/Поглед.инфо/ Успешното приключване на острата фаза на сирийската криза и подходът към нейното окончателно уреждане, съсредоточен върху усилията на руската дипломация, повдигнаха у Запада въпроса за жизнеспособността на собствената му международна политика. Очевидните му провали в Близкия изток настояват за изпитване на нови подходи за противодействие на Русия на международната арена.

Руската дипломация доказва своята ефективност на практика. А евроатлантическите „мозъчни тръстове“ се опитват да систематизират „линията на Путин“, както я виждат.

„Блумбърг“ пише: „Владимир Путин се включи в брокерския бизнес. Сделката за Северна Сирия, която той сключи с турския президент Ердоган, е блестяща реклама за неговите услуги, които предлага авторитаризма по целия свят, но особено в Близкия Изток и Африка. И намесата на Путин в конфликта в Сирия през 2015 г. се превърна в демонстрация на новата политика на Русия ... Въз основа на поведението на Русия в Сирия могат да се направят изводи за принципите на Путин. Те са следните

- правителствата трябва да останат на власт; да не се правят опити за смяна на режима отвън.

- Всеки участник с легитимни интереси трябва да получи нещо; няма постоянни червени линии.

- Русия ще си сътрудничи с всички, които искат да си сътрудничат с Русия.

- Русия ще се намеси само в ситуации, от които може да се възползва.

- Русия няма да се намеси в ситуация, ако е заплашена с превъзходна сила и големи загуби."

Във всеки случай „Блумбърг“ вижда това като предизвикателство към Запада от страна на "голяма сила без постоянни задължения". Влиятелната агенция заключава, че „във все по-неуравновесения свят набор от опортюнистични принципи на Путин може да създаде много трудна ситуация“ и затова „Западът се нуждае от убедителна алтернатива на метода на Путин в международната политика“.

Международната политика на Руската федерация наистина създава трудна ситуация за Запада. Дългогодишният проект за изграждане на „Големия Близкия изток“, насочен към фрагментиране на региона и превръщането му в конгломерат от контролирани марионетки, не се оказва успешен. Кюрдската квазидържава Рожава, която се появи в Сирия, не се състоя.

Според „Дейли Мейл“ в Сирия са спечелили онези държави, които са се възползвали от сътрудничеството с Русия, преди всичко самата Сирия, която си завръща контрола над цялата територия с изключение на малък участък на границата с Турция.

Турция също се възползва - от нейните граници се изтеглят отрядите за национална самоотбрана на кюрдите; в същото време част от границата остава под турски контрол. През нея Анкара планира да започне да връща 2,5-3 милиона сирийски бежанци в родината им.

Губещите са кюрдски лидери, които разчитат на сътрудничество с Вашингтон. САЩ ги предадоха и те загубиха възможността да спасят Рожава. Сега съдбата на сирийските кюрди ще бъде решена при преговори с Дамаск.

Губещият е и сирийската въоръжена опозиция, която се е утвърдила в провинция Идлиб заедно с остатъците от джихадистите от „Ислямска държава“. Международни експерти смятат, че след срещата в Сочи Анкара няма да възпрепятства настъплението на сирийската правителствена армия върху Идлиб и окончателното прочистване на региона.

В резултат на предателството на кюрдите, САЩ загубиха доверието не само на своите регионални съюзници, но и в рамките на по-широки международни връзки.

Основното е, че в новата ситуация Русия, Турция и Иран отварят възможности за подготовка на мирно уреждане в Сирия като част от процеса на преговори в Астана. Независимо какво пишат западните анализатори за Русия, плод на нейната политика е мирът, който идва в Сирия.

В същото време Западът не може да предложи алтернатива на линията на Путин. Изложението на „Блумбърг“ за „принципите на Путин“ се превърна в криво огледало на западната политика. Западът продължава да залага на промяната на режима; счита, че в кризисни ситуации победителят трябва да получи всичко; не е готов да сътрудничи с всеки, който иска да сътрудничи със Запада. Намесва се в международни конфликти само с цел да разшири позициите си в света.

В „мозъчните тръстове“ на Запада не искат да посочат главната характеристика на руската политика: тя не се основава на идеология, а изхожда от трезва оценка на позициите на всички партии, всяка от които има свои собствени интереси. Владимир Путин успява в това и си спечели репутация на един от най-квалифицираните политици на нашето време.

И западната политика, докато се води от кръгове, които искат да поставят света под свой контрол, обрича всички опити да се предложи алтернатива на Русия.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели