/Поглед.инфо/ Първият официално регистриран гражданин на Пакистан и един от идеолозите на държавната му система, преди да стане Мохамед Асад, се е казвал Леополд Вайс.
Роден е на 2 юли 1900 г. в Лвов. Тогава все още е Галиция като част от Австро-Унгария, а сега е център на западна Украйна. Дядото на Вайс по майчина линия е един от най -богатите банкери в Лвов, а по бащина е уважаван равин, така че семейство Леополд живее охолно. Както обаче твърди самият Леополд, юдаизмът не е играл особена роля в живота на семейството, тъй като баща му и майка му не са били религиозни. Въпреки това Полди, както го наричат родителите му, говори свободно на иврит и изучава Тората.
По-късно Вайс признава, че еврейската религия не му се струва вярна. В нея, както казва Леополд, Бог е по-зает с един избран народ - евреите - докато по света освен тях има много други народи.
През 1918 г. Леополд Вайс постъпва във Виенския университет, където изучава история и прекарва свободното си време, четейки трудовете австрийските психоаналитици. С течение на времето той спира да гравитира към историята и заминава за Берлин, където се занимава с журналистика и дори успява да продаде няколко репортажа. Вайс се доказва като журналист от висок клас, като се срещна със съпругата на Максим Горки, Екатерина Пешкова, която му разказва за ужасните мащаби на глада в Поволжието. Статията му се превръща в хит и след публикуването ѝ Вайс получава оферти от няколко от най -големите германски издатели едновременно.
След като се установява във "Франкфуртер Цайтунг“", Леополд Вайс заминава за Британска Палестина, по покана на чичо си Дориан, бивш ученик на Зигмунд Фройд. В Йерусалим Вайс за първи път в живота си влиза в контакт с ислямския свят и научава за ционизма. Леополд счита тази идеология за опасно начинание не само за арабите, но и за самите евреи. Той пише, че идеите на ционизма са неморални: как човек може мирно да изгради държава, когато имигрантите, с помощта на чужди държави, дойдат в друга страна с надеждата да я окупират и по този начин да изгонят местните жители извън собствените ѝ граници.
Оттогава Леополд Вайс се бори срещу ционизма. В Йерусалим той води дискусии по арабския въпрос с бъдещия президент на Израел Хаим Вайцман и главния идеолог на създаването на Палестина Менахем Усишкин. И Вайцман, и Усишкин идват от Руската империя. В същото време Вайс получава подкрепата на Яков Израел де Хаан, еврейски журналист от Холандия. Де Хаан, подобно на Вайс, се разочарова от ционизма и затова се опитва да сключи споразумение между арабите и британците, така че те да не признаят ръководството на про-ционистки настроени евреи. Де Хаан е застрелян през 1924 г. в Йерусалим от Абрахам Техоми, активен член на подземното движение „Хагана“.
Преди смъртта си, през лятото на 1923 г., Де Хаан успява да доведе Вайс при емира Абдула (1882 - 1951), владетеля на Йордания. През 1924 г. Вайс се завръща в Германия, където публикува книга за арабския национализъм с изразени анти-британски есета. Тази работа дава възможност на Вайс да се върне отново в Близкия изток.
Следващото му пътуване продължава две години, той посещава Кайро, където се среща с шейх Мустафа ал-Мараги. По-късно той ще стане ректор на ислямския университет „Ал-Ажар“. Благодарение на запознанството си със шейха, както разказва Вайс, той открива друг ислям, не този, за който му говорят в Европа, а този, който се практикува от самите мюсюлмани. Интересувайки се от новата религия, Вайс отива на ислямска обиколка, посещава Сирия, Ирак, Кюрдистан, Иран, Афганистан, Туркестан и открива исляма.
През 1926 г. Вайс се завръща във Франкфурт, където се жени за вдовица, която е 15 години по-възрастна от него. След като се скарва с редакцията на вестник „Франкфуртер Цайтунг“, Вайс се мести със семейството си в Берлин, където се заемал с изучаването на ислямските науки. През есента на 1926 г. Леополд и съпругата му приемат исляма и променят името му на Мохамед Асад, а през януари 1927 г. той заминава за хадж в Мека. Съпругата му ще умре на свещена земя, а родителите ѝ поемат нейния син под грижите си. Вайс колоритно описва тези събития в книгата си „Пътят към Мека“.
