/Поглед.инфо/ Без Червената армия такава държава днес нямаше да има
Подготви Христо Георгиев Хитлер и сие са предопределили съдбата на Украйна, а и на Полша, още преди началото на Втората световна война. За тези държави не се предвижда нищо повече от това да са част от новото жизнено пространство на Германия. На народите им Фюрера оказва “високата” чест да бъдат обслужващ персонал или роби в плодородните украинските полета. Нищо повече. За да се стопира неистовият стремеж за независимост на Украйна, Бандера е хвърлен в немски концлагер, но при луксозни условия, понеже е могло пак да потрябва, както се и случва.
Но идва 1944-та. Първи Украински фронт под командването на маршал Конев се понася неудържимо срещу срещу уж непревземаемите немски отбранителни линии. Залогът е огромен, пробият ли ги руснаците, пътят им към Берлин ще е открит. Както и става.
А какви ги вършат в същото време бандеровци? Те воюват не с германската армия, а с руската. Ето как описва действията им историкът Леонид Млечин. И как се слага краят им:
“Украинските националисти под ръководството на Бандера водят кървава борба срещу настъпващата Червена армия... Минират железопътни линии и влакове дерайлират. Разглобяват стотици метри жп линии, рушат опорите на мостове...
На 29 февруари във Волинска област отряд от УВА обстрелва колона от военни коли, в една от които се намирал командващият Първи украински фронт младият армейски генерал Николай Ватутин (1901-1944). Той е ранен смъртоносно и на 15 април умира в киевската военна болница.
Оуновци убиват всички, които представляват съветската власт или сътрудничат с нея... Унищожават цели полски села...
Борбата с УВА продължава няколко години. Чекистите действат много жестоко, изселват от Украйна всички, заподозрени в сътрудничество с бандеровци. И за няколко години движението на украинските националисти е фактически унищожено...
На 15 октомври 1959 година агентът на Държавна сигурност Богдан Николаевич Сташински убива Бандера в Мюнхен...”
За това съм писал вече, но днес ще изнесем нови разсекретени документи и за Лвовско-Сандомирската стратегическанастъпателна операция, която не е сред най-нашумелите, като тези при Москва, Сталинград и Курск, но нейното значение за победоносния край на Втората световна война е решаващо. И за самата Украйна най-вече. Защото става дума не само за за освобождаването й, но и за оцеляването й като държава и народ, което синеоките германски рицари не са предвиждали.
Урокът на историята на забрава не подлежи
В деня на 80-годишнината от освобождаването на Западна Украйна от ужасите на фашизма
Публикува се за първи път
Решаващото настъпление
На 29 август 1944 година Лвовско-Сандомирската стратегическа настъпателна операция завършва с победа на Червената армия. В резултат на т.нар. шести сталински удар е разгромена стратегическата групировка на противника – групата на армиите „Северна Украйна“, освободени от фашистките окупатори са западните области на Украйна и югоизточните райони на Полша. Съветските войски завземат крупен плацдарм на западния бряг на река Висла, от който след това се разгръща настъплението в силезийското направление, в централните райони на Полша и към границата на нацистка Германия.
Маршал Конев с офицери от 1-ви Украински фронт на Парада на Победата Шифротелеграма
на щаба на 1-ви Украински фронт от 25 март 1944 г. за плановете за разгром на Лвовската групировка на противника и за излаз на държавната граница
Завършвайки настъпателната операция за освобождението на десния бряг на Украйна, войските на 1-ви Украински фронт под командването на маршала на Съветския съюз И.С. Конев, излизат на позиция югозападно от град Ковел, западно от градовете Луцк, Тернопол, Коломия, Кута в в протежение на 440 км и разгръщат подготовката за Лвовско-Сандомирската операция.
„След завършването на ликвидацията на проскуровско-каменкец-подолската групировка на противника и след завземането на Черновци имам намерение да проведа операция с цел разгром на лвовската групировка на противника и излаз на войските на фронта към държавната граница“. След изпълнението на най-близките задачи армиите на фронта ще продължат настъплението с цел да овладеят района на Перемишл“.
