/Поглед.инфо/ Университетските историци от прага отхвърлят всичко, от което мирише на предопределеност, на неизбежност. Вместо това те се фокусират върху случайността на събитията, която се проявява чрез първоначално присъщата свобода на човека и безбройните решения, които той взема в живота си. Независимо от това, в двете световни войни от миналия век има нещо, макар и не напълно предварително, но много вероятно, почти неизбежно. Ретроспективен анализ позволява да заключим, че и двете бедствия се дължат до голяма степен на привързаността на много страни, особено на Запад, към редица опасни геополитически доктрини.

Разбира се, нито Русия, нито Съединените щати са абсолютно невинни при разпалването и ескалацията на гражданската война в Украйна. Разликата се състои в това, че след „Рашагейт“ се разгърна истински фарс, което доведе до там, че информационното пространство на вече обсебената от „руска заплаха“ Америка (предимно привърженици на Демократическата партия) е буквално наситено с послания, свидетелстващи за очевидната вина на Москва.

Ами действията на Вашингтон? За това не се пише особено. И истината е, че плеадата от изтъкнати американски „либерали“, новопоявилите се антируски ястреби като Хилари Клинтън, Джо Байдън, целия апарат на централата на Демократическата партия и корпоративната медия MSNBC - използваха Държавния департамент, неправителствените организации и икономическия натиск, за да провокират прозападен преврат в Украйна през 2014 г. и следващите години. Тяхната опортюнистична маневра тогава им се стори проста и практически безплатна, но с течение на времето ситуацията неизбежно става по-объркваща и изпълнена с последствия.

Въпреки това, не се притеснявайте, решение е намерено! Явното намерение на Демократическата партия и неподкрепящата Тръмп част от консерваторите обяви нова - уж политически изгодна - студена война. Те отново изкопаха извинение, което отдавна се е дискредитирало, но все пак е подходящо за хранене на обществото: Съединените щати трябва да са готови да се борят срещу Русия „там“, докато не дойде моментът, в който няма да имат друг избор, освен да се бори с нея „тук“. Въпреки че отдавна не е ясно какво означава „тук“ и как точно тази фантазия може да се превърне в реалност.

Първо, факторът на разстоянието: докато Украйна се намира на няколко хиляди километра от източното крайбрежие на Северна Америка, тя се намира в непосредствена близост до Русия. Освен това в продължение на много години - през живота на много поколения, като част от различни политически и имперски структури - тя е била част от Съветския съюз и Руската империя. По-голямата част от населението на тази страна, особено на изток, говори руски език и се идентифицира с руската култура.

Освен това подкрепата за изкуствено наложения прозападен украински режим не е абсолютно жизненоважен интерес за САЩ, който да оправдава кръвопролитието или заплахата от ядрена война. Според Бари Посен от Масачузетския технологичен институт „жизненоважните интереси са свързани със сигурността, суверенитета и териториалната цялост на Америка“ и „дори и ако в най-лошия случай цяла Украйна попадне под руски контрол, това няма да повлияе на сигурността на Съединените щати ".

Освен това, както пише Андрю Басевич, пенсиониран полковник от армията на САЩ и президент на аналитичния център на Института “Куинси”, най-добрата политика на Съединените щати - въпреки че тази идея ни кара да се чувстваме смутени - би била „мълчаливо признание за съществуването на руската сфера на влияние“. В крайна сметка, Вашингтон би искал и дори фактически е искал същото признаване от Москва по отношение на влиянието си в Мексико, Канада или дори на целия американски континент.

За съжаление, такава разумна сдържаност едва ли е възможна, докато двупартийната американска политическа система продължава да се придържа към неясната геополитическа теория на Макиндър. Зад кулисите, с изключение на изолирани изявления на известни регионални експерти и разследващи журналисти, Съединените щати миналия век, но особено след "извинението" с терористичната атака на 11 септември, влязоха в пълномащабно съперничество с Русия и Китай за физическо, икономическо и ресурсно господство във всички страни от Централна Азия до покрайнините на Източна Европа.

