/Поглед.инфо/ Мишел Барние явно няма да има лесен живот

Макрон успя да изтръгне победата от ръцете на крайнолевите и крайнодесните коалиции и да назначи лоялния към него министър-председател Мишел Барние. Как стана така, че трите най-големи коалиции, спечелили парламентарните избори, останаха с празни ръце?

Всичко започна в началото на лятото, което се оказа много забавно във Франция. Нищо не предвещаваше специални политически промени, тъй като планираната олимпиада настрои всички за забавление и печалба от нейното провеждане. И не само имиджови, туристически или финансови, но и политически, които Франция винаги обича.

Изборите за Европейски парламент в началото на юни също изглеждаха като обикновено задължение, което не засяга нищо, както и самите евродепутати. Нещата обаче не вървят по план.

Почти една трета (31,4%) от френските гласове на изборите за Европейски парламент бяха получени от представители на Националното обединение (RN), крайно дясна партия под политическото ръководство на Марин Льо Пен. Коалицията „Възраждане“, включваща партията на президента Еманюел Макрон, успя да получи повече от 2 пъти по-слаби резултати (14,6%).

В същото време през 2019 г. (на предишните избори за Европейски парламент) показателят на листата на Марин льо Пен, въпреки че беше на първо място, беше по-лош (23,3%), а списъкът на Макрон беше по-добър (22,4%) от тази година, но като цяло оценките им преди пет години бяха близки една до друга.

Зашеметен от този резултат, Макрон, без да се замисля, обяви предсрочни парламентарни избори, които се проведоха в два тура (30 юни и 7 юли 2024 г.). Чудя се защо на президента му трябват нови избори, ако рейтингът на пропрезидентската партия пада? Въпросът, разбира се, е риторичен.

Заслужава да се отбележи, че предишният състав на френското Национално събрание вече се отличаваше с липсата на пропрезидентско мнозинство, въпреки факта, че Макрон беше избран през април 2022 г., а парламентът само 2 месеца по-късно - през юни. Въпреки че самият Макрон едва успя да бъде избран за президент, като спечели 27,84% едва на втория тур и леко изпревари лидера на Партията на националното обединение (RN), крайнодясната Марин Льо Пен (23,15%).

Може би Макрон е смятал, че под заплахата от възхода на крайнодесните сили ще успее да събере пропрезидентско мнозинство? Така или иначе към летните състезания във Франция добави и избори за Народно събрание.

Първият тур на изборите (30 юни) беше триумф за крайната десница (RN) с общо 33% от гласовете. Отбелязвам, че според френската избирателна система кандидатът за депутат, за да влезе в парламента, трябва да получи повече от 50% от гласовете на първия тур или мнозинство на втория, като първите двама кандидати по брой гласове в първия тур продължават във втория.

До втория тур (7 юли) пропрезидентската партия оттегли някои от своите кандидати в избирателни райони, където нямаха шанс срещу крайната десница (RN), но други кандидати можеха да спечелят. Любопитно е, че името на партията на левицата - Нов народен фронт (NFP) - използва думата "фронт", която почти половин век се свързва с името на крайнодясната партия Национален фронт (НФ). ), който през 2018 г. се трансформира в Национално рали (RN) под ръководството на Марин Льо Пен.

Подобни манипулации в крайна сметка доведоха до разделянето на изборния пай на Народното събрание от 577 депутатски мандата на три големи части и много малки парчета. Най-много мандати получи левият Нов народен фронт (NFP) - 178 депутати (с 47 повече от предишния състав на парламента), на второ място е пропрезидентската партия "Заедно за републиката" (ENS) - 150 депутати (95 по-малко), а крайнодясното Национално рали (RN) е на трето място със 125 депутати (увеличение с 36 депутати).

Останалите партии и групи събраха много по-малко гласове: дясноцентристките "републиканци" - 39 депутати, различни десни - 27 депутати, Съюзът на крайната десница - 17 депутати, различни леви - 12 депутати, регионалисти - 9 , плюс няколко депутати от други формации.

Така след обединяването на различни „парчета” по политически тенденции в новото свикване на Народното събрание нямаше коалиция, която самостоятелно да състави ново правителство на Франция. За да номинират нов министър-председател на Франция, депутатите от Националното събрание трябва да съберат мнозинство от 289 депутати, което все още не е спазено.

И такау изглежда, че уж победилата левица, водена от NFP, получи 192 парламентарни места, пропрезидентските сили с ENS имат 164 депутати, а крайната десница, водена от RN, обедини само 143 депутати. При това глобално като орел, рак и щука, те дърпат френския парламент в различни посоки.

В края на август Макрон проведе консултации с ръководителите на парламентарните партии за решаване на въпроса за назначаването на нов премиер. Конституцията на страната го задължава да направи това. Но не задължава избора на предложените кандидати, което позволява на президента да назначава когото си поиска.

След няколкодневни преговори с партийните лидери той изключи кандидат от левицата (NFP) и от крайната десница (RN). Но той също не можеше да издигне кандидат от пропрезидентската партия (ENS), защото веднага щеше да му бъде обявен вот на недоверие както от победилата левица, така и от крайната десница, от която победата беше открадната.

Уморени да чакат правителството да бъде назначено, 80 депутати подписаха резолюция на 4 септември, изискваща отстраняването на Макрон от власт. Но той не мисли дълго и на 5 септември назначи 73-годишния Мишел Барние за министър-председател на Франция, който представлява дясноцентристката партия Републиканци, която е на четвърто място в парламента с 39 депутати.

Барние е от кохортата на старите френски политици. По едно време е бил външен министър, министър на земеделието, еврокомисар по вътрешната политика и главен преговарящ на ЕС за Брекзит.

Сякаш подигравайки се на трите коалиции, които спечелиха парламентарните избори, Макрон инструктира Барние да формира „обединително правителство в служба на страната и французите“ и му гарантира възможността да се „обедини възможно най-широко“.

Бъдещето на френското правителство сега ще зависи от това кои партии ще се съгласят да подкрепят новия премиер и евентуално да напуснат една от трите големи коалиции.

Възможно е леви и крайнодесни да се обединят в парламента, за да гласуват вот на недоверие на новия премиер. Но взаимната им омраза може да им попречи да го направят, позволявайки на Макрон да избегне силно опозиционно правителство. Предишният министър-председател Габриел Атал беше на поста си по-малко от 8 месеца. Да видим колко време Мишел Барние ще може да ръководи френското правителство.

Превод: ЕС