Икономическата криза засегна всички страни, обхванати в процеса на разширяване, но отражението й в тях бе различно.
Икономическата криза е едно от главните предизвикателства пред процеса на разширяване на Европейския съюз. Това се подчертава в обобщаващ документ, който Европейската комисия изпраща днес в Съвета на Европейския съюз, заедно с поредните доклади за напредъка по пътя към членство в съюза на Хърватия, Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Турция и Исландия.
Документът е озаглавен "Стратегия на разширяването и основни предизвикателства 2010-2011 г".
Икономическата криза засегна всички страни, обхванати в процеса на разширяване, но отражението й в тях бе различно.
Албания, Косово и бившата югославска република Македония бяха най-слабо засегнати, тъй като бяха най-слабо зависими от износа и вътрешните им пазари се запазиха. В същото време Хърватия, Сърбия и Турция, които са по-интегрирани в световния пазар, бяха тежко засегнати. Черна гора бе силно ударена от кризата поради зависимостта си от външното финансиране и от нови сектори, а в Босна и Херцеговина ефектът от кризата бе засилен от проциклични политики и от големи субсидии и социални бюджетни разходи, отбелязва Европейската комисия.
Комисията забелязва "скромни признаци" на икономическо възстановяване в Западните Балкани. Според нея вътрешното търсене е все още слабо, в което се отразяват влошените условия за получаване на кредити и постоянната безработица.
Същевременно икономическото възстановяване отбеляза сериозен напредък в Турция, която се възползва от фискалната консолидация и преструктурирането на банковата система в началото на това десетилетие. Исландия обаче продължава да страда от световната финансова бъркотия и рухването на банковата система, посочва Европейската комисия.
Като цяло мнението й е, че държавните финанси в страните, обхванати от процеса на разширяване, остават "под напрежение". Въпреки сравнително малкия среден обществен дълг, финансовата експанзия през периода на бурно развитие е засилила уязвимостта и зависимостта на тези страни, с изключение на Турция, от глобалната финансова криза.
В повечето западнобалкански страни бяха наложени мерки за бюджетно затягане, включително бюджетно ребалансиране. Те обаче не бяха достатъчни да не допуснат разширяване на бюджетните дефицити. Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, както и Исландия, използваха подкрепата на Международния валутен фонд, а Европейският съюз, заедно с други международни финансови институции помогна за омекотяване на ефекта от кризата, изтъква Европейската комисия.
Нейното становище е, че постигането на устойчив икономически растеж и реална конвергенция ще изисква налагане на нови структурни реформи и водене на предпазливи финансови политики.