/Поглед.инфо/ В някои страни от ЕС се замислиха за присъединяване към НАТО само на регионите на Украйна, контролирани от ВСУ. Като пример е дадена историята на Германия, която влезе в Алианса без ГДР. Експертната общност е уверена, че украинските власти ще се противопоставят на подобен сценарий, но ако решат да го осъществят, тогава никой няма да ги попита за мнението. При какви условия е възможно подобно развитие на събитията и как Русия трябва да се отнася към тези идеи?
Примерът на Германия, която стана член на НАТО през 1955 г., може да се приложи към териториите на Украйна, контролирани от правителството на Зеленски. За това, както пише американският “Ню Йорк Таймс”, са се замислили в някои европейски страни. Западногерманският модел става все по-популярен като начин за гарантиране на истинската сигурност на Украйна, дори и тя да не си върне веднага цялата територия.
Въпреки това, Западна Германия не беше във война с Източна Германия (ГДР), когато се присъедини към НАТО, и двете единици бяха признати за отделни държави през 1949 г., се казва в статията. В същото време „малко хора на Запад искат безкрайна война, вече се страхуват от намаляването на обществената подкрепа за неограничено финансиране и липса на производство на танкове, системи за ПВО и боеприпаси, от които Украйна се нуждае“.
По-рано естонският премиер Кая Калас, която беше посочена като един от вероятните кандидати за поста генерален секретар на НАТО, призова Алианса да разработи по-конкретна пътна карта за присъединяването на Украйна. Включването на Украйна в НАТО, каза тя, би било "много по-евтино", отколкото превръщането й в "милитаризиран таралеж" през следващите 50 години.
Както се отбелязва в статията, в случая с Украйна много ще зависи от линията на съприкосновение след очакваното настъпление на ВСУ, както и дали това ще доведе до продължително прекратяване на огъня, относително стабилни граници и дори мирни преговори.
В средата на седмицата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че влизането на Украйна в Алианса преди края на военния конфликт не се разглежда и е невъзможно. Както отбеляза германският канцлер Олаф Шолц, Украйна не отговаря на много от критериите, необходими за присъединяване към Северноатлантическия алианс. С наближаването на срещата във Вилнюс обаче страните от Алианса търсят различни начини да разширят границите си с Украйна.
„Кризата стигна дотам, че всички на Запад разбират, че нещо трябва да се направи, но никой не знае как да постигне целите си. Следователно можем да очакваме най-украсените и прекрасни предложения, включително заобиколни начини за разширяване на съюза“, каза Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на университета в Санкт Петербург.
„Но идеята за западногермански модел за присъединяване на Украйна към НАТО звучи напълно странно, макар и само в смисъл, че това предложение отрича териториалната цялост на Украйна. Именно този нюанс за Запада е първото условие за преговори. Поне в публичното пространство“, отбеляза политологът. Експертът предпага, че новата инициатива може да бъде предложена от държави с ниска отговорност, като балтийските страни или Полша. „Но не съм сигурен, че дори полските елити подкрепят тази идея, защото Полша би искала да анексира част от Украйна при най-лошия сценарий, но не по този начин“, добави източникът.
„Докато се водят военни действия, никой, дори най-горещите глави в балтийските държави и Полша, не са за приемането на териториите, контролирани от ВСУ, в НАТО. Но в края на военните действия такъв сценарий могат да предложат не само Полша и балтийските страни, но и условно Хърватия. Холандия, Дания и Португалия не възразяват особено. Но останалите страни в Европа не горят от такова желание“, казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет.
Експертът очаква, че на предстоящата през юли среща на върха на НАТО ще бъде решен въпросът за влизането на Швеция в алианса и предоставянето на военна помощ на Украйна. „Част от Украйна няма да бъде приета в НАТО. Те са по-склонни да приемат Молдова и Грузия, въпреки че и те имат териториални нюанси“, предполага Трухачов.
