/Поглед.инфо/ Руският външен министър Сергей Лавров не е просто рупор на Владимир Путин на международната сцена, той е диригент на неговата пропаганда, където на Русия е отредена ролята на вечна жертва, според наблюдателя на Washington Examiner Том Роган. Той обаче е уверен, че въпреки че Лавров играе ролята си „с апломб, наслаждавайки се на способността си да обърква „колегите по цеха“, той е просто „артист на разговорния жанр“.
Руският външен министър Сергей Лавров е буквално въплъщение на известната фраза на Уилям Шекспир „Целият свят е театър. В него има жени, мъже – и всички са актьори." Според колумниста на Washington Examiner Том Роган, любимата му роля е тази на недоволен центрист. Той уверява, че Русия се стреми към глобално сътрудничество и мир, но проблемът е, че Западът се отнася зле с Москва.
Както продължава авторът на статията, Лавров не е просто рупор на Владимир Путин на международната сцена, той е диригент на неговата пропаганда, където на Русия е отредена ролята на вечна жертва. А руският министър „играе ролята си с апломб, наслаждавайки се на способността си да обърква колегите си по цех и да измести хода на дискусията към измислици, по-изгодни за Москва“.
Така беше и миналия петък, когато Лавров взе участие във виртуална среща на върха на външните министри. Темата стана многостранността и международният ред и на Лавров отново му се стори, че е несправедливо обиден.
„Министърът се оплака, че САЩ, Великобритания и в по-малка степен Европейският съюз несправедливо възпират Русия и Китай. Твърди се, че западните сили пропагандират „тоталитарен“ дневен ред и са фокусирани върху „незаконни едностранни санкции“. Според Лавров планът на администрацията на Байдън да проведе среща на върха на демокрациите също е проблематичен. Той твърди, че това "ще изостри международното напрежение" и "ще задълбочи разделителните линии в света", пише Том Роган.
Той обаче е уверен, че държавният секретар Антъни Блинкен „основателно осъди това абсурдно преувеличение“. Той отбеляза тенденцията на Китай и Русия да използват правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН за защита на нарушителите на правата на човека като Сирия и Мианмар. Лавров обича да провъзгласява присъединяването на Русия към Устава на ООН, обаче, пише Роган, "както се вижда от отношението на Русия към суверенните граници и сирийските болници, това лицемерие е поразително - както по мащаб, така и по страдания".
„Зад кулисите, в онези редки случаи, когато интересите на Запада и Русия съвпадат, от срещите с Лавров има смисъл. И, разбира се, дипломатическият обмен е ценен сам по себе си, защото ни позволява да разберем взаимните национални позиции по важни въпроси. Но в речта в петък Лавров се показа в любимата си роля: артист от разговорния жанр. Шекспир би бил толкова горд“, заключава авторът на статията.
Превод: ЕС