Вестник “Вашингтон пост” публикува едно изследване, което доказва, че пропастта между доходите на политиците и обикновените американци в последните 30 години е нараснала значително. По-конкретно журналистите са съпоставили годишните заплати на конгресмените с това, което получава за една година един среден американец.

Излиза, че през 80-те години на миналия век годишната заплата на един конгресмен е била около 280 000 долара, докато средният доход на т.нар. обикновени американци е бил 20 600 долара. В наши дни годишните доходи на депутатите са стигнали 725 000 долара, докато тези на техните избиратели са леко намалели – с около 100 долара.

Статистиката потвърждава онова, което обикновените хора чувстват по джоба си. Без да са правили подобни проучвания, милиони американци са стигнали до извода, че управляващите елити водят политика, която е в интерес на малобройни обществени прослойки и нехаят за проблемите на мнозинството.

“Ние сме 99-те процента”, издигаха лозунг протестиращите от набиращото скорост движение “Окупирай “Уолстрийт”, които са на път да открият истината на българската поговорка “Сит на гладен не вярва”.

В един руски виц се разказва как органите разследват депутат, който очевидно е много богат – къщи, вили, имоти, пари. Откъде толкова пари, питат. Как откъде, аз съм депутат, влиятелен човек, имам голяма заплата, занимавам се и с други неща. - А на нас ни се струва, че тези пари са откраднати от народа. – Че откъде у народа толкова пари?

Това, че “у народа няма толкова пари”, неизбежно изкривява политиката, особено ако във властта са попаднали хора, които разбират криво същността на сегашното общество. Грубо казано, политиката в много голяма степен следва парите и често забравя, че главното й предназначение всъщност е да осигури стабилно обще-житие.

Годините на катаклизми, икономическите кризи и социалните и политическите революции научиха Западния свят, че относителна стабилност е възможна само, ако на голяма част от обществото са осигурени възможности да удовлетворява основни потребности.

Казано по-просто, ако един американец може да си плаща за жилището, да си купи кола и да я кара, да има мръвки за съботното барбекю и някой долар за колежа на децата, на него не му се зловиди, че Рокфелер има милиарди. И съответно не прави сметка на заплатите на депутатите и не окупира “Уолстрийт”.

Успехът на западните общества се дължи главно на това, че у повечето хора съществува основателното убеждение, че богатството на някои не се дължи на бедността на други. Това съхранява стабилност и мотивира хората да работят.

Едно от най-важните проявления на кризата е, че това убеждение се руши: все повече хора почват да вярват, че едни са много богати именно защото мнозина други са много бедни.

Ако искаме да преодолеем кризата, трябва да се почне оттам: от солидарността, от възстановяване на вярата, че има справедливост, от разбирането, че това как живее кой да е човек има пряко отношение към цялото.

Ако това не стане, чакат ни още сътресения.

Неизбежно.