/Поглед.инфо/ Тази година е 25-годишнината от избора на първия парламент и Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК). Благодарение на сигурното убежище, което САЩ и неговите европейски съюзници създадоха през 1991 г., за да защитят разселеното кюрдско население от бруталните нападения на Багдад, кюрдите превърнаха кризата във възможност за изграждане на гледаща напред държава с демократични стремежи. Начинанието беше трудно, с много успехи и неуспехи, но отношенията между САЩ и РПК станаха по-силни и се превърнаха във взаимноизгодно партньорство.
Съединените щати продължиха да защитават иракските кюрди от режима на Саддам Хюсеин през 90-те години и да гарантират, че те ще имат справедливия си дял в Ирак след Саддам. САЩ отново дойдоха в помощ за спасяването на РПК срещу „Ислямска държава“ (ИД) през 2014 г. и продължават подкрепата си досега. Кюрдите са обвързани с безрезервна лоялност и солидна подкрепа за политиките на САЩ в Ирак. Силите на пешмерга станаха незаменими партньори в световната коалиция под ръководството на САЩ и допринесоха за окончателното военно поражение на ИД в Ирак.
Някои смятат това партньорство РПК-САЩ за тактическо и временно, не само защото ИД е победена, но също така и защото Съединените щати в крайна сметка ще спрат да разчитат на кюрдите поради неспособността им, подобно на останалата част от Ирак и други страни от Близкия изток, да насърчават върховенството на закона и доброто управление, контрола на корупцията, която е неприемливо дълбока. Въпреки това САЩ и РПК могат да докажат друго.
За начало Съединените щати продължават да се нуждаят от стратегически партньори в непрекъснато променящия се Близък Изток, където жизнените им интереси ще останат заложени на карта. В регион, който е в размирици и където тероризмът се увеличава, САЩ и Европа са изправени пред много намалено пространство, присъствие и лостове за управление и оформяне на събитията. Регионалните държавни и субдържавни участници (като РПК) имат нарастващо влияние и отвъд границите си. Множество нестабилни действащи лица, легитимирани или не, стават все по-влиятелни в управлението на събитията.
РПК, намиращо се в сърцето на Близкия изток, е точно това, от което се нуждаят Съединените щати, където е най-необходимо. Кюрдите са доказали, че са умели и динамични оцеляващи в конфликтна зона, която е препълнена с мощни съперници. Те имат силни отношения на сътрудничество и на любов и омраза с шиитския политически елит на Ирак. Те споделят дълга граница с преди окупираните от ИД територии на араби сунити, където предизвикателството за стабилизация е най-голямо. По време на войната с ИД те приютиха мнозинството от разселените араби сунити и други етнически и религиозни малцинства.
В международен план, въпреки сложността и чувствителността на политиката в Близкия изток, политическите партии на РПК активно се ангажираха и поддържаха сравнително добри съседни отношения както с Иран, така и с Турция. Като държава с мюсюлманско мнозинство и като част от Ирак, лидерите на РПК са имали безпрепятствен достъп до повечето арабски държави.
Що се отнася до вътрешнополитическите предизвикателства пред РПК Съединените щати могат да помогнат много чрез конструктивен ангажимент. РПК, като малка нововъзникваща държава, остава уязвимо в най-тежката част на света. Това дава на САЩ изобилие от лостове, които никога не са използвали ефективно. Всъщност, САЩ имат същия механизъм за действие с всички техни съюзници в Близкия изток, но никога не са били склонни да го използват поради страх от негативни реакции. Напротив, предишната американска администрация избра почти напълно да се разграничи с региона, особено от Ирак, и на практика изостави задължението си да разпространява ценностите на свободата и върховенството на закона в Близкия изток. Последствията бяха катастрофални, принуждавайки САЩ да се завърнат и да се справят с войната срещу най-радикалните терористи.
Може да е рядко политиците да поискат или да приемат помощ с условия, но лидерите на РПК го правят, когато такива искания идват от доверени приятели. Те са и са отговаряли на условията, свързани с доброто управление, предназначени да помогнат на тяхната страна да стане по-добро, по-силно и по-проспериращо място. Лидерите на РПК разглеждат тези условия като стимули и възможности за реформиране. Много от тях ги използват, за да убедят своите колеги да подкрепят промяната. Накратко, трудната любов работи с кюрдите и Съединените щати трябва да помогнат на РПК да стане партньор, който заслужават и партньорът, който РПК заслужава да бъде.
…....................
Автор на коментара във в. „Вашингтон таймс“ е Длауер Ала'Алдийн, президент на Института за близкоизточни изследвания на Кюрдистан и министър на висшето образование и научните изследвания в Регионалното правителство на Кюрдистан (2009-2012)
Вашингтон / САЩ