/Поглед.инфо/ Човечеството не за първи път очаква края на света. През 60-те години на миналия век по време на Карибската криза до него е могло да доведе протипоставянето на двете ядрени държави – САЩ и СССР. Но малко хора знаят, че апокалипсис едва не настъпил 40 години преди създаването на атомната бомба.
Сутрина на 30 юни 1908 година по небето над централен Сибир в северно направление с трясък и гръм прелетяло огнено тяло. Едни очевидци описват формата му кръгла, други сферична или цилиндрична, цветът като червен, жълт или бял. В 7 часа и 14 минути по местно време тялото се взривило в района на река Подкаменная Тунгуска в Сибир. По някои оценки, силата на взрива достигала 40-50 мегатона в тротилов еквивалент. Това 2,000 пъти надвишава мощността на атомната бомба, хвърлена от американците над Хирошима. Тогава учените решили, че в тайгата паднал метеорит, но никой не е провел изследвания.В същото време съществуват подозрения, че главното действащо лице на това събитие бил американският изобретател от сръбски произход Никола Тесла. Но не е ясна ролята му: дали той бил злодей, изобретател на оръжие за масово унищожение с невиждана сила, или спасител на човечеството.
Гениалният инженер-електротехнк Никола Тесла пристигнал в САЩ от Европа, където ловки бизнесмени спечелили благодарение на таланта на младия сърбин големи пари, като на него почти нищо не заплатили.
Талантливият инженер бил привлечен от Томас Алва Едисон. Тесла работил при него една година, усъвършенствайки електрическите двигатели на американеца, но се уволнил след като не получил обещаното от Едисон възнаграждание за неговия труд. Тесла не останал без работа, но започнал да посвещана още повече време на науката.
През пролетта на 1899 година в курортното градче Колорадо Спингс той създал неголяма лаборатория за изучаване на бурите. За тази цел Тесла създал устройство, което му давало възможност да генерира електромагнитни вълни. Те се разпространявали от предавател, а след това след нарастваща интензивност се концентрирали в противоположна точка на земното кълбо, някъде около островите Амстердам и Сен Пол в Индийски океан.
Тесла решил да продължи експериментите с по-мощно оборудване. В 1902 година на купения от изобретателя участък земя на остров Лонг-Айлънд в Ню Йорк по негов проект била изграден 47-метрова дървена кула Wordencliffe с медно полукълбо на върха. С помощта на това съоръжение Тесла имал намерение да генерира и предава енергия на големи разстояния. Но в 1903 година промишленикът Джон Пирпонт Морган, който финансирал изследванията на Тесла, прекъснал контракта. След Морган от Тесла се отказали и други промишленици. В 1905 година Тесла бил принуден да освободи сътрудниците си и да прекрати работата.
Но създаденото от него оборудване още много време оставало в лабораторията. Известно е също така, че Тесла не губел надежда да продължи опитите. В стремежа да получи финансиране той писал писма до различни инстанции, доказвайки, че може да създаде оръжие с невиждана мощност, че неговите безжични енергитични установки могат да превърнат всеки район на земното кълбо в област, напригодна за живеене. Той също заявявал, че е готов да освети пътя на започналата в 1908 година експедиция на Робърт Пири към северния полюс.
От 1927 до 1939 година в района на предполагаемото падане на Тунгуския метеорит работили експедиции на учения-геолог Леонид Кулик. Но те не открили никакви следи от самия метеорит, нито на кратер от него. Затова открили удивителен факт: в епицентъра на взрива стояли несъборени дървета без клони. Редица факти говорят, че небесното тяло се взривило във въздуха. Местни ловци-евенки разказвали на участниците в експедицията на Кулик за „изгаряща лицето вода” и светещи камъни. Освен това било намерено голямо количество малки, около милиметър в диаметър топчета от изгоряло вещество. По-късно такива топчета били намерени в Хирошима и Нагасаки, подложени на атомна бомбардировка.
През 60-те години тези факти породили предположение, че в небето над Сибир станал ядрен взрив. Тъй като в 1908 година не е имало атомна бомба, причина за взрива обявили авария на звездолет от друга планета. Но сега предпочитание се отдава на друга версия.
Експерти обърнали внимание на странни явления, съпровождащи Тунгуския феномен: няколко дни от Атлантика до централен Сибир се наблюдавало интензивно светене на небето и светещи облаци. Очевидци, които се намирали на 200-300 км. от епицентъра на взрива, отбелязали наистина гробна тишина, настъпила след 7 часа сутринта на 30 юни 1908 година. Не се чували чуруликането на птиците, шума на листата и други обичайни звуци. Освен това ясното утро изведнъж потъмняло, а всички предмети, в тово число листата на дърветата и тревата, станали оранжеви, червени, кафяви. Към средата на деня всичко почерняло, а в небето по посока на Подкаменна Тунгуска сякаш се издигала плътна сребриста стена. Скоро след взрива започнала магнитна буря, продължила 5 часа.
Тези аномалии дават възможност да се предположи, че техен „автор” бил Никола Тесла. Има минимум две версии.
Според едната от тях, Тесла решил да демонстрира разрушителните възможности на своята установка. Той бил добър човек и затова искал да причини колкото се може по-малко вреда. Затова искал да нанесе енергетичен удар по необитаеми райони на Отвъдполярието, но малко сбъркал.
По другата версия, на 30 юни 1908 година към Земята се насочил гигантски метеорит. Обектът е могъл да се блъсне в планетата и да предизвика ефект, подобен на онзи, който довел до измирането на динозаврите, но този път са могли да загинат хората. Никола Тесла използвал установката си за да спаси човечеството. Той взривил обекта във въздуха или с помощта на генерирани от него енерегетични лъчи, или в резултат от някакво енергетично изхвърляне от земните дълбочини, което било предизвикано от манипулациите на гениалния изобретател с предавателя от кулата му Werdenclyffe. Няма обективно потвърждение на тези версии. Както и до сега няма и обясняващ всички известни факти отговор на въпроса, какво все пак се взривило през лятото на 1908 година в небето над Тунгуска?