/Поглед.инфо/ Нюрнбергският процес е международен съдебен процес над бившите ръководители на хитлерова Германия. Провежда се между 10 часа сутринта на 20 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в Международния военен трибунал в Нюрнберг (Германия).

През 1942 г. британският премиер Чърчил заявява, че нацисткият елит трябва да бъде екзекутиран без съдебен процес. Той изразява това мнение в бъдеще повече от веднъж. Когато Чърчил се опитва да наложи своето мнение на Сталин, Сталин възразява: „Каквото и да се случи, това трябва да бъде с ... подходящо съдебно решение. В противен случай хората ще кажат, че Чърчил, Рузвелт и Сталин просто са отмъстили на своите политически врагове!”. Рузвелт, чувайки, че Сталин настоява на съд, от своя страна казва, че съдебната процедура не трябва да бъде „твърде юридическа”.

Искането за създаването на Международния военен трибунал се съдържа в изявлението на съветското правителство от 14 октомври 1942 г. „За отговорността на хитлеристките завоеватели и техните съучастници за злодеянията, извършени от тях в окупираните страни на Европа”.

Споразумението за създаването на Международния военен трибунал и неговите устави са разработени от СССР, САЩ, Великобритания и Франция по време на Лондонската конференция, проведена от 26 юни до 8 август 1945 г. Съвместно разработеният документ отразява съгласуваната позиция на всичките 23 страни, участващи в конференцията, принципите на Хартата са одобрени от Общото събрание на ООН като общопризнати в борбата срещу престъпленията срещу човечеството. На 29 август е публикуван първият списък на основните военнопрестъпници, състоящ се от 24 нацистки политици, военни, идеолози на нацизма.

Проведени са общо 403 съдебни заседания, като след тях следват т.нар. „Малки” Нюрнбергски съдебни процеси, които се провеждат след основния Нюрнбергски процес срещу нацистките дейци от по-малък мащаб.

Процесът протича до 1 октомври 1946 г. Именно на тази дата в залата прозвучава присъдата за най-големите престъпници в историята на човечеството.

Херман Вилхелм Гьоринг - на смърт чрез обесване;

Мартин Борман - на смърт чрез обесване;

Йоахим фон Рибентроп - на смърт чрез обесване;

Вилхелм Кайтел - на смърт чрез обесване;

Ернст Калтенбрунер - на смърт чрез обесване;

Алфред Розенберг - на смърт чрез обесване;

Ханс Франк - на смърт чрез обесване;

Вилхелм Фрик - на смърт чрез обесване;

Юлиус Щрайхер - на смърт чрез обесване;

Фриц Заукел - на смърт чрез обесване;

Алфред Йодъл - до смърт чрез обесване.

На 16 октомври 1946 г. смъртните присъди на тези престъпници (освен Гьоринг, който няколко часа преди екзекуцията се отравя и Борман, за когото тогава няма доказателства, че не е сред живите), са изпълнени.

Превод: В.Сергеев