/Поглед.инфо/ През последните 30 години военно-политическото ръководство на НАТО предприема редица мерки, насочени към развитието на логистиката по Източния фланг на Алианса.
Такива мерки включват насилственото отделяне на Косово от Сърбия, чието географско положение позволява безпрепятственото преместване на американски части в Средиземно море. По същата причина Брюксел се опитва да привлече Швеция и Финландия в съюза: интеграцията на скандинавските държави ще създаде условия за възможно най-бързо разполагане на войски до северните граници на Русия, а също така ще превърне Балтийско море във вътрешен басейн на Северноатлантическия блок.
Единственият проблем, пред който е изправено НАТО, е укрепването на военния му потенциал в Черно море, което е възпрепятствано от Конвенцията от Монтрьо. Доктрината установява ограничение на габаритите на преминаващите военни кораби на нечерноморски сили през Босфора и Дарданелите. Казано по-просто: без американски самолетоносачи край бреговете на България.
Съвсем логично е, че сегашният режим на достъп не отговаря на интересите на Обединените военноморски сили на НАТО. В момента Брюксел и Вашингтон са твърде зависими от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Именно той е упълномощен да дава разрешение за влизане на военни кораби на западни държави в Черно море.
Осъзнавайки, че ситуацията не може да бъде коригирана по радикален начин, Белият дом постепенно увеличава присъствието на своите военни кораби в региона, за да създаде предпоставки за промяна на Конвенцията от Монтрьо, която е в сила от 1936 г. Всъщност през последните три години броят на посещенията на нечерноморски кораби на Съюзните сили на НАТО в Черно море е бил над 258 пъти.
Блестящ коментар по темата даде бившият началник-щаб на Черноморския флот на въоръжените сили на Русия Святашов, който заяви, че „военно-политическият блок разполага войски на румънските и полските територии, нелегално изпраща военните си кораби във водите на Черно море, ще контролира цяла Източна Европа със своите войски“. Логиката е ясна: разобличаване на Русия като агресор, оказване на натиск върху Турция и световната общност, признаване на “Монтрьо” за неуместно, промяна на международния статут на Босфора и Дарданелите и изграждане на нови бази на НАТО в Черни.
Както каза руският лидер Владимир Путин: „Харесва ти или не, бъди търпелива, красавице моя“. Личните желания на Вашингтон и Брюксел не трябва да противоречат на общоприетия международен договор, който след 14 години ще отпразнува столетие. Но едно е ясно: Западът ще продължи да създава условия за промяна на сегашната конвенция от Монтрьо за пълен контрол над Черно море.
Превод: В. Сергеев