен това, исторически такава свободна търговия е по-ефективна гаранция за запазване на империята, отколкото военната сила.

Доскоро администрацията на Обама предприемаше много активни опити да застави много страни по света да развиват различни трансокеански партньорства. Но Тръмп целенасочено се стреми да разруши имперския принцип на свободната търговия чрез санкции, мита и търговски войни, опитвайки се така да „възроди загубеното величие на Америка“.

Кризата на традиционните идеологически системи преди всичко се отразява в разрушаването на класическия образ на врага.

За всяка империя е крайно важно да има зрим и ясен, постоянно оправдаващ се образ на „най-основния враг“. Разпадът на великата държава обикновено се предшества от затъмняване, деградация на образа на стратегическия противник.

За комунистическата идеология на Съветския съюз именно САЩ като лидер на световния империализъм са такъв системообразуващ враг. Нагледният, ежедневно възприеман образ на врага става идеологически, културен и психологичен фактор за ефективно укрепване на самоосъзнаването на съветското общество – но тамо на фона на впечатляващите съветски успехи в космоса, технологиите, науката и медицината, при социални гаранции за по-голямата част от населението на страната.

Но поради изострянето на социално-икономическата криза от 80-те години и особено в периода на Горбачов, образът на врага под формата на „злобния, безпощаден американски империализъм“ престава да играе някаква убедителна позитивна роля. При това в замяна все по-разделящата се комунистическа върхушка не може да предложи нищо друго.

Точно така САЩ в течение на половин век смятат СССР за свой стратегически, геополитически враг. След неговото изчезване в съзнанието на американските елитни възниква „черна дупка“. Стремейки се да я запълнят, те започват да говорят за „руската мафия“ като за сериозна заплаха за света. След това, взривявайки небостъргачите в Ню Йорк, Вашингтон взе на въоръжение доктрината за „войната с ислямския тероризъм“ и започна война със страни, които преди това нямат проблем с тероризма. Но след това доста бързо се откри, че „глобалният тероризъм“ по различни причини така и не успява да стане главен враг, способен да консолидира американското общество.

Ето защо във Вашингтон се проведе поредният обрат и голяма част от американския елит прецени, че връщането към идеологическия образ на класическия враг „СССР/Русия“ е по-ефективно, отколкото акцента на „ислямската заплаха“ или „китайското предизвикателство“.

Разпадането на империите се предшества от изчезването на традиционните им съюзи и разрива с дългогодишните съюзници.

В периода на разпада на СССР партньорските, приятелски отношения между страните от Варшавския договор неотклонно се влошават, а след това постепенно прерастват във вражда. В момента най-враждебните противници на Русия са или нашите бивши партньори от „социалистическия лагер“ (като Полша, Румъния и др.), или изобщо бивши части на Съветския съюз (Украйна, страните от Прибалтика, Грузия и Молдова).

Днес външнополитическият коалиционен потенциал на Русия е такъв, че в случай на хипотетична голяма „гореща“ война трябва да се залага само на собствени сили, защото отсъстват наистина верни стратегически или идеологически сътрудници.

При Тръмп започна тоталното влошаване на отношенията на САЩ с техните традиционни, дългогодишни съюзници. Осъществяването на звучния лозунг „Америка преди всичко!“ води до това, че Вашингтон започва търговски войни не само с Китай и Русия, но и с ЕС, Канада и Мексико.

Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, коментирайки действията на Търмп по отношение на споразумението с Иран по повод на търговските санкции заяви, че „с такива приятели не са ти нужни врагове“.

Подобни събития се развиват и на Изток, засягайки Южна Корея и Япония, които започват все по-често да усещат ерозията на съюзническите отношения с Вашингтон.

Драматичният залив на великите държави в момента се случва на фона на кардиналното отслабване на геополитическото значение на военната сила.

Трагедията на късния СССР се заключваше в това, че съдържанието и развитието на съветската военна система, ставаше все по-голямо бреме за икономиката на страната, при това военно-силовият потенциал постепенно преставаше да бъде решаващ за осигуряването на стратегическите и геополитическите интереси. Най-нагледен пример е Афганистан, където Москва не по своя воля бе завлечена умело.

Растящата икономическа издръжка на ССС за надпреварата във въоръжението се оказа съвършено безполезна в условията на ускорен, незримо разгръщащ се и съвършено нов модел на глобалната хибридна война. Съветският Съюз бе в края на краищата разрушен от тази хибридна война – при това, че неговата мощна армия с многочислени ракети, танкове и самолети не можа да направи нищо за оцеляването на великата държава.

САЩ са най-мощно военна държава, но при това те вече не са в състояние да осигурят своето военно-политическо господство по света. Нито една от военните операции на САЩ за последните години не реши първоначално поставените задачи: Афганистан се превърна в глобална корпорация за производство на хероин, Ирак попадна в сферата на влияние на Иран, чието влияние се разпростира днес от Индийския океан до Средиземно море и т.н.

По света са пръснати повече от 600 американски военни бази, но повечето вече не са способни да проектират глобалната сила на Вашингтон, бивайки фактически неутрализирани с появата на новото високоточно оръжие с голям обхват, мощните технологии на противовъздушната отбрана и средствата за водене на радиоелектронна война. Те могат да се използват единствено за имитация на бойни действия, за осигуряване на военни учения, например, в Прибалтийските държави, на границата с Русия или в Южна Корея. Става дума за учения, целящи укрепването на доверието между „съюзниците“. Но тяхната растяща интензивност свидетелства за растящ дефицит на същото това доверие.

Забележителната мизансцена на съвременната политическа трагикомедия: по целия свят, както преди ненавиждат САЩ, но всички се страхуват все по-малко от тях.

Великите империи се разпадат дълго, с много кръв, се безпощадни фантомни болки, с жестоки хирургични операции. Съветският съюз се разпадна през 1991 г. но всъщност процесът на историческия разпад продължава и до днес. И този геополитически процес ще продължи докато, на първо място, днешна Русия се придобие своя собствена идеологическа и стратегическа самоидентичност, тоест, когато руското общество и основните елитни групи не започнат да действат съгласувано в рамките на общото направление и да знаят каква трябва да бъде Русия в средата и края на XXI век – пир това в условията на неизбежни кардинални смени на цивилизационните парадигми.

Ако Тръмп е като Горбачов и Елцин „в една бутилка“, това ще даде началото на практическото разпадане на империята на Съединените американски щати“, това ще дестабилизира цялата световна система. Затова и нашите патридиоти не трябва да се радват толкова от възможния крах на Съединените щати. Ако разпадът на СССР става най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век, то разпадът на САЩ вероятно ще се превърне в най-голямата за XXI век.

И затова единственият съвет за бъдеще е да бъдете готови да се чудите и занапред, ако разбира се не остане нищо друго.

 Превод: Поглед.инфо