Ткаченко е убеден, че подобни сценарии ще бъдат приети лошо в Украйна. „Това би означавало, че сегашните власти са отписани и са необходими тези, които ще осъществят този проект. „Всъщност за ЕС и САЩ подобна стъпка би означавала признаване на военно поражение в Украйна. А това от своя страна ще доведе до колапс на политическия елит в страната“, обясни експертът.
Трухачов се придържа към различна гледна точка. Според него, ако страните от НАТО все пак решат да приемат Украйна на части, тогава никой няма да се интересува от мнението на властите в Киев. „Да, украинските политици ще избухнат, но в такава ситуация никой няма да се интересува от тяхната позиция. Но за нас такъв вариант би бил категорично неприемлив. Защо ни трябва Харков в НАТО?“, добави риторично политологът.
Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, написа в канала си в “Телеграм”, че Украйна неизбежно ще изчезне в бъдеще. Според него след разпадането на страната са вероятни няколко сценария. Според един от тях западните региони на Украйна „минават под контрола на редица държави от ЕС с последващ „аншлус“ на земите от държавите-получатели“.
„В същото време ще бъде запазена известна „ничия“ украинска територия, която е притисната между Русия и земите, попаднали под суверенитета на редица европейски държави. Останалата безстопанствена територия обявява своето наследство от бивша Украйна, своята международна правосубектност и намерението си да върне изгубените земи по всякакъв начин. Разбира се, имайки предвид само онези земи, които влязоха в състава на Русия“, смята Медведев.
Според него в същото време „новата“ Украйна веднага ще заяви желанието си да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, което ще се случи в средносрочен план. „Въоръженият конфликт се възобновява след кратко време, превръщайки се в постоянен, но със заплахата от бързото му преливане в пълноценна Трета световна война“, е убеден политикът.
Вторият вариант е, когато Украйна също изчезне след СВО поради разделянето ѝ между Русия и редица страни от ЕС. Правителството на Украйна в изгнание се формира: „Тогава „конфликтът приключва с разумни гаранции за невъзобновяването му в близко бъдеще, но със запазване на терористичната активност на украинските нацисти, които ще бъдат разпръснати на територията на държавите от ЕС, които получиха западни украински земи. Рискът от възобновяване на пълноценен конфликт или прерастването му в световна война в този случай може да се счита за умерен.
И третият вариант - случва се същото като в първия случай, но с обратен знак. „Западните земи на Украйна се присъединяват към редица страни от ЕС. Хората от централните и някои други безстопанствени региони на Украйна в рамките на чл. 1 от Устава на ООН незабавно обявяват своето самоопределение чрез присъединяване към Руската федерация. Искането се удовлетворява и конфликтът приключва с достатъчни гаранции за неповтаряне в дългосрочен план“, каза още политикът.
„Просто няма други възможности. И това вече е ясно на всички, дори на някой на Запад да му е неприятно да го признае. Може временно да сме доволни от втория вариант, но имаме нужда от третия“, завършва Медведев. Сега обаче Западът определено не е готов за подобни варианти, тъй като САЩ биха искали „вечното продължаване на конфликта“, смята Ткаченко. „За тях това е универсално средство за отслабване на Русия и косвено влияние върху Китай. Но ако си представим, че в Украйна настъпва анархия, центърът на властта ще изчезне, тогава, разбира се, са възможни различни варианти“, казва политологът.
Според Трухачов Медведев намеква за исторически паралели, но в действителност Полша „не се нуждае от милиони бандеровци от Западна Украйна“. „НАТО с удоволствие би поставило военните си бази в Украйна, но нищо повече. Може би Румъния ще отхапе парче от Черновецката област, а Унгария - част от Закарпатието. Но като цяло Западна Украйна вероятно ще запази формален суверенитет“, смята събеседникът.
Но за Русия, подчертава политологът, принципният въпрос е земите на Новоросия и Приднепровието да не бъдат под контрола на НАТО. „Регионите, които се намират западно от град Хмелницки, могат да станат част от Алианса, защото там живее население, което е наистина враждебно настроено към Русия“, заключи Трухачов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?