Шифротелеграма
на 1-ви Украински фронт от 26 юли 1944 г. до И.В. Сталин за плана за развитие на операцията за освобождаване на Лвов
На 22 юни 1944 г. Военният съвет на 1-ви Украински фронт представи в ръководството на Върховното главнокомандване план за настъпателната операция, който бе одобрен от него на 24 юни.
[…]
Замисълът на Лвовско-Сандомирската операция се състоеше в това да обкръжим и унищожим Лвовско-бродската групировка на противника, да превземeм Лвов, да разсечем групата армии „Северна Украйна“, едната й част да отхвърлим в района на Полесие, другата – към Карпатите, а с главните сили на фронта да излезем на р. Висла.
„Най-близката цел на операцията е да се доведе до край разгромът на лвовско-станиславската групировка на противника, да се изхвърлят остатъците й на юго-запад в Карпатите, да бъдат разбити идващите тdнкови и пехотни резерви на противника, да форсираме към р. Висла и да овладеем района на Ченстохи, Краков“.
[...]Решение
на командващия на войските на 1-ви Украински фронт за разгрома на немците в западна Украйна през юли-август 1944 г.
Въпреки започналото настъпление на съветските войски в Белорусия, немското командване очаква настъплението на Червената армия в лвовското направление. Затова то не допуска голямо отслабване на групата армии „Северна Украйна“, запазвайки в състава й значителни танкови войски.
[…]
„Противникът, придавайки изключително важно значение на Лвовско-перемишленското направление, което извеждаше нашите войски до стратегически важния промишлен Верхна-Силезийски район, създаде пред фронта силна групировка, имайки на първа линия 24 пехотни немски дивизии, три пехотни и четири леки унгарски пехотни дивизии. На втора линия – една пехотна, една моторизирана и шест танкови немски дивизии, три пехотни, една лека пехотна и една танкова дивизия на унгарците.
По този начин противникът имаше пред фронта 33 пехотни, една моторизирана и седем танкови дивизии. Основните сили на противника се групираха на Бродското, лвовското и станиславското направления“.
Въпреки предприетите маскировъчни мерки, противникът все пак успя да установи и прегрупирането на войските на фронта, и новите райони, в които той се съсредоточава. Още на 8 юли 1944 г. той откри, че 38-а армия напуска станиславското направление. На 12 юли противникът установи, че две дивизии от тази армия са в нова зона, западно от Тернопол. Пак там е било забелязано прегрупиране на 3-та гвардейска танкова армия и на някои корпуси от 1-ва гвардейска и 4-та танкова армии. Тези факти свидетелстват, че мерките около тайно подготвяните удари не са били достатъчно ефективни. Като получава данните за подготвяното настъпление, противникът прдприема редица мерки, включително издръпва по-близо своите резерви на рава-руското и лвовското направления
„От показанията на пленници бе известно, че противникът знае за готовността на операцията, затова отдръпва главните сили на втора линия, оставяйки на първа линия отрядите за прикриване. На 12 юли 1944 г. тези показания на пленници бяха потвърдени от нови пленници“.
Решение
на командващия войските на 1-ви Украински фронт за обкръжаване на Сандомирската групировка но противника от 6 август 1944 г.
[…]
По характера на изпълнението и по хода на бойните действия Лвовско-Сандомирската операция се дели на два етапа.
На първия етап (13 – 27 юли 1944 г.) войските на 1-ви Украински фронт под командването на Маршала на Съветския съюз Иван Степанович Конев пробиват отбраната на противника, обкръжават и след това унищожават бродската групировка на противника, разгромяват лвовската и рава-руската му групировки, освобождават градовете Лвов, Рава-Руска, Перемишл, Станислав и ред други.
План
на боя на войските от 60-а армия от 13 юли 1944 г. за периода на настъпателната операция
[…]
Сутринта на 13 юли 1944 г. на рава-руското направление минават в атака челните батальони на 3-та гвардейска и 13-та армии, които с подръжката на силите на част от дивизиите от първия ешелон пробиват главната отбранителна зона на противника и се придвижват на 8–12 км. навътре.
На 14 юли след тях встъпват в сражение главните сили на армиите, придвижили се към изхода на 15 юли на дълбочина 25-30 км по фронт до 60 км.
На 16–17 юли към пробива са въведени конно-механизираната група на генерал В.К. Баранова и 1-ва гвардейска танкова армия, чиито съединения на 18 юли форсират река Западен Буг южно от Сокал, а конно-механизираната група в същото време превзема Деревляни, отрязвайки пътя на запад за групировките на противника.
Из изводите
от бойния опит на войските от 38-ма армия в Лвовската настъпателна операция през юли–август 1944 г.
На лвовското направление атаката на челнте батальони на 13 юли няма успех.
Във втората половина на деня на 14 юли минават в настъпление главните сили на 60-а и 38-а армии. Съединенията на 38-а армия се придвижват бавно напред, преодолявайки съпротивата и отблъсквайки силните контраудари на оперативните резерви на противника (две немски танкови дивизии).
„В първия ден на настъплението войските на армиите в 5:15 на 14 юли 1944 г. започнаха да действат след 30-минутна артилерийска подготовка на челните батальони, които се втурват в първата и втората траншея. Основните сили се придвижиха до линията на зоните, достигнати от челните отряди и заеха изходно положение за атака…
Темпът на настъпване на армиите с боеве на 14 юли до 4 август 1944 г. бе средно с 12–13 км на ден. При това от 14 до 19 юли армията водеше ожесточени боеве с противника, хвърлил своите оперативни резерви към местата на сраженията, унищожи голямо количество жива сила и техника на противника, и нямаше значителного придвижване в тези дни“.
[…]
Разузнавателна сводка
на щаба на 3-та гвардейска армия от 18 август 1944 г. за успеха на съветските войски в Сандомир
Към края на деня на 15 юли войската на 60-а армия съвместно с челните отряди на 3-а гвардейска танкова армия пробиват отбраната на врага в района на Колтов, образувайки т. нар. колтовски коридор (с ширина 4–6 км, дълбочина до 18 км). През него по един маршрут под флангов огън на противника последователно са въведени в пробива главните сили на 3-та гвардейска (16 юли) и 4-та танкови армии (17–18 юли).
На 18 юли съединенията на 3-та гвардейска танкова армия форсират река Пелтев и излизат в района на Дзедзилов, Красное, Деревляни, част от силите й се съединяват с конно-механизираната групана генерал В.К. Баранов, като завършват обкръжаването на до осем дивизии на групировката на противника, а главните сили на 4-та танкова армия се устремяват към Лвов.
«В течение на деня на 18 август 1944 г.противникът с огън и контраатаки на пехотата с танкове оказваше упорита съпротива на настъплението на нашите войски и нееднократно се опитваше да се придвижи на север в района на Гура Високое. В резултат на успешното сражение нашите части съвместно с 13-а танкова армия и 1-ви танков корпус изхвърлиха противника от Мсцюв, Плебански и град Сандомир.
На лвовското направление противникът, оказвайки упорита съпротива с огън и контраатаки, отстъпваше в западно направление. Обкръжената бродска групировка (в състав 340 пд, 361 пд, 454 охран. див., 14 пд СС „Галичане“, корпусна група „С“) на 20–22 юли 1944 г., се опитваше да пробие на участъка на Сасовм. Бяла Камен – в обкръжение от войските на 4-та танкова армия бяха разгромени общо до 15 хил. души. Взет бе в плен командирът на 454-та охранителна дивизия генерал-майор Недвиг Йоханес. Организирано бе издирване на командира на 13-и армейски корпус генерал-майор фон Гоф».
На 22 юли със съгласувани удари на 13-а, 60-а и 4-та танкова армия бродската групировка на противника е разгромена. При това обкръжаване войските на противника губят повече от 40 хил. войници и офицери, а също цялото тежко въоръжение на 13-и армейски корпус.
