/Поглед.инфо/ Свидетели сме на все повече аргументи в полза на засилващата се координация между Москва и Пекин по най-сложните и деликатни въпроси на световната политика. И човек трябва да разбере, че англосаксонците дължат много голям дял от дългосрочното си световно ръководство на „сенчестата”, тайната дипломация, използването на която от незапомнени времена им позволява да разделят и да владеят.

За това говорят анализатори и експерти в продължение на много години, отбелязвайки, че на света има глобален геополитически триъгълник САЩ - Русия - Китай и че правилото 2> 1 се прилага в този триъгълник, тоест оказалият се на определен етап от конкуренцията, получава потвърждение.

Сега на официално най-високото ниво. Говорейки в ефира на телевизионната програма “Голямата игра”, руският външен министър Сергей Лавров говори за срещата есента в Ню Йорк с Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ, съветник на президента по националната сигурност и най-големият кукловод в сянка. В продължение на много десетилетия Кисинджър обикаля света в любимия си формат „дипломация на совалките“ от 70-те години, създавайки сцени и организирайки различни комбинации. Дълбок познавач на историята на международните отношения, личен участник в много ключови, решаващи събития, той стои в началото на двойните ходове на вътрешната трансформация на американската власт. От тандема на президента Ричард Никсън - Спиро Агню, преизбран през 1972 г., до олигархичната група Джералд Форд - Нелсън Рокфелер, който не беше избран от американския народ, но дойде на власт през 1974 г. Ето само кратък списък на събитията, случили се в политическия живот на САЩ и планетата при Кисинджър:

  • Двойната девалвация на долара с отделянето му от злато от 1971-1972 г. и прехода от следвоенната финансова Бретън-Уудска система към Амайската; именно тези събития допринесоха за прераждането на индустриалния капитализъм във финансов капитал, осигурявайки последвалия триумф на монетаристкия неолиберализъм;

  • Прословутата конференция на Билдербергите от 1973 г. в Швеция, Салтшебаден, където Кисинджър излезе с план за петролната “рокада”, „талантливо“ предсказващ четирикратно увеличение на цените, провокиращ арабско-израелската „Война на Съдния ден“ в Близкия изток. След десет години цената на петрола се срина обратно, довеждайки така до “Перестройката” на Горбачов седналия на петродоларовата игла Съветски съюз.

  • Излизането на преден план на Римския клуб с появата през 1972 г. на първия доклад „Границите на растежа“, който поставя идеологическата граница за контролирани глобални промени и създаването във Виена на Международния институт за приложни системни изследвания (IIASA), чиито клонове, които се появяват в СССР, се превръщат в инкубатори на бъдещите “Семейни” и “Петербургски” елити на либералните "реформатори";

  • Появата на Тристранната комисия през 1972-1973 г., тоест японският елит беше привлечен в процеса на интеграция на западните елити на Северна Америка и Западна Европа с око на целия АТР. През 1975 г. се появява скандалният доклад „Кризата на демокрацията: Доклад за управлението на демокрациите пред Тристранната комисия“, в който перспективите за настоящата фашизация на Европа са включени в пътната карта за глобално развитие;

  • Въвличането на СССР в разведряването на международно напрежение. В същото време старейшините на Кремъл, които бяха слабо запознати с глобалните проблеми, бяха примамвани в „римския“ капан с помощта на вътрешни агенти. А Тристранната комисия, ръководена от Дейвид Рокфелер и бъдещия наследник на Кисинджър като съветник по национална сигурност при президента Збигнев Бжежински, е измислена като инструмент на глобален антисъветски съюз. И точно тази двойственост на политиката на западните „създатели на концепции“ беше пропусната от застаряващото съветско ръководство.

Сега можем дълго да се оплакваме от излизането на американците от стартиралите тогава процеси на СТАРТ, ПРО и ДРСМО. Но е невъзможно да не се разбере, че подобен финал е предопределен именно от тази двойственост, когато съветската страна беше поканена на диалог на площадката на Римския клуб, докато Тристранната комисия вече плетеше интриги срещу нея.

За пореден път: Кисинджър, заедно с Бжежински и братята Рокфелер, застанаха в началото на създаването на „капана“, в който СССР попадна заради проспиването на тези “игри” от стремително губещия адекватността си Брежнев и амбициите на Косигин, чието интелектуалното превъзходство над вожда не компенсира недостига на мащаб, което позволява на Запада да го победи. Как да не си припомним апотеозата на тази наивност - Заключителният акт на Общоевропейската конференция за сигурност и сътрудничество в Хелзинки (1975 г.), която на думи провъзгласява гаранции за следвоенните граници, но всъщност полага мина под тях, която сработва през 1991 г. Разиграването от Запада на тази наивност включва космическия проект „Союз-Аполо“, представен като символ на разведряването, който покрива разширяващата се пропаст на предстоящата катастрофа със смокиновия лист на „мирното“ сътрудничество в „мирния“ космос.

Зад гърба на СССР се завъртяха съвсем различни неща:

  • През 1975 г. Vanguard Group, компания за управление на активи, тясно свързана с „дълбоката държава“ или по-точно представляваща върха на айсберга в американския политически и олигархичен пейзаж, се появява в Съединените щати и до днес. Намери, читателю, структурата на акционерния капитал на която и да е от многонационалните банки и корпорации - и ще видиш, че има много взаимни инвестиционни фондове и институционални инвеститори с имената Vanguard и други, преплетени с нея, притежаващи всички, подчертавам, всички световни активи - Black Rock, FMR , Capital Group, State Street, JP Морган и т.н. (общо около 12);

  • През втората половина на 70-те години на миналия век, отчасти при Кисинджър, отчасти вече при Бжежински, започва американското сближаване с Китай, подготвено от посещението в Пекин в края на 1971 г. на Кисинджър, а след това през февруари 1972 г. на Никсън. Три месеца по-късно бъдещата „жертва на импийчмънт“, организиран не без участието на Кисинджър, се появи в Москва. И се проведе кръг на „Голямата игра“ в съветската столица, свързан със самите договори за разделящите се бойни глави и противоракетната отбрана, от които след изграждането на мостове със съветския елит и унищожаването на СССР американците отказаха през XXI век.

Сенчестият съюз с Китай беше скрепен с налагането в Поднебесната империя на политиката “Едно семейство - едно дете “, която беше насърчена от Римския клуб с представянето на Съвета за население на Рокфелер и с активната подкрепа на ООН. Едва сега, след като се отказа от съсипващите условия на тази „сделка“, Китай започва да възстановява значително деформирания демографски, или по-точно полов баланс. А в голямата политика кукловодите като Кисинджър се възползваха максимално от сблъсъците между Пекин и Москва през 1979 г., двете китайско-виетнамски войни и тази, която започна с въвеждането на съветските войски в Афганистан. Между другото тук се оказва свързана и Иранската революция на имам Хомейни. Играта на китайско-съветските противоречия с цел задълбочаването им в интерес на Запада продължи по най-циничния начин. Вашингтон явно се надяваше да реши „руските“ и „китайските“ въпроси с ръцете на самите китайци и руснаци.

А сега Кисинджър, без да се колебае, казва на министър Лавров следното: "Идеалната ситуация за Вашингтон би била, ако отношенията му с Москва и Пекин бъдат по-добри от отношенията между Русия и Китай."

И тук е моментът да ви напомня, че Кисинджър, който наскоро сам посети Китай и паралелно с други американски делегации, прави това на фона на изострянето на китайско-американската търговска война, се бори да създаде в очите на китайската страна, лично на Си Цзинпин, който го приема, образа на „доброто ченге”. И че именно неговото ходатайство дава възможност да се разрешат част от тарифните различия между страните. Това е психологическа техника. По-рано Кисинджър пътуваше до Москва не по-малко редовно, възползвайки се от благоволението на Владимир Путин, който винаги го приемаше. Въпреки това, преди няколко години той го „замрази“, реши да си вземе пауза, напълно превключвайки се към китайската посока.

Явно там нищо не се е случило и там и „патриархът“ на задкулисното кукловодство започна бавно да излиза от обръщение и затова започва да си „излива душата“ не на първите лица, а на министър, който е от по-нисък ранг.

Какво може да се каже относно разговора?

Когато една от страните, с които се играе „играта“, изрично декларира желание да бъдат приятели както с нея, така и с другата страна по такъв начин, че да са във война помежду си, това се прави с намерението да се запази конфиденциалността. Предполага се, че подобно "пускане на въдици" кара тази страна да се замисли. Защо руската страна е избрана за тази комбинация също е ясно. Защото, както казваше покойният съюзник на Кисинджър Бжежински “500 милиарда долара на руския елит се намират в американските банки и вие все още се чудите дали този елит е ваш или вече наш”.

Можете да се обзаложите, че китайският елит не държи такива пари в американските банки. Следователно, разкриването на този нюанс на преговорите с Кисинджър прави чест на Лавров и в същото време значително укрепва репутацията на руската страна в очите на китайските колеги, срещу които е насочена тази „игра“ на Кисинджър. Всъщност те вече са разбрали всичко, но едно нещо е "всеки да знае", и съвсем друго "каза конкретно това и онова”. Това са различни неща и в Пекин несъмнено тези игри се свързват с меда, който Кисинджър избълва в Пекин пред Си Цзинпин през ноември и два месеца по-рано пред външния министър Ван И в Ню Йорк. Допълнителна пикантност към откровеността на руския министър добавя публиката, пред която е направено това изявление: пълното излъчване се очаква в неделя вечерта, но Дмитрий Саймс, съветски емигрант в САЩ, който по-късно става близък до ръководството на Републиканската партия, се появява по време на дискусията на кръглата маса. И в момента той е ръководител на Фондация “Никсън”, същият, за чието “поглъщане” от американския естаблишмънт помогна Кисинджър.

Наскоро се появи и признанието на Лавров, че срещата на 10 декември, когато президентът Доналд Тръмп го прие в САЩ, е тясно преплетена с темата за руско-китайските отношения по негова инициатива. Това означава, че Кисинджър не е участвал в „художествена самодейност“, а е предложил „да се сприятелят срещу Пекин“ в интерес на настоящата администрация на Вашингтон. Фактът, че тя използва съветите на „патриарха-кукловод“, вече е ясен, но либералните медии, особено тези, които са ревниви и се стремят към израелските интереси, имайки предвид постоянното покровителство на Кисинджър над тази страна, нададоха вопъл. Сега, след изявлението на руския министър, тези „течове“ придобиват качествата на официални данни.

Е, и какво всъщност е новото? Какво е неочакваното? Нищо! Съединените щати се страхуват от руско-китайското сближаване именно защото в триъгълника се прилага гореспоменатото правило 2> 1. И се опитват да не бъдат толкова нещастната „единица“, затова и плетат интриги с Москва срещу Пекин и, вероятно, с Пекин срещу Москва. Китайските другари навремето вече огласиха опитите на САЩ - на Кисинджър и Бжежински - да разделят „съветското наследство“ по формулата „Голямата двойка“ - прословутата G2, която, когато не се състоя, предизвика неприкрито раздразнение на „кукловод №2“ в американската система - Джоузеф Най-младши. След това той нарече тази идея „глупава“, а отрицателната позиция на Китай към нея „губеща“.

Свидетели сме на все повече аргументи в полза на засилващата се координация между Москва и Пекин по най-сложните и деликатни въпроси на световната политика. И човек трябва да разбере, че англосаксонците дължат много голям дял от дългосрочното си световно ръководство на „сенчестата”, тайната дипломация, използването на която от незапомнени времена им позволява да разделят и да владеят. И тъй като лидерството в сянка, изградено върху масонските принципи на транснационалните елитни субекти и масонското правило на Чатъм Хаус, не толерира дори съвсем малко открехване на вратата, да не говорим за пълното ѝ отваряне, можем да предположим, че реалните дела на апологетите на световната хегемония се влошават.

Но това е за добро: световните “Авгиеви обори” отдавна се нуждаят от основно почистване, което, ако бъде осъществено наистина, ще засегне много интереси на компрадорите. При това в различни страни. Е, Бог да им е на помощ!

Превод: В.Сергеев