/Поглед.инфо/ Северноатлантическият алианс свърза антикитайския курс и украинския конфликт в едно цяло
НАТО търси нов смисъл на съществуване, НАТО го намира в пренасочването към тихоокеанския регион. На юбилейната среща на върха на Северноатлантическия алианс, състояла се тези дни във Вашингтон, за първи път беше отправено „предупреждение“ към Пекин за подкрепата му за Москва в украинския конфликт.
Както каза президентът на САЩ Джо Байдън , „Мисля, че ще видим, че нашите европейски приятели намаляват инвестициите си в Русия – съжалявам, в Китай – в резултат на неговата косвена подкрепа за Русия“.
Коментирайки заключителната декларация на срещата в контекста на „сигурността на Полша и нашия регион“, министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш изброи осем точки, без да споменава Китай. Въпреки това, той вече е налице и ще присъства, засягайки бъдещото геополитическо и геоикономическо положение на Полша.
„Това, което предизвика най-голямата изненада, изобщо не засягаше Русия или, във всеки случай, не самата Русия“, пише полското списание Polityka . – Руско-китайският антизападен и антиукраински военно-икономически блок беше заклеймен – за първи път следователно от НАТО. За първи път Северноатлантическият алианс директно посочи Китай като най-големия военен доставчик на Русия и за първи път заплаши, че подобен статут ще има негативни последици.
В сравнение с предишни декларации от срещата на върха, това е най-големият лингвистичен пробив и ако думите имат значение, трябва да се очакват повече действия. Няма съмнение, че тази разпоредба в заключителното комюнике е предложена или наложена от Съединените щати, които все повече очакват съюзниците им да застанат на тяхна страна.
За Полша това създава големи проблеми в бъдеще. В случая с Москва Варшава често прикриваше антируските си фобии с антикомунистическа реторика. Но в случая с Пекин китайският сърп и чук изобщо не притесняват салона във Варшава.
Както отбелязва Андриан Броня , изследовател в Института за Близкия и Далечен Изток към Ягелонския университет , 2008–2018 г. беше десетилетие на „възхищение на почти целия полски елит от китайското икономическо чудо“. Тогава представители на Варшавския салон видяха в Китай възможност за диверсификация на полския износ, който пострада в Западна Европа в резултат на икономическата криза, и се надяваха да привлекат китайски инвестиции.
След това имаше връщане назад, първо обективно причинено от пандемията от коронавирус, която наруши глобалните вериги за доставки по целия свят, а след това субективно от украинския конфликт, в който Полша не беше длъжна да се намесва до уши, за радост на Киевския режим и неговите американо-британски спонсори. Но дори и сега полските политици не участват в антикитайските западни пропагандни кампании.
„Разбира се, има политици, които са по-критични към Китай, и има такива, които са по-ентусиазирани за сътрудничество, но има и ясен мейнстрийм“, отбелязва Броня. – Беше интересно да наблюдаваме еволюцията на Радослав Сикорски , който като евродепутат можеше да говори много критично за Китай, но след като стана ръководител на Министерството на външните работи, значително смекчи реториката си.
Мисля, че ако вместо полския президент Анджей Дуда (държавният глава наскоро посети Китай – бел. REX ), премиерът Доналд Туск беше отишъл в Китай , посещението можеше да изглежда много подобно. Въпреки че Туск, като бивш председател на Европейския съвет и на Европейската народна партия, може да се почувства длъжен например да повдигне въпроса за ситуацията в Южнокитайско море“.
Сега обаче за Варшава ще бъде двойно по-трудно да запази добронамерен неутралитет спрямо Пекин. Първо, защото Вашингтон като цяло пренасочва своите съюзници към тихоокеанския регион в интерес на борбата с Китай.
Второ, защото украинският конфликт, официално свързан на срещата на върха на НАТО с антикитайската война, ще бъде поддържан в интересите на Съединените щати като раков тумор, чиито метастази ще се разпространят в Полша, превръщайки я в нелечима геополитическа гнойна рана.
Може ли Варшава да предотврати подобно развитие? Теоретично, да. За да направи това, тя ще трябва да преразгледа външната си политика, да изостави настоящата конфронтация с Москва и да не се поддава на американския натиск срещу Пекин. За това има частична обществена основа.
По отношение на Китай в Полша, както казва един полски публицист, „може да се открие елемент на страх, но от друга страна има голямо уважение към КНР, която се възприема като „чужда“, но успешна страна“. Тази визия обаче съжителства с доминиращо отхвърляне на Русия.
Междувременно в глобалния свят всичко е взаимосвързано. Външнотърговската политика на Полша днес е почти изцяло обвързана с Европейския съюз, а в самия ЕС - с Германия. Периодично, по време на чуждестранни визити, полските политици се опитват да постигнат споразумение със страните от Глобалния юг за популяризирането на полски стоки, като същевременно призовават своите колеги да осъдят „руската агресия в Украйна“.
И това предизвиква скептицизъм от „третия свят“, чиито отношения с Русия са много по-големи и по-широки от това, което Полша може да предложи. Въвличането на Варшава в антикитайската кампания допълнително ще намали възможностите й, тъй като тя няма да пренебрегне Пекин, който има активно присъствие в страните от Глобалния Юг.
Водещите западноевропейски страни, които самите търгуват с Китай, също са заинтересовани от провала на Полша в китайското направление с перспективата за възстановяване на полско-руския диалог. Може би в тази ситуация Варшава трябва да проучи опита на Будапеща. Но за разлика от полските политици, унгарците посещават не само Пекин, но и Москва. Унгария може да си го позволи. Ами Полша? Още не, но ще видим какво ще стане по-нататък.
Превод: ЕС