Може ли търговията да подобри отношенията между Русия и САЩ?

/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп обяви пред Владимир Путин желанието на САЩ да търгуват повече с Русия. Търговският оборот рязко е спаднал след 2014 г. и сега започва постепенно да нараства, но все още е далеч от пиковите си показатели. Освен това търговията на Москва с Германия е многократно по-голяма. Защо икономическите връзки между САЩ и Русия са толкова слабо развити - и как това се отразява на политическите отношения между двете страни?

В рамките на един час и половина телефонен разговор руският и американският президенти Владимир Путин и Доналд Тръмп обсъдиха двустранното икономическо сътрудничество. Първият, който говори по този въпрос, е самият Тръмп, който заяви, че страната му ще „търгува много” с Русия. Според него вече има „някаква” търговия, която дори е „нараснала малко”, но и двамата лидери искат тя да бъде допълнително засилено.

Миналата година Путин отбеляза, че Тръмп не се интересува от намаляване на търговията с Русия, но сега тази цифра е на много ниско ниво. На среща със съветника по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън през октомври миналата година Путин посочи увеличаване на търговията между двете страни, дори при условията на санкциите на Вашингтон.

„Въпреки всичките ви усилия, стокообменът между нашите страни, странно, нараства. Миналата година - с 16%, тази година - с 8%. Това не е достатъчно в абсолютно изражение, много малко, но въпреки това има такава тенденция”, заяви Путин, като посочи нарастването на инвестициите от двете страни.

Както отбелязват експерти, делът на САЩ в руския стокообмен от края на 2009 г. до края на 2018 г. е намалял от 4.5% на 3.7%, делът на Русия в търговския оборот на САЩ също намалява от 0.8% до 0.6%. Делът на САЩ при входящите и изходящите преки инвестиции на Русия за този период намалява от 4% на 1% и 2%, съответно. Основните промени в динамиката настъпват през 2014 г., когато са наложени санкции срещу Русия.

През 2018 г. търговията на Русия със Съединените щати нарасна със 7.86% (до 25 млрд. долара), като износът - с 35% (до 12.5 млрд.) и вносът - с 17% (до 12.5 млрд.). Според изчисленията на FinExpertiz Русия основно внася от САЩ машини (11.6% от общото количество), оборудване (11.84%), както и инструменти (оптични, контролни, медицински) за различни индустрии (5.2%). Продуктите на фармацевтичната индустрия представляват около 2,38% от оборота. САЩ купуват предимно различни ресурси и суровини от Русия. Приоритет са черните метали, скъпоценните камъни и петролът.

Ръстът на руско-американската търговия продължава през последните две години, но цифрата все още не достига рекорда от 31 милиарда долара през 2011 година. Но още преди санкциите тази търговия беше незначителна и за двете държави. С Германия оборотът на Русия през 2018 г. надхвърля 59 млрд. долара - и това, като се има предвид действието на общоевропейските санкции срещу Москва (през 2013 г. обемът е почти 75 млрд. долара, а през 2014 г. намалява до 70 млрд. долара).

Водещият изследовател в Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките Константин Блохин смята, че желанието на Тръмп да търгува с Русия напълно противоречи на пакета за санкциите за Русия. „Американските санкции са взети на ниво закони, те са почти невъзможни за отмяна ... Оборотът е мизерен. Търговията между Съединените щати и Китай възлиза на няколкостотин милиарда долара”, заяви Блохин.

Експертът посочи икономическите връзки между двете страни като една от проблематичните точки на връзките, която основно се свеждаше до областта на сигурността и решаването на въпроси на стратегическата стабилност.

„Думите на Тръмп се дължат на различно разбиране на проблема. Тръмп е търговец. След като той стана президент, неговото търгашество стигна до ново ниво. Но както показва практиката, каквото и да иска Тръмп, той е с вързани ръце от русофобската политическа система... САЩ са предприели дългосрочно системно ограничаване на Русия”, заяви той. Той припомни, че дори и след разпадането на СССР, Съединените щати „не инвестираха наистина много в Русия”.

Събеседникът е убеден, че подобряването на отношенията и нарастването на стокообмена са възможни единствено при определени сценарии, когато, например, Западът ще се изправи пред някакъв геополитически проблем, който не може да реши сам. Вторият момент е, ако Русия се оттегли, както през 1991 г., а след това нейните лидери стават маяци на демокрацията. Сега тази възможност едва ли е възможна. И третият модел: когато настъпят промени в американските елити и новите политици с различни възгледи за света заменят „ястребите“, обяснява експертът.

От своя страна генералният директор на Съвета за международни отношения на Русия Андрей Кортунов нарече развитието на търговията и американския бизнес един от приоритетите на външната политика на Тръмп. „С който и лидер да комуникира, той винаги поставя на преден план търговията като една от основните задачи”, заяви Кортунов.

Според него, въпреки санкциите, възможностите за развитие на търговията между двете страни са големи, защото „има опит, установени традиции и нужди”. Един такъв пример е доставката на руски титан на американската корпорация „Боинг”, въпреки санкциите. Също така руска тръбопроводна компания е един от основните производители на тръби за производство на шистов газ в САЩ.

„Потенциално би било възможно да се увеличи обемът на търговията два или три пъти. Но тук стои въпросът за благоприятна политическа атмосфера за този вид работа. Сега търговията се възпрепятства не толкова от санкциите, колкото от състоянието на несигурност. За сериозни проекти, ако те не се ограничават до търговия, но включват и инвестиционен компонент, е необходимо чувство за стабилност и предвидимост, каквото сега няма”, убеден е Кортунов.

Политикът добави, че без промяна в политическия фон е трудно да се очаква увеличение на търговията. „Напротив, дори икономически, двете страни действат като конкуренти една на друга. Пример за това е борбата за европейския газов пазар. Тръмп ще използва всяка възможност, за да избута „Газпром” като опасен конкурент на американския шистов газ”, допълни Кортунов.

В същото време Блохин смята за заблуждение да се вярва, че увеличаването на търговията може да укрепи политическите отношения между страните. Основният пример за този мит, той нарича книгата „Голямата илюзия” на британския Норман Ангел, който твърди, че икономическата зависимост на Германия, Франция и Великобритания прави войната между тях невъзможна. Но веднага след публикуването на книгата започва Първата световна война. „Вижте икономическата взаимозависимост между Китай и Съединените щати, но Вашингтон вижда Пекин като основна заплаха за своето лидерство в региона и по света. Всяко издигане на сила, което предизвиква хегемона, автоматично започва процеса на въспиране. Икономиката е вторична тук”, казва Константин Блохин.

Въпреки това, Кортунов отбелязва, че при мащабна търговия се формират силни лобистки групи, които в „Конгреса на САЩ насърчават решения, насочени към сближаване между страните". „Има много примери, че търговията създава ситуация не само на икономическата взаимозависимост, но и е фактор за развитието на социалните връзки. Хората се опознават по-добре. Ако мислите за бъдещето, търговията в някои случаи може да получи ролята на сериозен стабилизатор, противопоставяйки се на насоката в политическата ситуация. Това е възможно, но както можем да видим от примера на американско-китайските отношения, това не създава гаранции за отсъствието на конфликт. Самата търговия, при определени условия, може да бъде източник на противоречия и да доведе не само до сътрудничество, но, напротив, до противостоене”, заключва Андрей Кортунов.