В същото време войската на 1-ва танкова армия съвместно с конно-механизираната група на генерал В.К. Баранов, преследвайки отстъпващия противник, форсира от раз река Сан в района на Ярослав и превзе плацдарма на западния й бряг.
На 22 юличелните части на 4-а танкова армия внахлуват във Лвов, а 3-а танкова армия го обхожда откъм север и и сутринта на 23 юли изриза към района на Яворов, Городок, Мостиска, отрязвайки пътя на противника за отстъпване на запад.
Бойно донесение
от щаба на 1-ви Украински фронт от 28 юли 1944 г. за придвижването на съветските войски, боевете за Лвов и завладяването на вражеска техника
На 27 юли в резултат на ударите на 3-а танкова армияоткъм запад, на 60-а армияот изток и на 4-та танкова армия от юг град Лвов е освободен.
„Войските на фронта на 27 юли продължиха настъплението и се придвижиха на 20−35 км. В резултат на упорити боеве те завладяха градовете Лвов, Ярослав, Перемишл, а също - до 500 населени пунктове, в това число градовете Пшевурск, Туробин, Калчуга, Прухники-Място, Ходоров, м. Солотвина.
В боевете за един ден бяха пленени над 250 оръдия, 420 миномета, над 500 картечници, 35 танка и 60 бронетранспортьора, до 20 железопътни ешелона, над 1000 коня, голямо количество складове, боеприпаси и въоръжения. Взети бяха 2500 пленници. При въздушните боеве и на летищата бяха унищожени 15 самолета на противника“.
[…]
Оперативни сводки
на щаба на 2-ра въздушна армия за унищожаването на отстъпваща техника и жива сила на противника за периода от 13 юли до 27 август 1944 г.
Действията на Военно-въздушните сили играят важна роля и оказват благоприятно влияние върху целия ходи изход на Лвовско-Сандомирската операция. Твърдо удържайки господство във въздуха, нашата авиация унищожи над 550 немски самолета.
2-ра и 8-а въздушни армии от 13 юлидо 29 август извършват 48 хил. самолетни излитания.
Хвърляйки над врага 6500 тона бомби и изразходвайки 3300 хил. снаряда и патрони, авиационните части му нанесоха голяма вреда в жива сила и техника, коетопомогна за повишаване на темповете на настъпление на сухопътните войски.
Авиацията не само поразява войска и техника на бойното поле, но и оказва силно въздействие върху групировна вражеските войски, намиращи се в оперативния тил. Резервите на немското командване и комуникациите са били много важен обект, които ефективно са атакували бомбардировачите и щурмоваците.
Сводка
за въздушната обстановка на съветско-германския фронт и за дейността на ВВС от 1 до 10 август 1944 г.
„Основната групировка на авиационните сили на противника както и досега се разполага на летищата в централното и югозападното направления. За изтеклата десетдневка тя бе подсилена с една бомбардировъчна група (30 бомбардировача), докарани от Германия.
В сравнение с предишната декада количеството самолети на нашия фронт противникът е увеличил с 5493 до 7798 (бомбардировачите са 4065 самолети срещу 2911 с/п в миналата декада)“.
[…]
Статия
във вестника на 1-и Украински фронт „Вперед на врага“ със заповед на И.В. Сталин за присвояване на частите на наименованието „Лвовски“
За високо воинско майсторство и героизъм 353 съединения и части на 1-ви Украински фронт са наградени с ордени, 246 получават почетни наименования Лвовски, Висленски, Сандомирски, Станиславски и др. Над 123 хил. Воини са наградени с ордени и медали, 160 души са удостоени със звание Герой на Советския Съюз.
„Войските на 1-ви Украински фронт в резултат на умела обходна маневра на танкови съединения и пехота, днес, 27 юли, след двудневни боеве с щурм овладяха важния стопанско-политически център и областен град на Украйна – Лвов, крупен железопътен възел и стратегически важен опорен пункт на отбраната на немците, който преграждаше пътя към южните райони на Полша.
За ознаменуване на постигнатата победа съединенията и частите, които най-много са се отличили в боевете за овладяване на град Лвов, да бъдат представени за присвояване на наименованието „Лвовски“ и за награждаване с ордени.
Днес, 27 юли, в 23 часа столицата на нашата Родина Москва от името на Родината ще поздрави със салют - 20 артилерийски залпа, от 224 оръдия, доблестните войски на 1-ви Украински фронт, които овладяха град Лвов“
В резултат на Лвовско-Сандомирската операция съветските войскизавършиха освобождаването от немска окупация на цялата територия на Украинска ССР в границите от 1941 година. В хода на операцията съветските войскина практика напълно разгромиха групата армии „Северна Украйна“, която е отхвърлена на запад с над 200 км и загуби около 90 хил. войници и офицери, голямо количество техника и въоръжения. В хода на боевете 32 дивизии на германските войски (включително дивизията на украинските колаборационалисти на СС „Галичина“) загубиха от 50 до 70% от състава си, а осем дивизии бяха напълно унищожени.
Със загубата на Западна Украйна целият германски фронт на изток се оказа разцепен на две и връзката между северната и южната немска групировка можеше да се осъществява само по обиколен път през Чехословакия и Унгария, което затрудняваше маневрирането с резервите. Форсирането на Висла и създаването на крупен Сандомирски плацдарм имаха голямо значение за следващото настъпление на съветските войски по силезийкото направление.
[…]
Достойни за висшата правителствена награда – званието „Герой на Советския съюз“. Подвигът
на командира на 438-ми изтребителен авиационен полк в 205-а изтребителна авиационна Кировоградска дивизия подполковник Александър Оборин.
„За периода на Отечествената война в състава на Западния, Юго-Западния, Брянския, Сталинградския, Воронежкия, на 2-ри и 1-ви Украински фронтове лично прави 283 бойни самолетни излитания с боен полет 250 часа, води 119 въздушни боеве, в резултат на които лично сваля 13 самолета на противника и в груповите боеве - 13 самолета. Освен това, сваля един аеростат и един аеростат сваля в група, без да даде свои загуби.
На 7 август 1944 година, прикривайки своите войски в района на Лагув, среща Ме-109, завързва се въздушен бой, в който немецът се държи нахално. Боеприпасите свършват, тогава др. Оборин решава да тарани противника челно, в резултат на ударния таран загива със смъртта на герой.
И двата горящи самолета падат в района, където е разположен 7-и гвардейски танков корпус, носител на Киевския два пъти Червенознаменен орден „Суворов“.
… Волеви, взискателен командир – душа и сърце на частта, такъв остава в паметта на цялото съединение подполковник Оборин – боец и Командир.
…Удостоен с висшата правителственна награда – званието Герой на Съветския съюз (посмъртно)».
Подвигът
на командира на дивизион в 917-и артилерийски полк на 350-а стрелкова дивизия, от 24-ти Житомирски стрелкови корпус, носител на орден „Богдан Хмелницки“ в 13-а армия майор Степан Михляев.
„В настъпление и преследване на немските окупатори другарят Михляев пръв от артилеристите форсира реките Западен Буг, Сан и на 29 юли 1944 година „по раменете“ на противника пробива плътно до източния бряг на река Висла, с пряк прицел разстрелва в упор и унищожава прехвърлящия се през реката противник и осигурява на своята пехота превземането от противника на средствата за прехвърляне. Лично сам с неголяма група разузнавачи завзема паром и в същия ден, 27 юли 1944 година, под артиллерийски и минометен огън на неголемия паром смело прехвърля две пушечни батареи на западния бряг на река Висла.
Придвижвайки се в бойните редове на пехотата, с пряк прицел отбива осем контраатаки на противника, при това унищожава шест картечничарски точки и до 200 войници и офицери на противника.
За проявените мъжество, героизъм, инициатива и дързост при форсирането на реките Западен Буг, Сан и Висла, за удържане на плацдарма на левия бряг на река Висла е достоен за присвоеното му звание „Герой на Съветския съюз“.
Подвигът
на командира на взвод танкове Т-34 в 1-ви танков батальон на 61-а Свердловска танкова Червенознаменна гвардейска бригада старши-лейтенант Григорий Проник.
„Командирът на гвардейския взвод танкове Т-34 старши лейтенант Проник Григорий Федорович, действайки… за унищожаване на обкръжената групировка на немците, която се опитва да пробие обкръжението в района на селата Скворзава и Княже, …ръководейки умело своя взвод, изпълнява блестящо задачата, нанасяйки на противника колосале ущърб в жива сила и техника. Смело и дръзко атакува Скворзава, изгонва оттам скупчилата се за атака немска пехота, като при това унищожава с огън и гъсениците на танковете и шест вражески оръдия. Като изгонва след това немците от село Княжи, той… хваща 1160 пленници, над 500 коне, уничтщожава 12 картечници и около 100 автомобила.
Когато един от танковете на неговия взвод е улучен и спира на бойното поле с разбита ходова част, под огъня на противника др. Проник го прикрива със своя танк, рискувайки живота си, поправя гъсениците, взима на буксир този танк и го извежда от полето на боя. Командирът на улучения танк гвардейски лейтенант Горбачов е бил тежко ранен.
Продължавайки да изпълнява задачата, танкът на др. Проник се взривява върху мина – разбита е гъсеницата. Др Проник бързо поправя повредата на своя танк и отново встъпва в боя. В резултат на героичните действия на др. Проник изходът за немската групировка е закрит и тя е унищожена напълно“.
Статия
във вестника на политическото управление на 2-ра гвардейска танкова армия „Ленинское знамя“ за злодеянията на немците на територията на Лвовска област
Извънредната Държавна комисия установи, че в Лвов и другите райони на Лвовской области немските завоеватели са изтребили около 700 хил. съветски хора – мъже, жени, деца, а също поданици на Чехословакия, Югославия, Холандия, Великобритания, Съединените щати на Америка, докарани от концентрационните лагери на Германия. .
Отрядите на гестаповците още преди завземането на Лвов са имали съставени по указание на германското правителство списъци на видните представители на интелигенцията, предназначени за унищожаване. Веднага след завземането на града са започнали масови арести и разстрели.
…Разследването установи, че още в първия месец на окупацията немците са арестували и убилив Лвов над 70 от най-видните дейци на науката, техниката и изкуствата.
Немско-фашистките завоеватели са организирали масово изтребване на мирно население и на съветски военнопленници.
През ноември 1941 година на Яновска улицав град Лвов е бил създаден т.нар. „лагер за принудителна работа“. Той е бил ограден с бодлива тел. Немците събирали тук мирни жители и военнопленници. Затворниците били морени с глад, заставяли ги да изпълняват непосилна работа, пребивали са ги зверски с пръти, заразявали ги с тиф и дезинтерия. Хората умирали с хиляди от глад, болести и разстрели.
„Аз видях лично – съобщи на комисията бившият затворник от лагера Аш - как хауптщурмфюрер СС Фриц Гебауэр удушаваше жени и деца, а мъжете зимно време ги замразяваше в бъчва с вода. Връзваха ръцете и краката на жертвите и ги пускаха в бъчвата. Обречените оставаха в нея до пълно замръзване“.
[...]Без всякакъв повод изтребвали затворените в лагера, често заради залог в спор. Свидетeлката Киршнер Р.С. събщи на следствената комисия, че комисарят от гестапо Венке завързал спор с другите палачи в лагера за това, че той с един удар на секира ще разсече момче.[...]
Мъчения, изтезания и разстрели немците правели под съпровод на музика. За целта те организирали специален оркестър от затворници и предложили да се съчини оснобена мелодия, която нарекли „танго на смъртта“. Незадълго преди ликвидирането на лагера немците разстреляли всички оркестранти. В Яновския лагер фашистите разстреляли общо над 200 хил. мирни съветски хора. [...]
През юли 1941 година немското военно командване създало в центъра на град Лвов, на територията на крепостта, наречена „Цитаделата“, концентрационен лагер за военнопленници. Под заплахата за разстрел немците заставяли затворниците да работят от сутринта до късна нощ. Помещенията в лагера не се отоплявали. Затворниците умирали с десетки хиляди от глад, побой, болести и разстрели. Установено е, че за времето на съществуването на този лагер в него е имало над 280 хил. военнопленници , от които от глад, болести, изтезания и разстрели са загинали над 140 хил. души.
Масови разстрели на мирно население и на военнопленници немците извършвали също в Лисеницката гора, в околностите на Лвов. Тук са разстреляни над 200 хил. души.
През септември 1941 година в Лвов е било организирано гето, назовано от немците „юденлаг“ – еврейски лагер. Гетото е било разположено в края на града[…]
Във връзка с успешното настъпление на Червената армия и с паническото отстъпление на немско-фашистките войски хитлеровото правителство и военното командване вземат мерки да скрият своите чудовищни престъпления. [...]
Публикуването на разсекретените документи по повод 80-та годишнина от Лвовско-Сандомирската стратегическа настъпателна операция от фондовете на Централния архив на Министерството на отбраната на Русия е насочено към защита на историческата правда, за противодействие на фалшифицирането на историята, за прослава на героичния подвиг на съветския народ в годините на Великата Отечествена война.
Министерство на отбраната на Русия
2024
Превод от руски: Велиана Христова
Доклад на народния комисар от вътрешните работи на СССР Л.П. Берия до Й.В. Сталин, В.М. Молотов, Г.М. Маленков, Н.С. Хрушчов и до Началника на Генералния щаб на Червената армия А.И. Антонов за положението в Лвовска област
19 август 1944 г., Съвършено секретно
... НКВД на УССР съобщава следните данни за обстановката в Лвовска област.
По хода на отдалечаването на линията на фронта на запад и заминаването на предните части и тиловете на Червената армия, в 18 райони на Лвовска област, главно такива с големи горски масиви, в последно време се усилват бандитските прояви от страна на оуновците.
За времето на немската окупация съществуващата в Лвовска област контрареволюционна организация ОУН се разрасна значително. В редица места с поддръжката на немците оуновските бандити се сдобиха със значително количество оръжия и в дадения момент имат на въоръжение не само винтовки и пистолети, но също автоматично оръжие, миномети и противотанкови пушки...
В горските райони на областта - Радеховски, Камен-Струмиловски, Мостовеликовски, Мелятински и други, в последно време е регистрирана появата на банди с численост 300 до 500 души...
От 26 юли до 11 август т.г. бандитите убиха и раниха 143-ма души, в това число: мирни жители - 96, военнослужещи - 41, работници на НКВД-НКГБ - 6 човека. За същото време изчезнаха безследно 60 души...
В горите на Лвовска област се крият остатъци от СС дивизията "Галиция" формирана от немците през 1943 г. от украинско население от Лвовската, Дрогобическата и Станиславската области... Начело на военните формирования стояха видни военни представители на Украинско-Галицката армия от 1914-1918 г...
Част от състава на СС дивизията "Галиция" бе изпратена от немците на Италианския и на Западния фронт, другата част немците насочиха към Тернопол, където тя бе разгромена от настъпващите части на Червената армия... Значителна група от бившите войници и офицери от дивизията, разбягали се в местните гори под ударите на Червената армия, в момента се занимава с бандитизъм заедно с бандитите на УВА...
За положението в гр. Лвов:
Според данните само от 16 района, са разстреляли и измъчвали до смърт над 42 000 души, повечето евреи; откарали са в Германия около 19 000 души. Еврейското население в районите на областта е изтребено почти напълно. Например, в Немировския район от 2480 евреи живи са останали 9; в Лопатинския район от 131 човека живи са останали 30 души.
С изгонването на немците от гр. Лвов голяма част от лвовската буржоазия, търговци и спекуланти избягаха с немците...
Народен комисар на вътрешните работи на Съюза на ССР Л. Берия
ГАРФ, Ф.Р-9401, Оп. 2, Д. 66, Л. 233-238, заверено копие.
* Черно на бяло