През 1927 г. в библиотеката на джамията Масджид ал-Харам Леополд Вайс се среща с принц Фейсал и по покана на монарха има честта да се срещне с крал Абдел Азиз, бащата-основател на Саудитското кралство. Ибн Сауд (Абдел Азиз), впечатлен от Леополд, му позволява да се установи в Нейджа, който по това време е затворен за чужденци.
Интересното е, че през 1928 г. Вайс е заподозрян в подпомагане на болшевиките и е смятан за съветски шпионин. В отговор за тези слухове Вайс започва да събира важна информация за краля в Кувейт, където той заминава през 1929 г. В Кувейт Вайс работи за разкриване на движението „Ихван“, което има връзки с Великобритания. Тази информация изглеждала надеждна за краля и Вайс се връща в Арабия. През 1930 г. той се жени за арабка на име Мунира от племето Шамар, която му ражда син Талал.
По време на престоя си в Саудитска Арабия Вайс се надява Ибн Сауд да започне да се занимава с възраждането и разпространението на исляма в съседните държави. Въпреки това, след като консолидира властта в ръцете си, Ибн Сауд, както пише Вайс, се превръща в прост крал, напомнящ донякъде на източноевропейските. Вайс вярва, че кралят напразно популяризира западния начин на живот сред арабското население, забравяйки за истинските ценности на исляма. Разочарован в кралското семейство, Вайс се свързва със санузитите и отива в Киренайка, където подкрепя антииталианското въстание на либийците.
През 1932 г. кралят на Саудитска Арабия решава да прекъсне връзките си с Леополд. Вайс напуска Арабия през 1932 г. и започва пътуване през Туркестан, Китай, Индонезия и накрая се озовава в Индия. Южна Азия и особено Кашмир привличат Вайс. Заедно с мюсюлманските богослови, Леополд пътува из Индия, основно преподавайки. По време на посещението на Вайс в Кашмир избухват безредици. Британското разузнаване така и не разбира какво точно е направил Вайс. След този инцидент той е ескортиран от региона и се премества в Лахор.
В Лахор Леополд Вайс се среща с Мохамед Икбал, кашмирски мюсюлманин и поет-философ, известен в цяла мюсюлманска Индия. От този момент нататък Леополд решава да се занимава изключително с ислямска дейност и да пише статии на мюсюлмански теми, шариатско право и ислямската култура.
През март 1934 г. той публикува „Ислямът на кръстопът“, в който се противопоставя на западното капиталистическо влияние на изток. В тази книга Вайс разкрива някои идеи, които остават актуални за ислямските фундаменталисти и до днес. Книгата е широко разпространена както в Индия, така и в Близкия изток.
През октомври 1938 г. Вайс напуска Индия и се завръща в Европа. В Лондон той моли британското правителство да поднови британската виза, за да може да спаси семейството си в Австрия. Той обаче така и не успява. Цялото му семейство умира в концентрационни лагери. Самият Вайс е депортиран в Индия през лятото на 1939 г., където е арестуван. Той получава свобода едва през август 1945 г. В затвора той не води дневници и напълно се абстрахира от всички политически проблеми, които се случват в Европа. Той вярва, че той като мюсюлманин не трябва да се занимава с проблемите на Европа.
Освободен от затвора, Вайс се посвещава на Пакистан и проблема с индийските мюсюлмани. През 1947 г., когато Пакистан придобива независимост, Леополд е назначен за началник на отдела за възраждане на исляма. Той се превърна в един от основните идеолози за изграждане на модерна система на управление в Пакистан. Вайс смята, че новата държава трябва да се основава на принципите на исляма, парламентарната демокрация и либерално -демократичните ценности в мюсюлманския смисъл на думата. Вайс става и първият официално признат гражданин на Ислямска република Пакистан.
През 1949 г. Вайс отново се разочарова от поредното ислямско правителство, вярвайки, че то е ориентирано повече към светските идеи, отколкото към мюсюлманските ценности. Вайс вярваше, че именно Икбал трябва с право да стане глава на Пакистан, а не Али Джина, който по едно време се противопостави на отделянето на Пакистан от Индия. В началото на 1952 г. Вайс е изпратен в Ню Йорк като постоянен представител на Пакистан в ООН.
В Ню Йорк Вайс се развежда със съпругата си Мунира и се жени за Полка Хамиди, която преминава от католицизма в ислям. С нея той ще прекарва следващите 40 години от живота си. Разводът на Вайс е критикуван от пакистанските власти. Без да чака уволнение, той сам подава оставка.
В САЩ Вайс се събира отново с роднини и дори посещава Бар Мицва на своите племенници, но в същото време не спира да критикува Израел. „Мосад“ дори веднъж се опита да вербува Вайс, предлагайки му да премине на тяхна страна, но получи категоричен отказ. Новата съпруга на Вайс не харесва факта, че той започва да прекарва твърде много време с хора, които подкрепят Израел, а след това Леополд прекъсва комуникацията с роднините си. Както по-късно казва съпругът на сестра му, Вайс остана твърд противник на ционизма.
През 1954 г. Вайс публикува „Пътят към Мека“, който създава такъв шум в Азия и Ню Йорк, че някои читатели приемат исляма. Една от тях беше Маргарет Маркус, американска еврейка, която промени името си на Мариам Джамила. В средата на 1950-те години. тя ще напусне САЩ и ще се премести в Пакистан, където ще се превърне в известен идеолог на ислямския фундаментализъм и ще критикува позицията на Запада по отношение на ислямския свят.
В края на 1950 -те години. Леополд се премества в Швейцария и се установява в Женева. Там издава книгата „Принципи на държавното развитие в исляма“ (1961). Тази книга повлиява силно на президента на Пакистан Аюб Хан. Той кани Вайс обратно в Азия, като му обещава позицията на съветник. Вайс решава да откаже, тъй като беше зает с превода на Корана на английски. По този повод принц Фейсал, когото Вайс познава от 1927 г., организира ислямска конференция в Мека. През 1963 г. той възстановява покровителството на Вайс в Саудитското кралство и кани Вайс да се върне в Арабия. Леополд, учтиво отказващ, се премества в мароканския Танжер.
По време на арабско-израелския конфликт през 1967 г. Вайс пише, че Западът не иска да приеме факта, че Йерусалим трябва да бъде столица на Палестина, държава, в която евреи, мюсюлмани и християни могат да живеят без европейска намеса. Въпреки това, поради отдалечеността на Пакистан от Близкия изток, той не може да повлияе на правителството на малката си родина. Пакистан никога не е играл особена роля в арабско-израелския конфликт, а по-скоро се е концентрирал върху Индия.
След ислямската революция в Иран Вайс, отговаряйки на въпросите на журналистите, каза, че Хомейни е по-лош от шаха и че неговата политика няма нищо общо с исляма. Той се противопоставя на някои аспекти на международната политика на Саудитска Арабия, за които през 1974 г. неговият превод на Корана (непълен по това време) е забранен в кралството на Ибн Сауд.
През 1980 г. Вайс най-накрая завършва превода на Корана и е поканен от президента на Пакистан Зия ул-Хак да посети отново страната, за чието създаване някога е помогнал. Това беше последното му посещение в Пакистан. В Исламабад той е посрещнат като дългоочакван гост, където вече на летището е посрещнат от скъпа лимузина и тълпи възторжени хора. По време на кратък престой в Пакистан той посещава стари приятели в Лахор, участва в конференция с президента на страната, където подкрепи някои реформи. Вайс също настоя пакистанското правителство да предостави значителна подкрепа на жените, тъй като смята, че те трябва да играят специална роля в политиката.
След Вайс се премества в Лисабон, а оттам се премества в южната част на Испания. Принц Салман, един от саудитските монарси, който тогава е управител на Рияд, отново се опита да кани Вайс в Арабия. Той, позовавайки се на старостта си, остава в Испания. На 91 -годишна възраст, на 20 февруари 1992 г., Мохамед Асад умира в Гранада, където е погребан на мюсюлманско гробище. Неговият житейски път и идеи допринасят за развитието на исляма в Европа и Азия. Благодарение на неговите инструкции на 2 декември 1988 г. Беназир Бхуто става първата жена министър -председател на Пакистан. Книгите на Мохамед Асад водят до промени в образователната система на Пакистан. Идеите, по които Асад е работил по едно време, все още са актуални и популярни в Пакистан.
Превод: В. Сергеев