Като студент в командно-щабния колеж на американската армия през 2016-2017 г. станах свидетел как всички американски офицери се занимават почти изключително с планирането на измислени, но много реалистични военни операции в региона на Кавказ. Това отчасти обяснява и защо американските въоръжени сили, след осемнадесет години непрекъснати войни, остават в богатия на природни ресурси (по някои оценки говорим за огромни 3 трилиона долара) Афганистан, който неслучайно е един от най-големите физически плацдарми за Америка в лишената от излаз на море Централна Азия.

Ето един малко странен, но поучителен детайл. Добре си спомням четирите си кратки посещения на авиобаза “Манас”, близо до столицата на Киргизстан, Бишкек. Тогава това беше универсалната база за прехвърляне на ВВС на САЩ на път за Афганистан. Свободното излизане от територията, дори за постоянен авиационен персонал, беше рядкост, защото от другата страна на града руските военни имаха също база. Освен това Узбекистан, който предостави на САЩ транзитен пункт за военни операции в Афганистан, изгони американските военни през 2005 г., отчасти поради руския политически и икономически натиск.

Централна Азия и Източна Европа също са спорни територии, за които се води борба между конкурентни - западни, руски и китайски - петролни и газови транспортни пътища, както и търговски коридори. Трябва да се помни, че мащабната китайска инфраструктурна инициатива „Един пояс, един път” служи главно за интересите на Китай, въпреки че понякога е взаимно изгодна. Планът е да се свържат огромните китайски производствени мощности с огромния европейски потребителски пазар, главно чрез транспортни маршрути, тръбопроводи, дипломатически и военни контакти. И през кои региони ще преминат всички тези канали за комуникация? Вероятно вече сте се досетили: през Централна Азия, Кавказ и по-нататък през Източна Европа.

Независимо дали ни харесва или не, на Америка не е съдено да спечели тази схватка, а нейните вели усилия да направи това в невъобразими точки на планетата миришат на амбиции за световно превъзходство и безразсъден, рискован и най-вече практически нямащ шансове за успех авантюризъм.

Русия има мощна армия в непосредствена близост до тези райони, огромен ядрен потенциал, както и вековни икономически и исторически връзки с Евразийския хартланд. Китай има още по-добри, балансирани въоръжени сили, достатъчно количество ядрено оръжие и най-важното - Пекин има много по-мощна икономика, която може да предложи мащабни инвестиции.

Що се отнася до Съединените щати, въпреки че те все още превъзхождат своите конкуренти по икономическа мощ, те нямат географска близост, те са изправени пред сложни логистични проблеми и в допълнение, през последните десетилетия те вече са загубили по-голямата част от своята легитимност и авторитет в онези страни от региона, за които са се борили. Най-вероятно, въпреки че войната може да не е неизбежна, поражението на Вашингтон в тази потенциална война е абсолютно неизбежна.

Нека разгледаме въпросите, свързани с всякакви външни фактори в борбата на великите сили за развитието и използването на изобилните природни ресурси на страните от този регион, като част от тази статия. Първо, Украйна, която въплъщава ранния етап на завръщането на Вашингтон към шовинистичната геостратегия на Макиндър, като марионетна държава и трамплин за войната с Русия, не е предпочитаният вариант и не представлява обект на жизненоважни интереси. Второ, все по-активните усилия на чичо Сам да се конкурират с двете големи евразийски сили вероятно са обречени на провал и са симптом за отчаянието, завладяващо империята.

Докато САЩ навлизат във все по-биполярна фаза на отношения с външния свят, влиятелните лидери в сферата на националната сигурност се опасяват от изчезването на американската мощ. Америка, независимо дали ѝ харесва или не, е империя в упадък и както знаем от историята, такива страни са склонни да се държат зле при упадъка на своята хегемония. Можете да ме наречете циник, но вярвам, че САЩ, като може би най-мощната империя на всички времена, е решена да действат по най-лошия за нея възможен начин.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели