/Поглед.инфо/ "Ние сме много повече американци, отколкото потомците на англосаксонците"

Катастрофалното развитие на финансово-икономическата ситуация в Съединените щати, неспособността на „дълбоката държава“ да излезе от задънената улица на граждански борби и конспирации не може да не предизвиква безпокойство сред лидерите на латиноамериканските и карибските държави.

Все по-често в задкулисните дискусии на дясно и ляво се появява образът на „колоса с глинени крака”, използван по отношение на САЩ. Безпокойството е разбираемо: когато „колосът“ се срине, отломките ще се разпръснат по света и най-вече ще отидат при тези, които са по-близо, онези страни на юг от Рио Гранде, от Мексико до Аржентина и Чили.

При тези драматични обстоятелства латиноамериканците трябва да имат ясна представа за това какъв ще бъде мащабът на събитията в Съединените щати, дали сенилната администрация на Байдън и тези, които идват след нея, ще успеят да предотвратят това, което вече прозира от скрижалите на историята.

Вътрешните разправии в САЩ са изпълнени с гражданска война, възможността за която, съгласно последните социологически проучвания, не се изключва от половината американци. Освен това всеки пети човек в Съединените щати оправдава политическото насилие „в името на добра кауза“ (за защита на демокрацията, свободите и собствеността).

Като се има предвид свръхмащабното „въоръжаване“ на гражданите и безпрецедентен скок на конфликтите в обществото, причинени от трудните условия на живот, растежът на експлоатацията в своите „новаторски“ версии, социалната и расова експлозия в Съединените щати изглежда неизбежна.

И вече успява да пробие в много ежедневни епизоди. Престрелки с десетки жертви, обири на супермаркети, атаки на декласирани елементи върху проспериращи квартали - това са само „цветенцата“. „Гроздовете на гнева“ вече са узрели в по същество агонизиращата средна класа и, което е не по-малко плашещо, дори сред силите за сигурност, които са психологически изтощени от постоянни войни и наказателни операции в отдалечени територии.

Хиляди служители на Държавния департамент и други институции са преминали през "стажове" в опасни региони. Все повече заплахи за "отмъщение за предишните унижения" се чуват от латиноамерикански мигранти.

Така че настоящите латиноамерикански президенти не са сигурни в своето спокойно „пенсионно бъдеще“. Вашингтон многократно е показвал, че е безмилостен към тези, които обслужват неговите интереси без нужния ентусиазъм. Панамецът Мануел Нориега, гватемалецът Ото Перес Молина, хондураецът Хуан Орландо Ернандес и други се озоваха в американски затвори по обвинения в трафик на наркотици и корупция.

Навремето Вашингтон заплаши със съдебни репресии почти всички „популистки“ президенти, включително и много популярния Уго Чавес, а сега визира венецуелеца Николас Мадуро, никарагуанеца Даниел Ортега, Сиомара Кастро от Хондурас.

Високопоставени американски политици не се притесняват да заплашват мексиканския президент Мануел Лопес Обрадор, който напоследък не пести критичните забележки към политиката на САЩ. Мексиканският лидер е особено недоволен от неправителствените организации, финансирани от американците заради подривната им дейност.

По този повод през май Обрадор написа отворено писмо до Джо Байдън: „Не е допустимо да се финансират организации, които открито се противопоставят на законното, легитимно и демократично правителство? Това нарушава нашия суверенитет и по същество е интервенционизъм!“

Мексиканският суверенитет е най-малкият аспект на двустранните отношения, от който Вашингтон може да се интересува. На думи, да - това "уважение" изглежда в излишък. Достатъчно е да погледнете изказванията на американските официални лица през последните години, в тях често звучат уверения, че „зачитането на суверенитета на Мексико“ е лайтмотивът на политиката на Вашингтон към съседа.

Всъщност администрацията на Байдън не позволява никакви отстъпки на мексиканците в търговско-икономическата сфера. Обрадор се съпротивлява и, опитвайки се да не загуби лицето си, периодично прави шумни декларации в националистически дух. Значителен резонанс предизвика включването в седмичната му пресконференция на песента на популярната група "Los Tigres del Norte",

„Те купиха вода от река Браво без пари.

Тексас, Нуево Мексико, Аризона и Колорадо ни бяха отнети,

Калифорния и Невада също бяха откраднати.

Струваше им се, че състоянието на Юта не е достатъчно и те превзеха Уайоминг.

Аз съм индианец по кръв, аз съм латиноамериканец, аз съм метис.

Ние сме от всички цветове и всякакви занаяти,

И въпреки че това ще нарани съседа,

Ние сме много повече американци,

Много повече от всички тях взети заедно.

Има и друга версия за края на този стих в песента:

„Ние сме много по-американци от потомството на англосаксонците.

Антиамериканските атаки на Обрадор му осигуряват известна подкрепа от патриотичните кръгове в страната, запазвайки силни позиции в държавния апарат, сред военното ръководство и в специалните служби. Обрадор последователно прокарва търговските и инвестиционни интереси на бизнес кръговете на страната, „тайно“ поддържа връзки с мексиканските олигарси Карлос Слим и Херман Лареа (за да не дразни съратниците на лявото течение).

При това опитният полиитик Обрадор умело използва демагогски методи в публичното общуване с масите, което му гарантира относително спокоен престой в президентския кабинет до края на шестгодишния му мандат (преизбиране не се допуска).

При предстоящата загуба на доминиращата глобална позиция на САЩ в страните от Латинска Америка и Карибите имплицитно се дискутира въпросът кой би могъл „лично“ да представлява региона като авторитетна политическа фигура, ползваща се с доверие на континента.

Обрадор претендира за тази роля. Много от изявленията му се тиражират в медиите. Предложението на Обрадор към бразилския президент Инасио Лула да Силва да се откаже от използването на долара на регионално ниво при установяването на нови търговски връзки получи голям отзвук.

Обрадор многократно поиска освобождаването на журналиста Джулиан Асанж от английски затвор, обещавайки да му даде политическо убежище. Тезата на мексиканския президент винаги е звучала категорично, че доминиращата първопричина за потребителски ориентирания трафик на наркотици е в САЩ,

Въпреки това Обрадор не се превърна във влиятелна фигура на континента. Бразилският президент Инасио Лула да Силва се опита да се изяви с инициативи по "украинския казус", но попадна в неприятна ситуация заради "обида" от страна на американската марионетка, която не дойде на срещата с него в уречения час.

Президентът на Чили Габриел Борич, който се позиционира като ляв политик, беше компрометиран. Една година от неговата „бурна” дейност беше достатъчна за истински левите политически сили на континента, за да установят: това е емисар на проамериканските кръгове в Чили, където пиночетизмът отново се пробужда.

Борич при всеки удобен случай заклеймява „нарушенията на човешките права“ в Куба, Никарагуа и Венецуела, но никога не е споменавал и дума за систематичното нарушаване на правата на милиони латиноамериканци и по-специално на самите чилийци. Президентите на Аржентина, Колумбия, Перу, които са затънали във вътрешни проблеми, почти не се забелязват в международен план, да не говорим за други малки страни в региона.

Все пак има надежда за политически ренесанс в Латинска Америка. В Куба, във Венецуела, Никарагуа, в много страни на континента, на младежки форуми и фестивали се чуват думите No Pasarán - „Няма да минат, фашизмът няма да мине!“. В младежките леви среди Николас Мадуро, надежден наследник на Уго Чавес, се ползва с голям авторитет. Може би именно той, енергичен политик, убеден марксист, боливарианец, ще ръководи процеса на съживяване на левите сили на континента ...

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?